Решение № 5815 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7823/2010 г.

Решение № 5815 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7823/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сиар България" ЕООД против решение № 850 от 23.04.2010 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 3503/2009 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 030901732 от 2.10.09 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 732/10.12.2009 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Изтъкнатите касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК-неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението, отмяна на РА в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство директорът на дирекция "ОУИ"-Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Пред административния съд, РА е обжалван в частта, в която на ревизираното дружество не е признато право на данъчен кредит по няколко фактури, издадени през м. 12.08 г. от "Хипо Алпе Адрия-Аутолизинг" ЕООД и през м. 01.09 г. от "Тератест" ЕООД и "Технотест"АД. Констатациите на органа по приходите са, че тези фактури удостоверяват услуги, предоставени във връзка с лизинга на лек автомобил и плащане на първоначалната вноска във връзка с този лизинг. Правното основание за отказа, посочено от органа по приходите е чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА възприемайки констатациите и изводите на органа по приходите. Решаващият мотив на съда е, че правото на данъчен кредит следва да се преценява към момента на възникване на данъчното събитие, респективно изискуемостта на ДДС по фактурите, а не към момента когато това право е упражнено. Между страните не е налице спор за фактите и те са, такива каквито са установени от административния съд. На 19.12.08 г. между " Хипо Алпе Адрия-Аутолизинг" ЕООД в качеството на лизингодател, "Сиар България" ЕООД като получател и "Балкан Стар Аутомотив" ЕООД, като доставчик е сключен договор за лизинг на лек автомобил "Мерцедес Бенц" ML 320. На 9.01.2009 г. лекият автомобил е предаден на "Сиар България" ЕООД. На 6.01.2009 г. автомобилът е преустроен от "Тератест"АД от 5-местен на 7-местен, за което преустройство е издадена фактура на лизингополучателя . На същия ден е изпитан в лабораторията на "Технотест"АД, за което изпитване е издадена фактура на лизингополучателя. През м. 12.08 г. лизингодателят издава на "Сиар България" 3 фактури с начислен ДДС по тях. Фактурите са - едната относно първоначалната вноска по лизинга, другата -услуга за регистрация и третата -такса управление. Административният съд приема, че официалният документ, удостоверяващ обстоятелството, че процесният автомобил притежава 6+1 места е свидетелството за регистрация на автомобила, което носи дата 9.01.09 г., т. е., преди тази дата в това число и към датите на процесните фактури, автомобилът е категория-лек автомобил, поради което жалбоподателят няма право на данъчен кредит по въпросните фактури. Административният съд е отхвърлил довода на жалбоподателя, че след като към датата на подаване на СД, автомобилът не е вече лек, то правилно е упражнено правото на данъчен кредит. Съображенията на съда, за да отхвърли този довод са, че правото на данъчен кредит се преценява към момента на възникване на данъчното събитие. Решението на административния съд е правилно. Изводите на съда съответстват на установената по делото фактическа обстановка, поради което са обосновани. Изводите на съда са и правилни, тъй като са в съответствие с приложимия материален закон. Установено е, че към датата на фактурите, към която дата както правилно е приел административния съд, се преценява правото на данъчен кредит за получателя по тях, автомобилът е с места 4+1, което го класифицира като лек автомобил по смисъл на § 1, т. 1, изречение първо от ДР на ЗДДС, и което съгласно чл. 70, ал., т. 4 и 5 от ЗДДС изключва правото на данъчен кредит за услугите, свързани с него. Жалбоподателят нито е твърдял, нито е доказал, че са налице изключенията, визирани § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС в редакцията преди изменението в сила от 1.01.2010 г. От друга страна, само фактът на преустройството на автомобила, в резултат на което се увеличават местата в него, не е достатъчен, за да породи право на данъчен кредит за получателя. Необходимо е да се установи, че това преустройство е обусловено от целите на икономическата дейност на лицето, ползващо автомобила. От друга страна, с оглед изменението на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС в сила от 1.01.2010 г., макар и неприложимо към настоящия казус, логично и обосновано е да се приеме, че и в старата редакция на разпоредбата релевантният брой на местата в автомобилите за целите на ЗДДС е този проектиран и конструиран от производителите на тези автомобили. По тези съображения, ВАС преценява решението на административния съд като правилно, поради което