Решение № 5899 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стик-кредит АД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Шумен срещу Решение 112 от 27.07.2023 г. по адм. дело 105/2023 г. на Административен съд - Шумен. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 231/02.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на Стик-кредит АД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че непредставянето на възможност за участие на дружеството е довело до едностранно проведено административно производство, в което заинтересованото лице не е имало никаква възможност за участие и не е могло да изрази становище по събраните доказателства, както и да упражни правото си на защита. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Претендира разноски. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед 231/02.03.2023 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на Стик-кредит АД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), по отношение на представената в сайта https: //stikcredit.bg/ информация Получавате отговор за заявката си за заем до минути и При одобрение превеждане парите по банкова сметка или EasyPay отново до минути. В мотивите на акта е прието, че дружеството предоставя потребителски кредити от разстояние на физически лица, като на интернет сайта https: //stikcredit.bg/ е налична следната информация: Получавате отговор за заявката си за заем до минути и При одобрение превеждане парите по банкова сметка или EasyPay отново до минути. Прието е, че получаването на парите от клиентите е обвързано с работното време на банките, като е невъзможно винаги парите да бъдат получени на момента, както и разглеждането на документите и предоставянето на становището на кандидатстващия за кредит също е обвързано с работното време на финансовата институция. Прието е, че така формулирани, изреченията могат да въведат потребителя в заблуждение, че ако в неработни дни или в извънработно време има нужда от пари, то той ще може да ги получи, сключвайки договор конкретно с това дружество. След като е установил фактическата обстановка по делото, административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че са налице всички елементи на фактическия състав на посочената от органа заблуждаваща нелоялна търговска практика. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради това, че не му е осигурена възможност за участие в производството по издаване на административния акт. В конкретния случай невярната и подвеждаща информация е установена на интернет сайт относно предоставената от дружеството информация Получавате отговор за заявката си за заем до минути и При одобрение превеждане парите по банкова сметка или EasyPay отново до минути. След като фактите са безспорно установени, не се налага събирането на нови доказателства. Такива не са представени от дружеството и пред съда, следователно безспорно правото му на защита не е нарушено. Съобразявайки установените по делото и неоспорени от страните факти, административният съд е формирал правилен правен извод, че Стик-кредит АД е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП, доколкото е установено, че предоставената информация е невярна и подвеждаща. По делото не е спорно, че търговецът предоставя потребителски кредити от разстояние на физически лица и на интернет страницата си - https: //stikcredit.bg/ предоставя рекламно съдържание Получавате отговор за заявката си за заем до минути и При одобрение превеждане парите по банкова сметка или EasyPay отново до минути. Предоставената от търговеца информация не отговаря на собствените му общи условия, съгласно които получаването на парите от клиентите е обвързано с работното време на банките. С оглед регламентираното работно време на банките така предоставената информация е невярна и подвеждаща, тъй като парите не винаги могат да бъдат получени до минути. Разглеждането на документите също така е обвързано с работното време на финансовата институция. При подадено искане извън работно време или в края му същото няма да бъде разгледано и одобрено в посоченото време до минути. Това може да заблуди потребителите, че във всеки един момент могат да използват услугите, без ограничение на деня и часа на подаването на искането. Безспорно времето за получаване на кредита е фактор, който влияе върху решението на потребителя дали да кандидатства за отпускането му именно от тази финансова институция или да предпочете друга. Касационната инстанция счита за неоснователно възражението в касационната жалба, че работното време е фиксирано и че за средния потребител било ясно и можел сам да прецени, че обработването да документите и получаването на парите по кредита се извършва единствено в посоченото работно време. Потребителят следва да има цялата информация, за да може да вземе своето търговско решение. Така представената информация за времето на одобрение и получаване на кредита допълнително мотивира потребителя за вземане на търговско решение за сделка предвид изключително кратките срокове. По изложените съображения съдът правилно е приел, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Налице са предвидените в чл. 68д, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски по делото в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение