Решение № 14658 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2018 г.

Решение № 14658 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 1408/06.03.2018 г. на Административен съд София – град (АССГ) по адм. д. № 10623/2017 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22221016002098-091-001/18.01.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, с който на "Сънлайт - К" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за лихви за забава в размер на 49 257, 74 лева за периодите м. 12. 2015 г. и м. 01.2016 г. Касаторът сочи, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдебното решение е неправилно, необосновано, постановено при противоречиви констатации и игнориране на обективни факти и доказателствата за тях. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Сънлайт - К" ЕООД – в представен писмен отговор и чрез упълномощения адвокат в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорен ревизионен акт № Р-22221016002098-091-001/18.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, с който на "Сънлайт - К" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за лихви за забава в размер на 49 257, 74 лева за периодите м. 12.2015 г. и м. 01. 2016 г., в резултат на неправомерно ползване на право на данъчен кредит, при липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. От ревизиращите органи по приходите е констатирано, че за периодите м. 12. 2015 г. и м. 01.2016 г., ревизираното дружество е ползвало право на данъчен кредит общо в размер на 1 670 754, 29 лв. по 64 фактури, издадени от "БЕК" АД, с предмет на фактурите, съгласно информационната система на НАП "по договор". Установено е, че през м. 03.2016 г. и м. 04.2016 г. по всички фактури са издадени кредитни известия, включени в дневника за покупки за периода на "Сънлайт К" ЕООД. Предвид непредставянето на фактурите, кредитните известия към тях, както и на доказателства за осъществяване на доставките, органите по приходите са мотивирали извод за изначална липса на реални доставки и издаване на фактурите с цел ползване на данъчен кредит. С РА е начислена лихва върху сумата на данъчния кредит по фактурите, за периода от ползването на правото на данъчен кредит по тях, до датата на отразяване на кредитните известия. С оспореното решение административният съд е отменил РА в обжалваната част. Според съда мотивите на приходните органи са противоречиви, тъй като не е отказано право на данъчен кредит, а от друга страна се твърди, че е налице симулативна сделка и не следва право на данъчен кредит. Мотивирал е извод и че ревизиращите не са обосновали като резултат от взаимоотношенията на двете страни по неосъществената сделка да е възникнало данъчно предимство и в какво се изразява то. Посочил е, че за издателя по фактурите е възникнало задължение да начисли ДДС, съответно – да внесе начисления данък, поради което е избягната опасността от данъчни загуби за бюджета. Решението е неправилно. Корекцията по чл. 78, ал. 1 ЗДДС предполага, че правото на приспадане на данъчен кредит съществува и е надлежно упражнено, затова и предпоставките за правната промяна са юридически факти настъпили след ползването на данъчния кредит – изменение в данъчната основа, разваляне на доставката или промяна на вида ?. Промяната се извършва в периода на осъществяване на правопроменящия юридически факт /чл. 78, ал. 2 ЗДДС/. Ако правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено неправомерно, то тогава средството за преодоляване на засягащото фиска поведение на ДЗЛ е корекцията на декларирания със СД резултат за този период с изключване на стойността на ползвания кредит. Всъщност именно това са направили ревизиращите органи по приходите с процесния РА – не е отказано изрично правото на данъчен кредит за периода, в който е ползвано, тъй като това е сторено от ревизираното лице, чрез отразяване на непредставените кредитни известия, преди извършване на ревизията, но е обоснован извод за липса на валидно възникнало право на данъчен кредит, поради което за неправомерното му ползване е начислена лихва. Изводите за изначална липса на реални доставки и за намерение за извършване на такива по процесните фактури, издадени от "БЕК" АД се подкрепят от всички доказателства по делото. РЛ дори не е представило фактурите, по които е ползвало данъчен кредит, а само списък, в който са изброени. По същия начин стои въпросът и с отразените кредитни известия. Не е предоставило достъп и до счетоводството си на органите по приходите. Не е представило никакви доказателства за осъществяване на доставките. Такива не са представени и от доставчика. Едва при административното обжалване на РА са представени рамков договор и споразумение за прекратяване. Съгласно представения рамков договор от 17.11.2015 г., "БЕК" АД ще продава на ревизираното дружество предплатени стартови пакети за разговори и ваучери за презареждането им на български телекомуникационни оператори. В договора не е уговорена цена. В споразумението от 23.02.2016 г. за прекратяване на рамковия договор е уговорено прекратяването му по взаимно съгласие, като РЛ се задължава да върне на доставчика доставените стоки, неразкомплектовани, във вида, в който ги е получило, не по-късно от 23.05.2016 г. Не са представени никакви доказателства за наличието и предаването на стоките. С оглед предмета на доставките – предплатени карти на български телекомуникационни оператори на необосновано висока стойност, с оглед предмета на дейност на дружеството, и липсата на всякакви доказателства за извършването им, обосновани са изводите на органите по приходите, че данъкът във фактурите е неправомерно начислен. При това положение, не е от правно значение дали същият е начислен или не от доставчика и дали е отразен и платен като задължение към бюджета. Цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика не е релевантна в конкретния случай, тъй като в тези производства не е имало спор относно наличието на първоначално данъчно събитие – напр. авансово плащане, какъвто не е настоящият случай, тъй като не са налице и доказателства за плащане на сумите по фактурите. В решение на СЕС по дело С-504/2010 се подчертава, че принципът за забрана за злоупотребата с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство, какъвто с оглед установеното по делото е настоящият случай. С оглед изложеното първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата срещу процесния РА като неоснователна бъде отхвърлена. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение