Решение № 64 от 11.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2018 г.

Решение № 64 от 11.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2018 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Маргарита Соколова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадени са от К. Е. К. от [населено място] и О. А. К. от [населено място], [община], молба вх. № 12520 от 20.11.2017 г., а впоследствие и молба вх. № 13537 от 18.12.2017 г. и молба вх. № 4215 от 12.02.2018 г., за отмяна на влязлото в сила решение № 378 от 20.11.2015 г. по в. гр. д. № 381/2015 г. на Кюстендилския окръжен съд. Молителите твърдят, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за спора, поради което искат отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбите [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на същите. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С молба за отмяна вх. № 12520 от 20.11.2017 г. и молба за отмяна вх. № 13537 от 18.12.2017 г. са представени: 1. таблица относно продажбите на материални дълготрайни активи чрез търг от Ликвидационния съвет на ТКЗС [населено място], [община], Софийска област, от 01.01.1994 г. до 31.05.1995 г. и 2. скица № 631 от 07.12.2017 г. С определение № 90 от 10.04.2018 г. е прието, че тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на тези молби е спазен. Със същото определение е констатирано, че с молба за отмяна вх. № 4215 от 12.02.2018 г., подадена като уточнение във връзка с указания от първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности, са представени многобройни документи, за част от които е било констатирано, че вече са били представени при висящността на спора и се намират в кориците на делото. За първи път с молбата за отмяна са представени: 1. протокол за определяне на размера на нормативно необходимата площ, прилежаща към отделните сгради в стопанския двор [населено място] и овчарника [населено място]; 2. справочен регистър на координатите на парцелите на стопанския двор в [населено място]; 3. скица-извлечение в мащаб 1:1 000 на стопанския двор в [населено място]. Тъй като молителите не са посочили кога са се снабдили с тези писмени доказателства, за да се прецени дали е спазен срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, им е указано да сторят това. В изпълнение на указанието е депозирана молба вх. № 4769 от 11.05.2018 г. С нея е заявено, че тези документи не са за нови обстоятелства, а са приложени с цел да подкрепят тезата по отношение на приложените по делото нови писмени доказателства: таблица на дълготрайните материални дълготрайни активи на ТКЗС "Е. " и скица № 631/17 г., издадена от [община] за процесния имот. При тази позиция на страната въпросът дали тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна с вх. № 4215 от 12.02.2018 г. не стои за разглеждане. Съдът не дължи произнасяне и по съществото на представените с тази молба писмени доказателства, тъй като част от тях, както е посочено в определението по чл. 307 ГПК, са били представени при висящността на делото в инстанциите по същество, а за останалите се твърди, че не съставляват нови доказателства и не установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. От изложеното следва, че предметът на производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се концентрира около преценката за това дали представените: 1. таблица относно продажбите на материални дълготрайни активи чрез търг от Ликвидационния съвет на ТКЗС [населено място], [община], Софийска област, от 01.01.1994 г. до 31.05.1995 г. и 2. скица № 631 от 07.12.2017 г., съставляват нови писмени доказателства, които могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на поддържаното от молителите основание. Предмет на иска по чл. 108 ЗС, предявен от молителите К. К. и О. К. срещу ответното дружество, е правото на собственост на недвижим имот - водоем и прилежащата към него площ, закупен след проведен търг от ТКЗС "Е. " [населено място] /в ликвидация/. С решение № 378 от 20.11.2015 г. по в. гр. д. № 381/2015 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение № 111 от 13.03.2015 г. по гр. д. № 829/2014 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е искът е отхвърлен за поземлен имот пл. № 035031 на КВС на землището на [населено място], който е заснет като част от имот пл. № 000912, целият с площ 2.085 дка; първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която искът е отхвърлен за останалата част от имота /ПИ пл. № 000909 по КВС на [населено място]/ като постановено свръхпетитум. За отхвърлянето на иска са изложени няколко групи съображения. Съдът в двете инстанции приел, че право на собственост въз основа на проведения на 25.05.1994 г. търг би могло да възникне само за ищеца К. К. като участник в търга за закупуване на находящо се в стопанския двор съоръжение - водоем, евентуално с прилежаща площ, но не и за ищеца О. К., който е заплатил цената на водоема заедно с другия ищец, като основанието придобивна давност е релевирано едва с въззивната жалба и не може да бъде обсъждано. Първоинстанционният съд приел също така, че стопанските дворове на ТКЗС са били изграждани върху земи, които все още са държавни, като по делото няма доказателства за оценка на водоема, респективно, че е изграден със средства на ТКЗС, поради което не може да се приеме, че попада в имуществото на стопанството. Поради това по правилото на чл. 92 ЗС и по аргумент от чл. 19, ал. 1 от Закона за водите от 1969 г. /отм. 2000 г./ следва, че като водностопански обект водоемът е бил собственост на държавата и предоставен само за ползване на ТКЗС, поради което ликвидационният съвет не е имал правомощието да го продаде чрез търг. За ищците не са възникнали права на собственост по отношение на водоема, тъй като договорът за покупко-продажба от 27.03.1995 г. е писмен и липсва предписаната от закона нотариална форма за прехвърлянето му и поради това е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 16 от Наредбата на търговете (отм.), която препраща към облекчената писмена форма на чл. 18 ЗС, касае продажба на търг само на държавно и общинско имущество, но не и на кооперативно, каквото би било налице, ако беше установено, че водоемът е част от дълготрайните материални активи на ТКЗС. Въззивният съд приел, че нито към тръжната документация, нито към документацията при издаване на констативния нотариален акт на ищците № ../.... г. е приложена скица, чрез която да се идентифицира като прилежаща към водоема именно площта на спорния имот пл. № 035031 - реституиран и впоследствие прехвърлен на ответника. Съобразявайки обстоятелството, че е налице упомената площ, но без описание на граници и при липса на идентификация, както и при наличие на данните в протокола, предхождащ търга, визиращи парцел IХ като свободна /за възстановяване/ площ, при липса на последваща надлежна конкретизация, въззивният съд счел, че ищците не са провели пълно и главно доказване досежно първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск. С молбата за отмяна вх. № 12520 от 20.11.2017 г. е представена таблица относно продажбите на материални дълготрайни активи чрез търг от Ликвидационния съвет на ТКЗС [населено място], [община], Софийска област, от 01.01.1994 г. до 31.05.1995 г. Според изложеното в молбата, от таблицата се установявало, че процесният водоем е бил собственост на ТКЗС и е бил отразен в активите на ТКЗС като дълготраен материален актив. Тъй като Ликвидационният съвет е продал на търг вещ, която е записана в баланса като дълготраен материален актив, то молителите са собственици на процесния имот на годно правно основание. В таблицата под № 27 е записан К. Е. К., в графата "наименование на продадения материален дълготраен актив" е записано "водоем С. "; в балансова цена в лв. - 0; в продажна цена в лв. - 5 000; в дата на продажбата - 25.V.94 г.; в дата на плащането - 04.VII.94; в първични документи за плащането - ф/а 191/4.VII.94 ПКО 183/4.VII.94; в закъснение на плащането в дни - 26; в лихва за закъснението в лева - 288.60; в протокол за преоценка дата, процент, сума в лева - -. Документът е представен, за да се докаже, че водоемът попада в имуществото на ТКЗС и затова е записан като част от дълготрайните материални активи на стопанството. Дори това твърдение да се приеме за доказано, то има отношение към съображението на първоинстанционния съд, че спорният имот не е част от имуществото на ТКЗС и затова не се прилага облекчената писмена форма по чл. 18 ЗС, но не може да промени решаващото съображение на въззивния съд, че по делото не е установено къде се ситуира прилежащата към водоема площ, която е закупена на проведения търг. Обект на протокола за проведения търг е само водоем, в договора за покупко-продажба водоемът е посочен като находящ се в бившия стопански двор на [населено място], ведно с прилежащия терен, като е посочена само площ - 1 918 кв. м., но не и граници, а освен това при издаване на констативния нотариален акт № ../.... г. също липсва скица, която да онагледи местоположението на закупената прилежаща площ. Това са решаващите мотиви на въззивния съд, които са достатъчно основание за отричане правото на собственост на ищците и те не могат да бъдат преодолени с представеното писмено доказателство - по отношение на тях то няма правно значение. Ето защо това доказателство, и да беше представено по делото, не би довело до други изводи, различни от сторените с влязлото в сила решение. Не може да бъде преодолян и другият решаващ извод на съда, който касае молителя О. К., а именно неучастието на същия в търга и участието му само в заплащането на цената, което е довело до възникване на облигационни, но не и на вещноправни отношения. Ето защо представената таблица не би могла да послужи, при обсъждане от решаващия съд, за формиране на извод, че в лицето на ищците е възникнало право на собственост върху спорното имущество и не е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Скица № 631 от 07.12.2017 г. представлява копие от ПУП-ПР на [населено място], стопански двор. В нея като собственици са вписани К. Е. К. и О. А. К. на основание н. а. № .., том IV, дело № 1166 от 15.05.95 г. На скицата е изобразен парцел IХ от кв. 1 с находящите се в него водоем и корита. Скицата е представена с молба за отмяна вх. № 13537 от 18.12.2017 г., в която е посочено, че видно от скицата, молителят е безспорен собственик на процесния имот. Както се посочи, скицата е копие от плана на стопанския двор на [населено място], а такъв е бил представен още с исковата молба /л. 10 от първоинстанционното дело/ и е описан в т. 6 на графа "Доказателства". Според записаното в сега представената скица, планът е одобрен със заповед № 485 от 12.04.1996 г. Тази заповед също е била представена /л. 10 от първоинстанционното дело - гърба/. Нотариален акт № ../.... г., записан като източник на правото на собственост в полза на К. К. и О. К., също е бил представен с исковата молба /л. 9 от първоинстанционното дело/ и е описан в т. 5 на същата. Следователно, представената скица не съдържа данни за нови обстоятелства, които да не са били известни при решаването на делото и затова не съставлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В обобщение, като неоснователни молбите за отмяна ще бъдат оставени без уважение. Ответникът по молбите претендира разноски за производството в размер на 600 лева. Видно от договор за правна защита и съдействие серия К № [ЕГН ] от 15.05.2018 г., договореното адвокатско възнаграждение е в размер на претендираната сума, платима по сметка. Доказателства за заплащане не са представени. Ето защо разноски не следва да се присъждат - т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г. о.