Решение № 1057 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2014 г.

Решение № 1057 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Иларион Целов Дочев срещу решение № 377/14.10.2014 г. на Административен съд гр. Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 819 по описа за 2013 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 061300097/9.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 296/8.07.2013 г. на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който допълнително са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007, 2009, 2010 г. общо в размер на 2868,04 лева и лихви в размер на 1111,55 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материални закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът разгледал делото в нарушение на правото на защита, като не се съобразил с представения болничен лист. Счита, че съдът е проявил тенденциозност при разпита на свидетелите, решил делото при непълнота на доказателствата, не взел предвид представени от касатора доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели и съответно приложил неправилно материалния закон. Поради това моли решението да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на АСВТ. Разноски не се претендират. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт са установени в тежест на Иларион Целов Дочев описаните по горе допълнителни данъчни задължения и лихви. Първоинстанционният съд е констатирал, че касаторът е заявил като източници на доходи, наред с останалото, и заемни средства, включително по кредитна карта. Като източник на доходи е заявена и сума, получена от бившата съпруга на касатора за уравнение на дял в недвижим имот, както и доходи от продажба на недвижими имоти. Органите по приходите са счели, след анализ на събраните доказателства, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на жалбоподателя не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което налага и извод за наличие на данни за укрити приходи или доходи - обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. В хода на съдебния процес е открито производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с автентичността, достоверността на датата и съдържанието на четири броя разписки за предаване на парични суми. Разпитани са свидетели, които са потвърдили автентичността на писмените доказателства. Допусната и изслушана е и съдебно-икономическа експертиза, която е определила разходите за живот по статистически данни и данъчните основи. Изработен е и втори вариант, при положение, че съдът намери за доказани получените заеми. Не е изработен вариант, при който са отчетени както заемите, така и предоставените от бившата съпруга и дъщерята на касатора средства. Съдът е споделил подхода на органа по приходите за определяне на обичайния размер на разходите за живот и издръжка въз основа на обобщени статистически данни, при липсата на доказателства за реално осъществени разходи. АСВТ е приел, че при определяне на паричните потоци за ревизирания период органът по приходите правилно е използвал ежегодно отчитане на приходи и разходи, поради което е налице установеният недостиг на парични средства. По отношение на твърдяните приходи въз основа на договори за заем, съдът е приел, въпреки представените по делото договори за заем, разписки, писмени обяснения на заемодателите и свидетелски показания, че не са налице доказателства относно възможността на заемодателите да предоставят заетите средства. Същото е счетено и по отношение на възможността на бившата съпруга на касатора да му предостави парична сума за уравнение на дялове в недвижим имот. За недоказани са счетени и твърденията за получаване на доходи по договори за управление на търговски дружества. Относно средствата от продажби на недвижими имоти, те не са признати като доход от съда, тъй като липсвали доказателства тези средства да са депозирани в банки към съответния начален период на ревизията, а и са отчетени доказателствата, че същите са използвани за погасяване на заеми свързани с действия на съдия изпълнител при СРС. Съдът е приел от правна страна, че правилно е констатирано превишение между извършените от жалбоподателя разходи и декларираните от него приходи, както и наличие на укрити доходи, които не са били съответно декларирани и не са заплатени дължимите за тях данъци, здравни и задължителни осигурителни вноски. Установеното превишение на разходите на физическото лице над приходите му за процесния период е в размер: за 2006 г. от 4092 лева, за 2007 г. от 4862 лева за 2009 г. от 13210,60 лева и за 2010 г. в размер на 6 091,00 лева. Първоинстанционният съд е счел, че Иларион Дочев не е представил доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи. Касационната инстанция в настоящия и състав не споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Налице са част от инвокираните касационни основания. Решението е неправилно. Касационният довод за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователен. При постановяване на съдебния акт съдът е спазил задълженията си по движение на делото и по даване на указания по доказателствената тежест. В съответствие със задължението си да изясни спора от фактическа страна и да се произнесе по същество, съдът е приел и обсъдил събраните писмени доказателства, свидетелски показания и е изслушал експертно заключение. В рамките на съдебното производство са проведени открити съдебни заседания на 17.10.2013 г., на 12.12.2013 г., на 30.01.2014 г., на 27.02.2014 г., на 24.04.3014 г., на 12.06.2014 г., на 11.09.2014 г., на 18.09.2014 г. Жалбоподателят е искал отлагане на съдебните заседания на 12.12.2013 г., на 30.01.2014 г. и на 11.09.2014 г. поради заболяване, като всеки път е представял болнични листа във връзка с увреждания на междупрешленните дискове в поясни и други отдели на гръбначния стълб. Всички негови молби за отлагане са уважени, включително тази от 11.09.2014 г. Освен това е уважена и молбата му от 27.02.2014 г., към която не са били представени доказателства за пречки за явяване в съдебно заседание, като даденият ход по същество е бил отменен. За последното съдебно заседание на 18.09.2014 г. Иларион Дочев не е искал отлагане и не е представил болничен лист. Наред с това на касатора са били дадени конкретни и подробни указания по доказателствената тежест още с разпореждането за насрочване на първото съдебно заседание. В първото съдебно заседание, за което не е било поискано отлагане, са допуснати до разпит всички поискани свидетели, дадени са повторни указания по тежестта на доказване и е дадена възможност за становище във връзка с оспорените от ответника доказателства, като на Иларион Дочев е бил изпратен и препис от протокола. Уважено е искането на Дочев и за назначаване на експертиза, като му е изпратен и препис от разпореждането за допускането и, в което се съдържат и указанията на съда във връзка с откритото производство по оспорване на документи. Четирима от поисканите свидетели са разпитани в присъствие на Дочев, а за останалите двама му е дадена неколкократна възможност да ги доведе в съдебно заседание. По отношение на искането за разпит по делегация на тези свидетели съдията-докладчик се е обосновал, че държи на непосредствен разпит, тъй като чрез свидетелите е необходимо да се потвърди автентичността на представени по делото документи. При така осъществилите се съдопроизводствени действия, АСВТ не е допуснал съществени процесуални нарушения. Следва да се отбележи, че не всяко процесуално нарушение на съда представлява касационно основание за отмяна на съдебното решение, а само същественото такова, т.е. онова, което е от естество да се отрази на верността на фактическите и правни изводи в съдебното решение. Други процесуални нарушения, които не се отразяват на изхода от делото, не са основание за касиране на съдебния акт. Касаторът не сочи никакви процесуални действия, които не са извършени от съда във връзка с исканото отлагане. Разпитът на двама от свидетелите не е бил извършен не защото делото не е било отложено, а защото е отказан разпитът им по делегация и свидетелите не са били доведени в съдебно заседание. Освен това, неоснователни са оплакванията на касатора, че искането му за отлагане на делото не е било уважено. Напротив, съдът е уважил всички искания за отлагане, включително е отменил хода по същество, като е предоставил пълна възможност на страната да се защити и да представи ангажираните доказателства. Впрочем, делото неправилно е било отлагано четири пъти на едно и също основание, а именно заболяване на касатора. Това заболяване обаче очевидно не е с временен характер, доколкото е съществувало в хода на целия процес, видно от представените болнични листа. Макар да не е бил в състояние да отстрани препятствието да се яви лично по делото, касаторът е разполагал с фактическа и правна възможност да ангажира процесуален представител, респективно да поиска назначаването на служебен такъв, в случай че са били налице законовите предпоставки. По този начин той е можел да отстрани пречките за участието му в процеса, доколкото личното явяване в съда не е задължително. Следователно, не са били налице предпоставките на чл. 139, ал. 1 АПК. Освен това, повторно искане на същата страна за отлагане на същото основание не е следвало да бъде уважавано, предвид чл. 139, ал. 2 АПК. Основателен е обаче касационният довод за необоснованост. Въпреки един много добре воден съдебен процес и при надлежно събрани доказателства, в решението съдът е формирал фактически изводи при нарушение на логическите правила, а това съответно е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Въпреки оспорването на автентичността на представените още в хода на ревизията частни свидетелстващи документи, четирима от заемодателите са потвърдили както подписите си върху тях, така и предоставянето на средства на касатора. Впрочем, първоинстанционният съд не е взел изрично становище за изхода на откритото производство по чл. 193 ГПК и не е изключил изрично нито един от представените по делото документи като неавтентични. Действително, частните диспозитивни документи доказват само волеизявленията на страните, а частните свидетелстващи документи, каквито са разписките, не се ползват с материална доказателствена сила. Всичко изложено в тези документи обаче е потвърдено от разпита на свидетелите. Показанията на свидетелите са били ясни и конкретни и изцяло са кореспондирали с доказателствения материал по делото. По делото са налице данни, че без да са налице условията за заинтересованост, посочени в чл. 172 ГПК, между касатора и свидетелите са били налице предишни лични и бизнес отношения и че не се касае за инцидентно съставяне на документи с оглед на процеса. При разпита свидетелите изрично са посочили какви са източниците им на доходи. Съдът не е заявил изрично дали кредитира показанията, но не е заявил и че не ги кредитира, нито е изложил мотиви в такава насока. Свидетелските показания са доказателствено средство. Ако съдът се съмнява в тяхната достоверност, той е длъжен да посочи конкретните си съображения за това. Ако няма такива съображения, съдът е длъжен да зачете доказателствената стойност на свидетелските показания и да приеме за установени фактите, посочени в тях. Свидетелите са посочили какви са източниците им на доходи, показанията им са приети, обсъдени, неоспорени и необорени от други доказателства по делото. Неправилно съдът приема, че свидетелката Катка Митова е следвало да доказва, че е разполагала с паричните средства за периода от изтеглянето им от банката до предоставянето им на касатора. Напротив, след като са налице доказателства за теглене на парите от банка, органите по приходите са тези, които трябва да доказват, че парите са похарчени. Следователно изводът на АСВТ, че произходът на средствата на заемодателите не е доказан, е необоснован. Освен това, след като съдът приема за истински представените по делото документи и кредитира показанията на свидетелите, неговият логичен извод следва да е, че паричните средства са предоставени на касатора. Основният спорен въпрос по делото е именно дали касаторът е получил заемните средства. Това е и относимият към делото въпрос. След като са налице категорични доказателства за получаването, въпросът за произхода на средствата е ирелевантен за настоящия спор. Той може да е от значение за други ревизии, например на заемодателите; би могъл да е от значение и в случай, че е налице съмнение относно предоставянето на средствата. При наличните доказателства за предоставяне на сумите обаче, съдът не може да отрече един доказан релевантен за спора факт, поради това, че евентуално не е доказан друг, в случая ирелевантен. Отделен въпрос е, че в случая и произходът на средствата е доказан, посредством свидетелските показания. Независимо от това, изложеният от АСВТ начин на разсъждение противоречи на правилата на логиката и води до необоснованост на решението. Дъщерята на касатора, пълнолетна и трудоспособна, е представила в хода на ревизията нотариално-заверени документи, в които потвърждава предоставянето на сумата от 26000 лв. на баща си. Впрочем, това обстоятелство, както и заемните средства по кредитна карта, не са обсъждани в решението. Събрани са достатъчно доказателства, че в рамките на ревизионния период касаторът е разполагал и със сумата 27000 лв., предоставени му от разпитаните свидетели. Посочените суми надвишават близо два пъти констатираното в хода на ревизията превишение на разходите над приходите. По изложените съображения, не е налице превишение на разходите над приходите за ревизирания период. Предпоставките на чл. 122 - 124 ДОПК не са били налице, неправилно ревизията е проведена по този ред и неправилно е приложен чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ. Неправилно жалбата срещу РА е била отхвърлена. Обжалваното решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК касационната инстанция следва да се произнесе по същество и да отмени ревизионния акт. Воден от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение