Решение № 16645 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6049/2019 г.

Решение № 16645 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6049/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу решение № 1337 от 01.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3081 по описа за 2018 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед № 03-РД/2917 от 21.08.2017 г. на изпълнителения директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е отказано финансиране на "Агроник 2015" ЕООД за закупуване на земеделска техника и оборудване и е изпратена преписката за ново произнасяне. Твърди, че решението е неправилно - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива кратки доводи в касационната жалба. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството. В допълнителна молба се поддържа жалбата и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. "Агроник 2015" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Х. Ганев, чрез процесуалния представител адвокат Стоянова оспорва жалбата, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред първата инстанция е било заповед № 03-РД/2917 от 21.08.2017 г. на изпълнителения директор на ДФ "Земеделие" в частта по т. ІІ, с която е отказано финансиране на "Агроник 2015" ЕООД за закупуване на земеделска техника и оборудване с посочено правно основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. вр. с чл. 48 § 2 д) от Регламент ЕС № 809/2014 г. Съдът е отменил оспорвания пред него акт. Приел е, че в него не са посочени фактически основания, въз основа на които органът е приел, че заявените разходи по бизнесплана надвишават допустимия процент разходи за предоставяне на услуги спрямо одобрените инвестиционни разходи. Не е описан начина на формиране на размера на одобрените за финансиране разходи, а е посочен само техния размер и общия размер субсидии, няма начин на определяне на референтни цени, няма представени писмени доказателства към административната преписка, които да дават начина на формиране на сумите, посочени в раздел ІІ на заповедта и фактическите причини за определянето им. Съдът е изложил обстойни мотиви относно приложението на разпоредбите на Наредба № 9 от 21.03.2015 г., но е преценил, че самото посочване на разпоредбите не освобождава административния орган от задължението да изложи подробни фактически основания за отказа да се финансират разходите, направени от земеделския производител за закупуване на земеделска техника и разходи по одобрения бизнесплан. Решението е правилно. В касационната жалба не се развиват никакви доводи. посочено е само и единствено несъгласие с изводите на съда, но без да се правят отделни анализи на събраните в съдебното производство доказателства, както и относно правните изводи по съответната Наредба. Настоящият състава изцяло споделя изложеното от административния съд като инстанция по същество и приема направените фактически установявания и правни изводи. При липса на надлежни факти по административния акт, които да бъда изложени и обсъдени от административния орган и които да доведат до приложението на посочените от административния орган правни норми, относими по приложение към процесния казус, правилни са изводи на съда за незаконосъобразност. При липса на конкретни касационни оплаквания следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК и да се препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника се дължат разноски, според представения списък и доказателства за плащане в размер на 1000 лв. Направеното проформа възражение за прекомерност от касатора не следва да бъде уважено, тъй като сумата за адвокатското възнаграждение е към минимума. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение