Решение № 5054 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13972/2016 г.

Решение № 5054 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13972/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет Ямбол против решение № 123 от 3.11.2016 г., постановено по адм. д № 156 по описа за 2016 г. на Административен съд Ямбол. релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението. Ответникът Прокурор при Окръжна прокуратура Ямбол не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Административен съд - Ямбол е отменил по протист на прокурор в Окръжна прокуратура Ямбол чл. 18, т. 4, чл. 19, ал. 3, пр. 3 и на чл. 23, ал. 2, т. 4 в частта, с която се изисква нотариална заверка на подписите от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на [община], приета с Решение № ХІ-1/19-25.11.2004 г., изм. и доп. Реш. ХХХ-8/18.05.2006 г., изм. Реш. VІ-10/13.03.2008 г., изм. Реш. ІХ-8/30.05.2008 г., изм. Реш. V-15/29.12.2011 г., изм. Реш. ХХ-15/22.03.2013 г., изм. Реш. ХХІІІ-6/21.06.2013 г. Съдът еприел, че оспорената наредба е незаконосъобразна в отменените части, тъй като с два от текстовете от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на [община], а именно чл. 18, т. 4 и чл. 19, ал. 3, т. 3 се поставя като изискване за подаване на заявление и за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти липсата на задължения към Община Ямбол, като по този начин се цели събиране на задълженията към общината. По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а чл. 9б от ЗМДТ пък предвижда, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ. Поради това извън правомощията на общинския съвет е да поставя получаването на разрушение за разполагане на преместваем обект в зависимост от наличието или липсата на задължения към Общината. Реализирането на тези задължения се осъществява по предвиден в нормативни актове от по-висок ранг процедури и приемането на подзаконови разпоредби, които им противоречат, води до материална незаконосъобразност на последните и е основание за тяхната отмяна. С нормата на чл. 23, ал. 2, т. 4, със Наредбата се поставя изискване за писмено съгласие с нотариална заверка на подписите на останалите съсобственици на имота (ако има такива), за разполагане на преместваемото съоръжение. Доколкото въпросната наредба, видно от § 1 на ПЗР на същата, е издадена на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, то тя следва да съответства на съдържащата се в ЗУТ правна регламентация. В конкретния случай в чл. 56, ал. 5 от ЗУТ е посочено, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1, а именно преместваеми обекти се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. При това положение, щом законът изисква само писмено съгласие от собственика на поземления имот, не може с подзаконов нормативен акт да се въвежда допълнително утежняващо условие, каквото представлява нотариалната заверка на подписите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилна и обоснована е преценката на съда, че е налице противоречие на оспорените разпоредби с материалноправни норми от по-висок ранг. Регламентираните с Наредбата обществени отношения касаят условията и реда за извършване на търговия на открито на територията на Общината върху имоти общинска собственост. Предметът следва да е съобразен с по-високия по степен акт – в случая ЗУТ. С оспорените текстове от Наредбата е въведено изискване за разполагане на преместваеми обекти на територията на Общината, да се представи удостоверение за липса на задължения към Община Ямбол. Такова изискване няма и в ЗМДТ или друг специален закон. Протестираните текстове от Наредбата са издадени без правно основание. Въведеното в Наредбата изискване е в противоречие с разпоредбата на по-висок по степен нормативен акт - чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД. Не могат да се налагат тежести и ограничения, които не са необходими за постигане на целите на закона. Събирането на публичноправни или частноправни задължения не е сред целите на ЗУТ. Публичните задължения към общината се събират по реда и условията в ЗМДТ. Правилата и процедурите в него следва да бъдат прилагани само за целите, на този закон. В случая събирането на задължения не е сред целите на ЗУТ, регулиращ отношения, свързани с устройството на територията, инв. проектиране и строителството. Изискването за представяне на писмено съгласие с нотариална заверка на подписите на останалите съсобственици на имота за разполагане на преместваемо съоражение, също е в противоречие с норма от по-висока степен – чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, според което не се изисква нотариална заверка, представляваща утежняващо условие. С оглед на изложеното, Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ АДАМОВА Мотивирам настоящото особено мнение с оглед позицията, която съм изразила като докладчик в решение № 15384 от 14.12.2017 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. дело 2935/2017 г. По повод предвидена в наредба на Общински съвет служебна проверка за липса на задължения към общината при издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, съм изразила становище, че изискването за липса на задължения към общината е в съответствие със целта на закона, включително с произтичащото от Закона за местните данъци и такси задължение на всички граждани и организации да плащат изискуемите си задължения в предвидените срокове. То е и в съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Отговаря на принципа за пропорционалност изискването стопански субект, който желае да придобие правото да ползва общински имот за поставяне на преместваемо съоръжение, да докаже, че е изряден платец към местния бюджет. Разпоредбата не въвежда дискриминационни изисквания, тъй като задължението за плащане на местни данъци и такси важи в еднаква степен за всички стопански субекти. Да се приеме, че то води до ограничаване на стопанската инициатива и до поставяне на правните субекти в неравнопоставено положение означава да се поставят под въпрос законови положения и основни правни принципи. Напротив, възможността субекти, които не са изпълнили задълженията си към общинския бюджет да разполагат със същите права, както изрядните стопански субекти, би довела до неравнопоставеност. Доказването на надеждност на кандидатите е възприето и от Закона за обществените поръчки, като в чл. 54, ал. 1, т. 3 от същия е предвидено, че възложителят отстранява от участие в процедурата кандидат или участник, когато последният има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях, към държавата или към общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника, или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията или задължението е по акт, който не е влязъл в сила. Нещо повече, изискването за липса на задължения към общината/държавата е обичайно и при провеждане на търгове и конкурси по повод управление и разпореждане с общинска/държавна собственост, като съдебната практика не възприема това изискване за незаконосъобразно, макар че то се въвежда не със закон или подзаконов нормативен акт, а от съответния административен орган като специфично условие за участие в съответната процедура. След като навременното плащане на данъци и такси е предвидена, защитена и поощрявана от закона цел, проверката за липса на задължения не създава допълнителна административна тежест за участниците в стопанския оборот. Друг въпрос е, че предвид чл. 87, ал. 10 и ал. 11 ДОПК, е недопустимо изискването на доказателства за липса на задължения, след като законът предвижда проверката да се извършва служебно. В този смисъл и доколкото проверката за липса на задължения следва да се извършва служебно, споделям крайния извод, че изискването за представяне на доказателства, включително декларация за липса на задължения към общината, поставено в този вид, надхвърля целта на закона за удостоверяване надеждност на кандидата за ползване на услуга, предоставена от общината. Споделям крайния извод за незаконосъобразност на текста на чл. 18, т. 4 и чл. 19, ал. 3, т. 3 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на [община], доколкото те не предвиждат конкретния вид на задълженията, обуславящи отказ за издаване на разрешение за ползване и не дават възможност на кандидата да докаже своята надеждност, подобно на начина, по който това е предвидено в Закона за обществените поръчки. Считам обаче, че не противоречи на закона подзаконова нормативна уредба, предвиждаща отказване на разрешение за ползване на определена услуга, предоставяна от общината, когато кандидатът има неизпълнени задължения във връзка с ползване на същата или сходна услуга или наложени в определен период санкции по влезли в сила наказателни постановления във връзка с такива задължения или във връзка с други нарушения на нормативната уредба, касаеща предоставянето на същата или сходна услуга. Мотивирала особеното мнение: Съдия: /Адамова/