Решение № 6824 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11429/2019 г.

Решение № 6824 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11429/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ"Земеделие") срещу решение № 3133/09.05.2019 г., постановено по адм. д. № 694/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът "Агроеко БГ"ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 3133/09.05.2019 г., постановено по адм. д. № 694/2019 г. по описа на АССГ е отменено уведомително писмо за отказ на одобрение изх. № 01-2600/21.11.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" и е изпратено делото като преписка за ново произнасяне като са присъдени и разноски. Административният съд е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но в нарушение на материалния закон и при неизясняване на всички относими факти и обстоятелства. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав по надлежно упражнено оспорване срещу подлежащ на обжалване административен акт. Подробно и задълбочено решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е приел за установено, че "Агроеко БГ"ЕООД е земеделски производител, който на 03.08.2018 г. е кандидатствал по програмата "Училищен плод" за 14 учебни заведения като за едно от тях е одобрен, а с оспореното пред АССГ уведомително писмо от 21.11.2018 г. му е отказано одобрение за останалите. Пред първата инстанция изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" оспорва жалбата без да формулира конкретни фактически твърдения, но ангажира доказателства (молба на л. 107 от адм. д. № 694/2019 г. по описа на АССГ) относно дейността на "Агроеко БГ"ЕООД и "Ню проджектс консулт" ЕООД земеделски продукти. Съдът е приел, че заповедта за проверка на място от 06.02.2019 г. и самата проверка от 12.02.2019 г. установяват факти, които да съставляват основание за издаване на оспореното уведомително писмо от 21.11.2018 г. с оглед датите на тяхното съставяне и посоченото в писмото правно основание. По тези съображения АССГ е извършил съдебен контрол за законосъобразност на акта само въз основа на приложеното от административният орган правно основание и писмените документи по преписката, събрани преди издаването му. В касационната жалба за първи път са наведени фактически твърдения, че "Агроеко БГ"ЕООД не е било реален производител към датата на кандидатстване, но дори и да се приеме качеството му на бъдещ производител то продуктите му са по-малко на брой от произвежданите от другия заявител "Ню проджектс консулт"ЕООД, който е избран. Съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, от което следва, че няма правомощия за фактически установявания за първи път. В този смисъл новите фактически твърдения не обуславят касационни основания, защото не са излагани пред първата инстанция, която да е допуснала процесуални нарушения по повод тяхното установяване. В конкретния случай за твърденията без да са изрично формулирани са представени писмени доказателства, които АССГ е обсъдил като част от събраните по делото доказателства и правилно е приел за установено, че те не доказват относими към спора факти. Оспореното пред АССГ уведомително писмо съдържа отказ на одобрение поради причина "приложен служебен избор по чл. 15, ал. 1 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (Наредбата)" и "осъществено класиране на заявителите, съобразно приоритетите и правилата, заложени в чл. 13, ал. 5, т. 2 от Наредбата". Извършването на служебен избор по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредбата предполага избор между двама или повече земеделски производители, които са подали заявление за участие в съответната схема за едно и също учебно заведение. Следователно твърденията в касационната жалба, че "предложението на Агроеко БГ"ЕООД е отказано да бъде одобрено, защото не е земеделски производител не кореспондират с посоченото в отказа правното основание. Аргументирано АССГ е достигнал до същия правен извод и въз основа на акт за одобрение от 27.09.2018 г. на "Агроеко БГ"ЕООД по същата Схема"Училищен плод" за същия период, но за друго учебно заведение т. е. същият административен орган е изрично е признал качеството на земеделски производител на "Агроеко БГ"ЕООД. Според чл. 13, ал. 5, ал. 2 от Наредбата (в относимата ДВ, бр. 53 от 2018 г. в сила от 20.06.2018 г.) когато учебното заведение получи предложения от повече от един производител, е длъжно да избере този от производителите, чиито производствени площи са разположени на разстояние до 100 километра от учебното заведение, а когато няма такъв производител или има повече от един – производителя, отглеждащ по-голям брой от продуктите, включени в схемата, съгласно приложение № 1 а; при равен резултат и по двата критерия заявителят се избира от учебното заведение. Тези правила трябва да се използват и при служебен избор по чл. 15, ал. 1 от Наредбата. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че за учебните заведения, за което "Агроеко БГ"ЕООД не е одобрен, е кандидатствал и друг земеделски производител, чийто площи за обработване се намират в Кюстендил, Стара Загора, Разград, Плевен и Варна, поради което неговото предложение не е възможно да обуслови отказ за одобрение на земеделски производител с площи в землището на Областна дирекция по земеделие-София. Първият критерии по чл. 13, ал. 5, т. 2 от Наредбата за избор е наличието на производствени площи, разположени на разстояние до 100 километра. Само при липса на такъв кандидат или при наличие на повече на един земеделски производител, който отговаря на този критерий, изборът се извършва по признак "отглеждане на по-голям брой продукти, включени в схемата". АССГ не е извършвал съпоставка между броя на отглежданите продукти от "Агроеко БГ"ЕООД и "Ню проджектс консулт"ЕООД, защото е съобразил действителния смисъл на чл. 13, ал. 5, т. 2 от Наредбата, според който трябва да бъде избран единствения кандидатстващ земеделски производител, който обработва площи, разположени до 100 километра от учебното заведение без да има значение броя на отглежданите продукти спрямо останалите кандидати, обработващи по-отдалечени площи, какъвто е случая. Допълнително отново следва да бъде посочено, че при ангажиране на доказателствата в съдебно заседание на 19.03.2019 г. с писмена молба под опис, изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" не е заявил какви точно факти и обстоятелства иска да бъдат установени с тях, а в оспореното уведомително писмо за отказ на одобрение като фактическо основание е посочено постъпването на предложения от повече от един производител без да са конкретизирани броя на предложенията, избраното предложение и точните причини за това. В оспорения пред АССГ административен акт липсва обсъждане на писмените доказателства, в административната преписка липсва и друг документ, който да съдържа мотиви за направения избор, поради което първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният отказ е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Допълнително представените в открито съдебно заседание на 19.03.2019 г. с писмена молба под опис писмени доказателства въобще не е ясно дали са били част от административната преписка и са използвани при формиране на оспорения отказ, доколкото те не са изпратени с придружителното писмо по чл. 152 от АПК от 16.01.2019 г. По изложените съображения и като съобрази чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените в доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция "Агроеко БГ"ЕООД е направило разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да му бъдат възстановени от бюджета на ДФ"Земеделие". По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение