Решение № 13503 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11510/2015 г.

Решение № 13503 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11510/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ибрахим Абдулаи, гражданин на Гана, ЛНЧ **********, срещу решение № 5420/3.08.2015 г. на Административен съд София град по адм. д. № 4765/2015 г. Въвеждат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради допуснати съществени процесуални и нарушения на материалния закон. Съдът не бил обсъдил всички релевирани в жалбата възражения. Неправилни били изводите му за неотносимост на подадената молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен към настоящото производство по реда на чл. 72, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България във връзка с чл. 44, ал. 5 от Закона за чужденците в Република България. Ответникът по касационната жалба, Директорът на Дирекция "Миграция" - Министерство на вътрешните работи не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. В хода на производството пред АССГ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Първоинстанционното производство е образувано по редовна и допустима жалба. С нарочно определение от 4.06.2015 г. съдът е конституирал страните, разпределил е тежестта на доказване, насрочил е открито съдебно заседание. Препис от определението е връчено на страните по делото. Жалбоподателят е представляван от адв. Иларева, която представя писмена защита. Съдът е събрал всички относими, допустими и необходими за установяване на фактическата обстановка по спора доказателства. Въз основа на анализ на фактите, във връзка с възраженията на жалбоподателя и в рамките на служебното начало, съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК. Изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна се споделят изцяло от касационната инстанция. Страните не спорят по фактите. АССГ е установил същите след подробен анализ на доказателствата. От материално-правна страна: Правилни са изводите на АССГ, че чрез подаденото заявление от името на Ибрахим Абдулаи до Директора на Дирекция "Миграция" - Министерство на вътрешните работи, пред органа е образувано производство с искане за замяна на наложената му принудителна административна мярка - принудително настаняване в СДВНЧ при Дирекция "Миграция", с по-лека, а именно - ежеседмично явяване в териториална структура на МВР по местопребиваването му по ред, определен в ППЗЧРБ. Директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи е компетентният орган да се произнесе по направеното искане. При извършената проверка и въпреки дадените на заявителя указания, същият не представя доказателства, от които да се установява, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 5 ППЗЧРБ. Съгласно текста на последната правна норма: Лице, което предоставя адрес за пребиваване на чужденец с наложена принудителна административна мярка, попълва декларация по образец съгласно приложение № 7 и представя доказателства за достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия в размер, не по-малък от най-ниската социална пенсия за страната. Лицето Любомир Добрев Янакиев е представило сочената декларация, но без към нея да са ангажирани доказателства както за вещни или облигационни права върху жилището, посочено като адрес за пребиваване, така и за достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия. АССГ в решението си пълно и задълбочено е обсъдил доказателствата, становищата на страните, и относимата и приложима материалноправна уредба. Редът, при който лице, настанено в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) може да поиска да му се промени задържането е регламентиран в чл. 72 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. В процесния случай от събраните доказателства не се установява да са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 5 от Закона за чужденците в Република България и чл. 72 от Правилника за прилагане на същия закон за замяна с по-лека принудителна административна мярка - явяване в териториална структура на МВР, тъй като заявителя Любомир Янакиев е посочил за адрес на пребиваване на чужденеца - жилище, което е собственост на Невена Дончева Стоянова - лице което е пояснило, че няма отношение към молби за предоставяне на подслон и издръжка на чужди граждани. И в хода на съдебното производство не се ангажират доказателства относно наличието на достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба, съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ на директора на Дирекция "Миграция" при МВР да замени принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци с по-лека принудителна административна мярка, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно съдът е приел за неотносима подадената от Абдулаи молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен към настоящото производство по реда на чл. 72, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България във връзка с чл. 44, ал. 5 от Закона за чужденците в Република България. По делото са приложени като доказателства две решения на ДАБ - Решение № УП 109/27.11.2014 г. и Решение № 6160/22.07.2015 г. на заместник-председател на Държавна агенция за бежанците, с които на Ибрахим Абдулай се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен. Правилни са изводите на АССГ, че дори и с молба до ДАБ от 20.02.2015 г. отново да е поискано предоставяне на статут на бежанец от лицето, то последният следва по силата на закона да бъде предаден на ДАБ. Това не рефлектира върху законосъобразността на отказа за замяна на наложената ПАМ. Предвид гореизложеното, касационната жалба е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд