Решение № 8248 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6702/2015 г.

Решение № 8248 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6702/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР, отменен с ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./, във вр. § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР. Образувано е по жалба на Г. Д. К. против заповед № К-3267 от 04.04.2014 г. на Министъра на вътрешните работи относно налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на държавен служител в ОДМВР - Б.. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила и неспазване на установената форма, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с целта му - отменителни основания съобразно чл. 146, т. 2 - 5 от АПК. Жалбоподателят претендира отмяната на заповедта като необоснована и незаконосъобразна. Ответникът - Министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от търсената защита. Въпреки предсрочната отмяна на акта на основание чл. 213, ал. 1 от ЗМВР (отм.) със заповед № 8121К-1107/23.07.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, поради постигане на целите на наказанието, което е извършено след изтичането на половината срок от изтърпяването му, правен интерес от съдебен контрол за законосъобразност е налице. Аргумент в тази насока е присъствието на заповедта като влязъл в сила административен акт в кадровото досие на служителя, тъй като с предсрочната отмяна наказанието не е заличено. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения: Със заповед от 26.11.2013 г. Министърът на вътрешните работи е разпоредил извършването на проверка в ОДМВР - Б. във връзка със сигнали за неправомерни действия. За извършването на тази проверка е назначена тричленна комисия като контролът по изпълнението на заповедта е възложен на директора на дирекция "Инспекторат" - МВР. За резултатите от извършената проверка е изготвена справка от 28.01.2014 г. С покана от 07.03.2014 г., връчена на оспорващия на 18.03.2014 г., му е дадена възможност за запознаване с препис извлечение № 4 с вх. № 702/28.02.2014 г. по описа на дирекция "Човешки ресурси" - МВР, рег. № RB202016-001-07/02-4/28.01.2014 г., екз. 5 по описа на дирекция "Инспекторат" - МВР и в срок от 24 - часа, считано от датата на запознаване със справката, да даде писмени обяснения относно констатациите в справката и предложеното дисциплинарно наказание, като посочи и доказателства за твърдяните факти и обстоятелства. На 19.03.2014 г., оспорващият е депозирал писмено обяснение с приложени доказателства. В резулатат на развилото се дисциплинарно производство с оспорената заповед, предмет на контрол за законосъобразност, на оспорващия на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 3, в съответствие с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР /отменен с ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ и чл. 227, ал. 1, т. 5 от Правилника за приложение на ЗМВР /отменен с ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г./ е наложено дисциплинарно наказание лпорицаниеы за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. При така установената фактическа обстановка, настоящият тричленен състав на ВАС прави следните изводи: Относно валидността на оспорената заповед, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган съобразно чл. 226, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 228, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Издателят на заповедта е Министъра на вътрешните работи и съответно разполага с изискуемата материално и териториално дисциплинарнонаказваща компетентност. Съгласно влязлото в сила решение № 6574/04.06.2015 г., постановено по адм. дело № 4055/2015 г. по описа на ВАС, в случая двумесечният срок за откриване на нарушението за дисциплинарнонаказващия орган е започнал да тече от датата, в която на същия е представена справката от извършената служебна проверка, в която се съдържат всички данни за извършеното нарушение, неговия автор, вкл. писмените обяснения по чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.), а това е датата - 03.04.2014 г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 04.04.2014 г., при което е спазен преклузивния двумесечен срок. Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е цитирал в заповедта си разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗМВР (отм.), съгласно която дисциплинарно нарушение представлява неспазването на служебните правомощия. Посочена е разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, която предвижда да се налага дисциплинарно наказание "порицание" за "превишаване на правомощия"/отм., ДВ., бр. 60/2014 г./. В заповедта не е конкретизирано кое от служебните задължения/правомощия е прието за неспазено, респ. за превишено. В тази част оспорения акт е немотивиран. Настоящият състав намира за основателни доводите на оспорващия досежно неправилно приложение на материалния закон от дисциплинарнонаказващия орган при постановяване на процесната заповед. С издадената заповед рег. № 1386/2012 г., в последствие изменена със заповед № 1666/2013 г., оспорващият не е превишил правомощията си, тъй като съгласно чл. 30, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.), по силата на закона е компетентен да издава заповеди в изпълнение на правомощието си да осъществява общо и непосредствено ръководство на дейността на областната дирекция. От представените доказателства е видно, че при постановяване на решение рег. № 37571/01.10.2012 г. действията на оспорващия се основават на предварително разпоредени проверки и след съобразяване със становището рег. № 32557/24.08.2012 г. на ВНД Гл. юрисконсулт. Преди издаване на заповед рег. № 1666/28.08.2013 г. са извършени обсъждания в Комисията за социален диалог /КСД/, видно от представено становище от 10.06.2013 г., където е взето решение от участващите в комисията за промяна на заповедта. С посочените по-горе заповеди не са променени районите на действие на създадените от Министъра на вътрешните работи районни полицейски управления на територията на община Б. и община С., а са вменени за изпълнение служебни задължения само на определени длъжностни лица от 01 и 02 РУП Б., включени в ДОГ, с цел оптимизиране на дейността на двете районни управления по отношение отработване на заявени произшествия. Горното обосновава липсата на нарушение на т. 5 от МЗ рег. Iз-1897/10. С оглед изложеното следва да бъде прието, че дисциплинарно наказания служител при тази законова регламентация, която му предоставя оперативна самостоятелност да разреши определени въпроси, не е извършил твърдяното от административнонаказващият орган нарушение - превишаване на правомощия, тъй като същия не е излязъл извън рамките на предоставените му по смисъла на нормативния акт правомощия, а е действал съобразно закона. Предвид установените релевантни за спора факти, настоящата инстанция намира, че осъщественото от жалбоподателя деяние неправилно е квалифицирано като превишаване на служебните правомощия и липсва фактическо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Като е наложил наказание "порицание" на оспорващия, административният орган е постановил акта си в нарушение на материалния закон, което е основание за неговата отмяна. При постановяване на оспорения акт административният орган не е изложил мотиви досежно наличието на кумулативните предпоставки, обуславящи вида и размера на конкретното дисциплинарно наказание, установени в чл. 229, ал. 2 ЗМВР (отм.) - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител по време на службата му. Така установените правила за определяне "размера" (т. е. тежестта) на наказанието обхващат преценка на степента на значимост на нарушението спрямо изискванията на закона, съответният устройствен правилник и длъжностната характеристика, както и пряката им и непосредствена връзка с настъпилите вредни последици, независимо дали се отнасят за службата или гражданите. Следва да се има предвид, че настъпилите от нарушението вредни последици са едно от обстоятелствата, които се преценяват при определяне вида и размера на наказанието, а не елемент от фактическия състав на самото нарушение, който следва да се докаже, за да е налице основанието за налагане дисциплинарно наказание. Формата на вината е от значение за тежестта на нарушението и подлежи на изследване във всеки отделен случай. Обстоятелствата, при които е извършено нарушението са фактическите обстоятелства, които са били налице към датата и мястото, където е извършено. Цялостното служебно поведение е от значение при определяне на наказанието с оглед наличие на системност в подобни прояви, склонност към нарушения, или обратно - конкретното нарушение е инцидентно, провокирано от някакви обстоятелства. В заповедта не са обсъдени доводите на оспорващия по отношение на целта на предприетите от него действия и резултатите от постановените заповеди, за които е наказан. Релевантен по отношение тежестта на нарушението и формата на вината е въпроса за спестените суми от извънреден труд от положени дежурства на служителите и подобряване показателите на областната дирекция по охранителна и криминална линия, за които не са изложени мотиви от дисциплинарнонаказващия орган. Не са анализирани доказателствата посочени от привлечения към дисциплинарна отговорност служител - становището рег. № 32557/24.08.2012 г. на ВНД Гл. юрисконсулт и становище от 10.06.2013 г. на КСД. Нормата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.) изисква писмените обяснения да се приемат преди налагане на дисциплинарното наказание. Целта на изслушването на служителя или приемането на писмените му обяснения е дисциплинарнонаказващият орагн да се запознае с твърденията на служителя, да ги прецени съобразно събраните в административното производство доказателства, да определи тежестта на извършеното нарушение и формата на вината на държавния служител - умишлено или по непредпазливост е извършено нарушението /чл. 3, ал. 2 И. I.-2813 от 04.11.2011 г./ и в зависимост от това да определи размера на дисциплинарното наказание. В конкретния случай дисциплинарно наказващия орган не е установил формата на вината, като неизлагането на мотиви и непосочването на доказателства в тази връзка, правят заповедта в частта досежно субективната страна на деянието и съответно вида на наложеното наказание - незаконосъобразна. Липсата на мотиви, както и необсъждането на обясненията и възраженията на дисциплинарно отговорното лице във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт, без значение дали същият е постановен в хипотезата на обвързана компетентност или при условията на оперативна самостоятелност. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че процесната заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Принципа за съразмерност, установен като общо начало в административния процес е приложен превратно. По изложените съображения оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2-ро АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение