Решение № 7796 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2018 г.

Решение № 7796 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. чрез неговия пълномощник срещу решение № 1006/11.05.2018 г. по адм. д. № 2951/2017 г. на Административен съд В.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-Североизточен район В. чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №ДК-02-СИР-3/30.05.2017 г. на началника на РДНСК-Североизточен район на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 222, т. 10 от ЗУТ, с която му е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Пристройка с приобщаване на част от две открити тераси към ап. ..., разположен на пети етаж – кота +10, 7 м., в жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII-7, кв. 791 по плана на 17-ти м. р. гр. В.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност и законосъобразност на обжалваната заповед. Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно: Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че жалбоподателят след въвеждане на обекта в експлоатация е премахнал фасадни стени, които са оформяли фасадата на сградата и е направено ново изграждане на нови постройки в две открити тераси чрез приобщаване на части от откритите тераси откъм североизток и югозапад към собствения му апартамент. Стените са изпълнени от гипсокартон с топлоизолация помежду им. Покривът е покрит с хидроизолационно покритие тип ондулин. върху част от североизточната тераса е била изпълнена метална конструкция, която да изпълнява предназначението на "перголи", върху които могат да се монтират леки слънцезащитни покривни изделия (поликарбон, тента и др.). Тази метална конструкция е запазена. Обстоятелството, че тази метална конструкция тип "перголи" е съобразно екзекутивната документация, не опорочава обжалваната заповед, тъй като металната конструкция не се обхваща от разпоредителната й част. Освен това дали премахването на определения като незаконен строеж би могло да засегне тази конструкция, е въпрос на изпълнение, а не на законосъобразност на оспорената заповед. В разглеждания аспект изводът на първоинстанционния съд, че се касае за нов строеж, извършен след въвеждане на сградата в експлоатация с Разрешение за ползване № 460/04.07.2002 г., се подкрепя от доказателствата по делото. Строежът на място фактически съществува по начина, описан в обжалваната заповед и съобразно съставените констативен акт и констативен протокол. За всички строежи се одобряват инвестиционни проекти и издава разрешение за строеж, съгласно чл. 148 ЗУТ. За този строеж не са налице строителни книжа, което сочи, че същият е незаконен, тъй като не попада в изключенията на чл. 151 ЗУТ. Характеристиката му като незаконен е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. В случая неоснователно е възражението в касационната жалба, че същият е неправилно квалифициран като такъв по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "ж" ЗУТ, тъй като това не се отразява на законосъобразността на обжалваната заповед. В същата правилно категорията е определена като трета, което е от значение само за компетентността на издателя на заповедта. В тази насока решаващият съд правилно е изтъкнал, че строежът е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗУТ. На последно място, последицата на премахване може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките на търпимост по пар. 16 или по пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. В случая с оглед времеизвършването на строежа след 2002 г. те не са налице. Предвид изложеното, като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата на акта, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилно посочени фактически и правни основания, както и в съответствие с целта на закона, решаващият съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми и същото като материално и процесуалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,