Решение № 124 от 28.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 79/2009 г.

Решение № 124 от 28.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 79/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник (адв. А.) на подсъдимия К. К. К. против въззивно решение № 174 от 8.01.2009 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 244/08 г. Изтъква се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според защитника въззивният съд не е отчел тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства - младата възраст на подсъдимия, който за първи път е извършил престъпление от този вид, тежкото материално и битово положение, направеното самопризнание и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Поради това иска да се измени въззивното решение и да се намали наказанието на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият К поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че наложеното наказание е справедливо и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение № 174 от 8.01.2009 г. Бургаският апелативен съд е потвърдил присъда № 26 от 24.10.2008 г. по н. о. х. д. № 425/08 г. на Сливенския окръжен съд, с която подсъдимият К. К. К. е признат за виновен в това, на 30.06.2008 г. без надлежно разрешително да е държал високорисково наркотично вещество - амфетамин сулфат с нето тегло 9,784 гр. и. съдържание на активния компонент амфетамин, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК е осъден на наказание от пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и наказание глоба в размер на пет хиляди лева. Подсъдимият е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 НК. В негова тежест са възложени разноските по делото, на основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнет предметът на престъплението, а на основание чл. 59 НК съдът е приспаднал времето, през което на подсъдимия е взета мярка за неотклонение задържане под стража. Касационната жалба, която почива на доводи за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, е основателна. Въззивният съд е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода близо до максималния размер, предвиден в санкцията на чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Отчел е завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, предвид специфичните особености на предмета на престъплението и многократните осъждания, дори и след деянието. Наред с това, въззивният съд е приел за доказани и поредица от смекчаващи отговорността обстоятелства, чиято тежест е подценил при решаване на въпроса с наказанието - пълните самопризнания, съдействието за разкриване на обективната истина, проявената критичност на подсъдимия към собственото поведение, пряко свързано и с дългогодишната му наркотична зависимост, тежкото материално положение и липсата на доходи. С оглед съвкупността от значими обстоятелства наложените наказания са явно несправедливи по размер и следва да бъдат намалени - наказанието лишаване от свобода на три години и шест месеца, а глобата на две хиляди лева. Така определени, те съответстват на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността на подсъдимия и на необходимостта в своята съвкупност да постигнат целите по чл. 36 НК, включително чрез коригиращия ефект на глобата, която по размер е съобразена с данните по делото за липса на имущество и доходи на подсъдимия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК