Решение № 6963 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2129/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. М. П. от гр. Разград, чрез адв. Ж. Чобанов от АК - Разград, против Решение 930/23.12.2024 г., постановено по адм. дело 153/2024 г., по описа на Административен съд Разград, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Държавен фонд "Земеделие" гр. София, за сумата от 3200 лв., представляваща дължими субсидии за директни плащания за стопанските 2018, 2019, 2020, и 2022 години, неизплатени поради незаконно бездействие на длъжностни лица от структурата на ДФ "Земеделие", заедно със законната лихва, считано от постъпването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответникът - Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Админиснтративен съд Разград е отхвърлил като неоснователен предявеният от П. М. П. от гр. Разград иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Държавен фонд "Земеделие" гр. София, за сумата от 3200 лв., представляваща дължими субсидии за директни плащания за стопанските 2018, 2019, 2020, и 2022 години, неизплатени поради незаконно бездействие на длъжностни лица от структурата на ДФ "Земеделие", заедно със законната лихва, считано от постъпването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и го е осъдил да заплати на ДФ "Земеделие" възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че действията или бездействията на длъжностните лица на ДФ "Земеделие" в образуваните административни производство по подадените заявления за подпомагане на стопанските 2018, 2019, 2020, и 2022 години,, в това число и относно проверките по чл. 37 от ЗПЗП дори да са в нарушение на закона, не са незаконосъобразни действия и бездействия по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не са фактически действия и не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност. Проверката за тяхната законосъобразност се извършва при оспорване на издадените административни актове по чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5. Установено е по делото, че по подадените заявления за стопанските 2018, 2019, 2020 години има постановени актове по чл. 10б ал., от Наредба 5/27.09.2009 г. - уведомителни писма на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с които П. П. е уведомен, че оторизираната сума е 0 лева, т.е. отказано му е плащане по заявените схеми за подпомагане. По делото не са представени доказателства ищецът да е оспорил тези административни актове и те да са отменени. В конкретния случай съдът е приел, че редовното връчване на тези уведомителни писма е ирелевантно за спора, тъй като от значение е единствено тяхната евентуална отмяна.. По тези съображения съдът е постановил обжалваното решение. Решението е правилно. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Изводите на съда са ясни, последователни и се базират на подробен анализ на доказателствения материал, поради което съдебното решение е обосновано. Настоящата инстанция споделя изложените в обстоятелствената част на обжалваното решение мотиви поради което не е необходимо да се преповтарят. Правилна е преценката на съда,че не са налице предпоставките по чл.1, ал. 1 ЗОДОВ. По подадените искания за подпомагане са постановени административни актове /уведомления/ с които е отказано изплащането на субсидии. Тези уведомления не са били обжалвани от П. П., като не са подавани и жалби от негова страна срещу мълчаливи откази. По реда на ЗОДОВ могат да се търсят вреди от фактически бездействия с правен характер, които в производството по реда на АПК следва да бъдат обявени за незаконосъобразни, за да са налице материалноправните предпоставки по ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ДФ "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение