Решение № 10121 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1178/2016 г.

Решение № 10121 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1178/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кооперация "Организация на производителите - Кооперация "Градинар и млад фермер", с. Н. В. (по - надолу в текста "Кооперация/та"), срещу Решение № 512 от 15.12.2015 г., постановено по адм. д. № 499 по описа на Административен съд - В. Т. (АСВТ) за 2015 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Заповед № 886 от 03.07.2015 г., издадена от кмета на О. С., с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено да се изземе от ОП-К "Градинар и млад фермер" 1,131 дка от поземлен имот - публична общинска собственост с идентификационен № 180111 и начин на трайно ползване - полски път. Наред с това Кооперацията е осъдена да заплати на О. С. сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложените в нея съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендират се сторените по делото разноски. Според касационния жалбоподател, направената в решението преценка на фактите е неправилна, а изложените мотиви са противоречиви. Неправилно съдът е приел, че Кооперацията държи без основание общински полски път с идентификационен № 180111, тъй като тя не е нито държател, нито владелец на имота. В него Кооперацията осъществява услуги с личен труд на лицата и не е възможно да й се вменява задължение да изкоренява трайни насаждения. По тези и други многобройни съображения по същество на спора досежно законосъобразността на оспорената пред първоинстанционния съд заповед се иска уважаването на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - кметът на О. С. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в становище. Моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Установено е от съда, че на 31.03.2015 г. в Общинска администрация - С. е получено писмо от областен управител на О. В. Т., касаещо жалба от М. Д. Жалбата, в частта, с която се съобщава за разораване на полски път № 180111, собственост на О. С., е изпратена на кмета на О. С. за извършване на проверка. При извършената такава на място, на 03.04.2015 г. от назначената комисия било установено, че част от полския път е засаден с овощни насаждения. По време на проверката работници от Кооперацията продължавали да засаждат такива в присъствието на прокуриста на Кооперацията, осъществявал ръководството и контролирал процеса на засаждане. Д. К. била изпратена покана за освобождаване на заетата и засадена площ на полски път № 180111. След изтичане срока на доброволно освобождаване на имота е извършена нова проверка, за което бил съставен втори констативен протокол от 01.06.2015 г. В него било отразено, че 1,131 дка от полски път № 180111 от землището на с. Н. В. са засадени с овощни насаждения и са включени в масива - овощна градина на Кооперацията. На основание констатациите на комисията, кметът на О. С. е издал оспорената заповед. Въз основа на установеното от фактическа страна от съда е прието, че спорната заповед е издадена от компетентен орган - кмета на О. С., съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС и в съответствие с предвидена от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивиран е извод за неоснователност на възраженията на Кооперацията, че поземленият имот, по отношение на който е наредено изземване не е достатъчно индивидуализиран, доколкото в заповедта е посочено, че същата се отнася за част (1,131 дка) от имот с обща площ 1,534 дка, с идентификационен № 180111, находящ се в землището на с. Н. В., общ. С., представляващ публична общинска собственост, с начин на трайно ползване - полски път. За да отговори на въпроса налице ли са предпоставките за изземване от Кооперацията на 1,131 дка от поземлен имот - общински полски път с идентификационен № 180111, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ, която препраща към реда по чл. 65 ЗОС. И. е съображения, че безспорно се установявали предпоставките за приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОС: правото на собственост на общината било установено и потвърдено в проведения съдебен процес по адм. д. № 577/2014 г. по оспорването от Кооперацията на Заповед № 1184 от 17.07.2014 г., издадена от кмета на О. С. за изземване на имот № 180111. Изводът съдът направил и въз основа на представени в хода на съдебното следствие и приети доказателства по адм. д. № 577/2014 г. като приел, че по делото не било спорно правото на собственост на О. С. върху процесния поземлен имот - полски път. За неоснователно намерил оплакването, че Кооперацията не може да е адресат на заповедта за изземване на имот № 180111, тъй като не била ползвател на полския път, а само изпълнител по договор за възлагане на услуги от лицата-ползватели на масивите, които единствено са включени в споразумението за стопанската 2014/2015 г. За този извод съобразил, че нормата на чл. 65 ЗОС не поставя изискване лицето, по отношение на което ще се нареди изземване на общинския имот, да е ползвател на вещта в юридическия смисъл на понятието. Субектът, по отношение на когото може да бъде приложена хипотезата на правната норма, е всяко лице, което владее или държи по смисъла на чл. 68 от Закона за собствеността (ЗС) имот - общинска собственост. Аргументирал се е, че фактът на държането на поземления имот е установено от направената на място проверка, обективирана в констативния протокол от 03.04.2015 г. Съобразил е, че фактическите данни от протокола - засаждането на дръвчета от работници на Кооперацията в присъствието на прокуриста във времето на проверката не са оспорени, поради което е направил извод, че една от формите на изпълнителното деяние, визирани в съдържанието на нормата на чл. 65 ЗОС - държането, се установява безспорно. Намерил е за ирелевантно обстоятелството на кого, в качеството му на ползвател, съгласно споразумение за масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 г. са предоставени масивите, в които е включен и полският път. Отхвърлил е като неоснователни възраженията, направени по аргументи, черпени от чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В заключение, за да отхвърли жалбата е приел, че имотът - общински полски път с идентификационен № 180111 се държи от Кооперацията без основание. Доколкото тя не се легитимира като държател или владелец на процесния поземлен имот на правно основание, жалбата срещу спорната заповед е приета за неоснователна. При този изход на спора на кмета на О. С. са присъдени разноски в размер на 300,00 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. Решението е неправилно. То е постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт в нарушение на материалния закон. Съдът не е отчел, че в оспорената пред него Заповед № 886 от 03.07.2015 г. е вписано, че имотът с идентификационен № 180111 е предназначен за всеобщо ползване и е общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във вр. с § 7 от Преходните и заключително разпоредба (ПЗР) на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Не е коментирал така вписаното в контекста на преценката досежно наличието на първата предпоставка за приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОС и не е извършил преценка относно характера на собствеността на имота, описан в заповедта, както и необходимо ли е представяне на акт за публична общинска собственост, за да се приеме, че същият е такава. На следващо място, в нарушение на процесуалните си задължения по чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК и предвид съдържанието на представената по делото административна преписка по издаването на оспорената заповед, съдът не е указал на кмета на О. С. необходимостта от представяне на доказателства относно собствеността на имота, предмет на изземане - това не е сторено с определението от 17.07.2015 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание, нито с друг акт, както и в проведените съдебни заседания. За да приеме за установено по делото, че имотът, предмет на изземане, е публична общинска собственост, първоинстанционният съд е приел, че този факт е "установен и потвърден в проведения съдебен процес по адм. д. № 577/2014 г.", като е съобразил и представените по това дело (приобщено към адм. д. № 499/2015 г.) служебна бележка от Общинска служба (ОС) "Земеделие" и извлечение от регистъра на земеделските земи, гори и земи в горския фонд към нея. Този извод е необоснован, доколкото посочените документи не са такива, които да удостоверят правото на собственост на общината. Видно е от представеното по посоченото дело извлечение от регистъра на земеделските земи, гори и земи в горския фонд, че като собственик на имот № 180111 към 26.08.2014 г., придобит по силата на решение по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ (чл. 27 ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне, е посочена О. С. Решението на Поземлената комисия - гр. С. обаче не е индивидуализирано по номер и дата, нито е представено по делото. То не е цитирано и в представената по адм. д. № 577/2014 г. служебна бележка, издадена от началник на Общинска служба "Земеделие". Не е индивидуализирано по номер и дата и в представената пред първоинстанционния съд скица № К05162 от 06.07.2015 г. за имот № 180111 (л. 15, л. 38 и л. 71 от първоинстанционното дело), в която е вписано, че имотът е собственост на О. С. съгласно "Документ: Решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ от г.". Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно. Касационните оплаквания, че то е издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон са основателни. Доколкото не е извършена преценка на всички обстоятелства от значение за изводите на съда относно основателността на подадената първоинстанционна жалба, нито е съобразено изискването в изпълнение на служебното начало в административния процес съдът да укаже на страните, че не сочат доказателства за обстоятелства от съществено значение за делото, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АСВТ. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на кмета на О. С. необходимостта от представяне на доказателства относно собствеността на имота, предмет на изземане. След представянето им, ако прецени че е необходимо, следва да даде указания или в изпълнение на правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК - да назначи вещо лице, с оглед установяване идентичността на изземаната част от имот № 180111 със съответната част от този по представените доказателства. Следва също така да обсъди вписаното в оспорената заповед, че имотът е предназначен за всеобщо ползване и е общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във вр. с § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Това не може да бъде сторено от настоящата инстанция за първи път, тъй като би лишило страните от установената в закона възможност да реализират правата си пред две съдебни инстанции. При новото разглеждане на делото съдът следва да има предвид, че съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. Като има предвид чл. 56, ал. 2 ЗОС и чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата съдът следва да отчете, че общинските пътища, публична общинска собственост, за които не се съставят актове за общинска собственост, са пътищата, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с улиците в населеното място или с републиканските пътища. Законът за пътищата не се прилага за селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи (чл. 1, ал. 2, т. 2 от Закона за пътищата). Принадлежността на правото на собственост на общината върху земеделски земи се преценява съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, както земята, която й е била възстановена с решение на общинската поземлена комисия/общинската служба по земеделие. Земята, която е останала след възстановяване на правата на собствениците става общинска собственост след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими стари реални граници. Определянето на земите се извършва по реда на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, а условията и реда за определянето на имотите се урежда в правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие. В тези случаи общинската служба по земеделие взема решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 ППЗСПЗЗ. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, по разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение