Решение № 11317 от 9.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2021 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Стоянов, представен от адв. Д. Стоянов, срещу решение 45/22.02.2021 г. на Административен съд Хасково по адм. д. 429 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 26/06/1/0/01490/3/01/04/02, изх. 01-260-6500/896 от 05.03.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция - Хасково на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за осъществяване на материалните предпоставки за разпоредената с акта правна промяна, като преповтаря позицията си от извънсъдебната фаза на производството и от първоинстанционната жалба по всяко от основанията за издаване на акта. Твърди, че съдът не е формирал собствени изводи по фактите и по правото, като констатациите му не се основават на информационни източници и е подценена доказателствената стойност на приетата по делото експертиза. Иска отмяна на решението и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Областна дирекция - Хасково на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред АС Хасково АУПДВ е отказано изплащане на финансова помощ в размер 24 447.50 лева, представляваща второ плащане по договор 26/06/1/0/01490 от 22.01.2016 г. и е установено в тежест на Н. Стоянов задължение в размер 24 447.50 лева, представляваща изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2019 г. В акта са посочени шест отделни фактически основания за издаването му, обвързани с пълно неизпълнение или неточно изпълнение от Стоянов на задълженията по сключения договор за предоставяне на финансова помощ и по Наредба 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г.:

1. Отсъствие на увеличаване на икономическият размер на стопанството с минимум 4 000 евро, измерен в стандартен производствен обем /СПО/, както и неточното изпълнение на бизнес плана;

1. Неспазване на определения от ползвателя срок за създаване на трайни насаждения;

1. Пропуск да заприходи в инвентарната книга за закупени материали на придобити материални активи прикачна дискова брана и посадъчен материал, което представлявало неизпълнение на задължение за водене на всички финансови операции да изтичане на пет години от сключването на договора;

1. Непредставянето на екземпляр от приемо-предавателен протокол за закупен посадъчен материал, квалифицирано като неизпълнение на задължение за съхраняване на документи, свързани с изпълнението на бизнес плана;

1. Заявяването за подпомагане на култура, която не е предвидена за отглеждане в бизнес плана без да е уведомен фонда за включване на допълнителни култури в стопанството;

1. Владеенето през 2018 г. на имот, зает от култура извън сектора, за който е получен приоритет от бенефициера според критериите за подбор по представения от него бизнес план.

Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2, 4, 9, 13 и 23 във вр. с чл. 13, ал. 7, чл. 18, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и чл. 42, т. 1 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. и разпоредби от договор 26/06/1/0/01490 от 22.01.2016 г. с ДФЗ, както и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ.

Констатациите на съда и правните му изводи са по всяко от основанията за разпоредения от администрацията отказ за второ плащане и за възстановяване на полученото първо.

Според съда не е спорно сключването на договор между ДФЗ и Н. Стоянов за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 2020 г. По представения бизнес план началният икономически размер на стопанството, измерен в СПО е 12 521.54 евро, а към крайната дата на периода за проверка за изпълнението на бизнес плана измереният в СПО икономически размер на стопанството следвало да бъде 33 417.11 лева. Стратегията за развитие на стопанството предвиждала ръст на икономическия размер 4 564.36 евро СПО. В таблица 8 от договора се предвиждало извършването на инвестиции в ДМА, включващи закупуване на земеделска техника трактор с прикачен инвентар. Първото плащане по договора в размер 24 447.50 лева било извършено на 31.03.2016 г. Заявката за второ плащане била подадена на 30.05.2019 г. В нея се декларирало постигането на всички инвестиции и дейности по проекта, както и на всички специфични цели и резултати. В приложение 9 били посочени по имоти и площ отглежданите като основна култура череши; посочени били разходи за покупка на овощни дръвчета по три фактури от 2017 и от 2018 г., както и на трактор по договор за продажба от 16.06.2016 г. Съдът е обсъдил резултатите от извършените контролни проверки, при които е установено, че за двата имота в [населено място] с 065003 и 065009 са необходими общо 525 бр. живи растения, а са установени 350 броя, или под 70 %, поради което имотите са отразени с площ 0 ха; имот 77195.313.007 в землището на Хасково бил засаден със 720 броя живи дървета при необходими 518 бр. При проверката на 14.06.2019 г. ползвателят не представил растителен паспорт за закупен посадъчен материал от 07.12.2017 г. и оригинал на ППП от 17.11.2017 г. от Савел Агро ООД.

Съдът е приел, че не е спорен фактът за установените при проверката от 11.07.2019 г. живи растения в имотите на жалбоподателя. Срокът за засаждане на дръвчетата 01-30.03.2016 г. не бил спазен, тъй като документите за покупка на посадъчен материал са от 2017-2018 г., а искането от 20.06.2018 г. за промяна на срока на бизнес плана обхващало срока за подаване на второ заявление за плащане. С презасаждането на имота в [населено място] не се постигало изискването за трите парцела /двата в [населено място] били с 0 ха допустими за подпомагане предвид броя на живите растения в тях/. С тези установявания е обвързан правен извод за неточно изпълнение на бизнес плана и пропуск да се увеличи икономическия размер на стопанството.

В мотивите на съдебния акт са обсъдени и са отхвърлени доводите на жалбоподателя за недължимо придобиване на прикачен инвентар, а съответно и за заприходяване на такъв актив и на посадъчен материал по фактура от 15.12.2018 г.; за своевременно представяна на изискания от административния орган ППП от 17.11.2017 г.; за своевременно оттегляне на искането за подпомагане за култура извън обхвата на бизнес плана. На доводите във връзка със сертифицирането на неприоритетна култура е отговорено с позоваване на института на поправка на грешка в заявлението по чл. 34, ал. 8 от Наредбата.

По решаващите изводи на съда са осъществени материалните предпоставки за разпоредените от администрацията отказ да се извърши второто плащане по договора с ползвателя и за установяване на публично вземане в размера на извършеното първо плащане. Установените от съда юридически факти се отнасяли към сочените от администрацията правните основания на чл. 38, ал. 1, т.т. 2, 4, 9, 13 и 23 от Наредба 14.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи от мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/.

Неоснователни са упреците на касатора към познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства.

Един и същи фактически състав поражда правомощието да се разпореди отказ за изплащане на второто плащане на ползвателя на помощта и връщане на полученото първо плащане в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2, 4, 9, 13 и 23 от Наредба 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Спорът е за съществуването на правото на ползвателя на помощта да получи първо и второ плащане, поради което и в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК нему е обвързаността да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на отречените от администрацията с АУПДВ юридически факти, представляващи материални предпоставки за задържане на полученото първо и за получаване на исканото второ плащане.

Фактическото твърдение на касационния жалбоподател е за дължимо общо изчисляване на броя на дръвчетата в трите заявени имота, което е в корелация с правното му твърдение, че така постига точно изпълнение на бизнес плана и увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО, както и изпълнение на задълженията му по наредбата и по договора.

Изискването за точно изпълнение на бизнес плана, установено след проверка от РА, като условие за второто плащане, е въведено с чл. 10, т. 2 от Наредбата. При действието на чл. 11 от Наредбата срокът за изпълнение на бизнес плана се определя с договора и съответства на заложената в плана крайна дата на периода за проверка. В съответствие с чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредбата административните проверки във връзка със заявката за второ плащане се извършват в срок до три месеца от подаване на заявката.

Неточно е изпълнението на бизнес плана по критериите на б. а от т. 32 на § 1 от ДР на Наредбата /т. 32 дефинира понятието за точно изпълнение на бизнес плана/ - изискването за постигане на заложените специфични цели и резултати за инвестиции в дълготрайни активи и за увеличаване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО с минимум 4 000 евро. При проверката на 11.07.2019 г. е установена обща допустима площ в стопанството на ползвателя на помощта от 12.638 ха, което се равнява на измерен в СПО икономическа размер от 9 156.24 евро при договорен икономически размер от 12 521.54 евро.

Не се основава на позитивното право очакването на касатора да компенсира по-малкия брой на живите растения в имотите в [населено място] със свръхзасаждане на дървета в имота в Хасково, тъй като при действието на чл. 15, ал. 3 от Наредбата, част от съдържанието на бизнес планът е предвиждането за минимален брой на растенията на единица площ. Пропускът да се постигне този минимален брой растения не се преодолява със засаждане на по-голям брой другаде. Затова и с наличието на повече растения в единия от имотите при недостигнат минимален брой в другите два, ползвателят на помощта не е постигнал точно изпълнение на бизнес плана по критерия на § 1, т. 32 от ДР на Наредбата.

Неточното изпълнение на бизнес плана и отсъствието на ръст на икономическия размер на стопанството с минимум 4 000 евро спрямо първоначалния, измерен в СПО, са правопрекратяващи юридически факти за правото на второ плащане и правопораждащ за задължението за връщане на полученото първо плащане с лихви за забава от момент, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ /чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба 14/.

Касаторът не твърди и не установява спазването на сроковете за засаждане на култури по бизнес плана, каквото задължение има по чл. 9, ал. 1, т. 13 от договора. На информационните източници е основано познанието на съда за придобит от ползвателя на помощта посадъчен материал в периоди следващи определения срок за разсаждане.

Дори с източника на специални знания не е опровергана констатацията на администрацията за липса на заприходяване на посочените в АУПДВ активи. Дължимата инвестиция в прикачен инвентар е установена с таблица 8 от договора. Съдът правилно се е позовал на признанието на жалбоподателя, че браната към трактора не е заприходена.

Касаторът е представил на администрацията протоколи различни от този от 17.11.2017 г., с чието непредставяне е обвързано неизпълнението на задължението по чл. 14, ал. 3 от договора за съхраняване на документите по изпълнение на бизнес плана в срок 5 години и шест месеца от датата на сключването на договора.

Не съществуват информационни източници за твърдението на касатора за оттегляне на искането му за подпомагане за култура, която не е предвидена в бизнес плана. Оттеглянето на заявката за плащане и на приложените към нея документи е в писмена форма за действителност /вж. чл. 34, ал. 5 от Наредба 14/. Заключението на експерта е доказателствено средство, а не способ за събиране на доказателства. Установяването на оттеглянето на заявката или на документ към нея със заключението на експертизата е недопустимо освен заради подмяната на първични с производни доказателствени средства и заради несъвместимото с презюмираното от него своене на специални знания /арг. чл. 195, ал. 1 ГПК/ възпроизвеждане на възприятията му за определени факти, което предполага друго процесуално качество /това на свидетел вж. чл. 156, ал. 2 ГПК/. Само с оттеглянето се свързват последиците на чл. 34, ал. 5 от Наредбата кандидатът да се постави в положението, което е имал преди подаването на оттеглените документи.

За да заличи последиците от представеното със заявката за плащане писмо от Балкан Биосет ООД за сертифициране на биологично стопанство имот, зает от култура извън тези, за които бенефициерът е получил приоритет според критериите за подбор по представения от него бизнес план, ползвателят е следвало да направи частично оттегляне на този документ към заявката по вече описания ред на чл. 34, ал. 5 от Наредбата, а не да заявява очакване администрацията да търси от него правно основание за владеенето на имота.

Касаторът не е изпълнил точно бизнес плана и не е увеличил с минимум 4 000 евро спрямо първоначалния икономическият размер на стопанството си, измерен в СПО, не е изпълнил и другите посочени в АУПДВ и обсъдени в първоинстанционното решение свои задължения по договора и по Наредба 14, поради което няма право на второто плащане и дължи връщане на първото. Отричането на правото на второ плащане и установяването на задължение за връщане на първото с АУПДВ е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт с първоинстанционното решение правилно.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на ДФЗ /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение