Решение № 3227 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2013 г.

Решение № 3227 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1087 от 29.04.2013 г., постановено по адм. дело № 354 по описа за 2013 г. на Административен съд Варна. С решението, по жалба на "Лактис" ЕООД Бяла, е отменен Ревизионен акт № 181202224/07.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 801/19.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна /настоящо наименование ОДОП/, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 57 000 лв. по фактура издадена от "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД за периода октомври 2010 г. С решението АДмС - Варна е осъдил дирекция "ОДОП" - Варна да заплати на "Лактис" ЕООД, гр. Бяла, сторените по делото разноски в размер на 2559,99 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба, иска да бъде отменено съдебното решение като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Лактис" ЕООД, гр. Бяла, в писмени бележки, изготвени от адв. Ковачева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационно обжалване пред настоящата инстанция е решение на Административен съд Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 181202224/07.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 801/19.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна /настоящо наименование ОДОП/, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 57 000 лв. по фактура издадена от "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД за периода октомври 2010 г. Предмет на спора е отказано право на данъчен кредит по фактура № 27/22.10.2010 г., издадена от "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД, с предмет "линия за кашкавал "Моцарела", с данъчна основа 285 000 лв. и ДДС 57 000 лв. За да отмени РА, съдът е обсъдил приложимите правни норми, наличните по делото доказателства представени от доставчика и всички останали поддоставчици по веригата, заключенията на ССЕ и СТЕ, както и практика на СЕС. Въз основа заключението на СТЕ съдът е установил, че процесната линия за производство на кашкавал "Моцарела" се намира в цех на жалбоподателят като същата не е сглобена и не е свързана в ел. мрежата, както и че липсващите части към тази линия не са основни нейни елементи, а са допълнително оборудване и може да се замени с друго такова, което е било в наличност при жалбоподателят. Съдът е заключил, че закупените части от линия за производство на кашкавал моцарела са достатъчни за производство на този вид стока. В тази връзка съдът е приел за неоснователен довода на приходните органи, че при извършена проверка с протокол № 1220696/20.06.2012 г. /л. 260/ е установено, че отделните части находящи се в складовото помещение не съвпадат изцяло с описаните във фактура № 90..... 51/22.10.2010 г. 27 бр. елементи, тъй като от този протокол не става ясно дали при огледа е присъствало лице специалист, което да даде становище че елементите са недостатъчни за производство на кашкавал "моцарела". С оглед факта, че процесната машина е установена от в. л. /изготвило СТЕ/ при нейния оглед, а така също основните елементи от нея са установени и с посочения по-горе протокол, съдът е приел, че е налице реалност на доставката. Съдът е счел за ирелевантен факта, че процесната стока е закупена от доставчика "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД и продадена от него в един и същи ден - 22.10.2010 г. - тъй като липсва такова ограничение въведено от законодателят в ЗДДС, а така също и факта, че стойността на продадената стока по фактурата многократно превишава покупната стойност. Според съда липсата на плащане по доставката също не води до извод за липса на доставка. След като процесната линия за производство на "моцарела" представлява ДМА и правилно е заприходена като такъв по счетоводна сметка 2042, то за ДЗЛ е налице право на данъчен кредит от жалбоподателят, като в тази връзка съдът се е позовал на решение по дело С-153/11 на Съдът на ЕО. Посочено е също така, че в конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами /предвид т. 62 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз/, а само за липса на реалност на доставката на стока от "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД и незаплащане на данъка от доставчика и незаплащане на данъчната основа по фактурата от страна на жалбоподателят. Съобразно изложеното съдът е отменил като незаконосъобразен РА в оспорената му част. Решението е валидно, допустимо и правилно. В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществена доставка по фактура № 27/22.10.2010 г., издадена от "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД, с предмет "линия за кашкавал "Моцарела". Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, представени както от прекия доставчик "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД, така и предходните доставчици "Хераклес" ЕООД и "Сердика" АД, приложимите правни норми, както и практика на СЕС, и правилно е стигнал до извод за реално осъществена доставка по спорната фактура. Следва да се посочи, че в случая предмет на сделката е родово определена вещ и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същата се прехвърля с определянето й по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъде предадена. Това предполага наличие на доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка физическото й наличие при ревизираното лице. От данните по делото безспорно се установява прехвърлянето на правото собственост върху процесното оборудване, предвид представянето не само на процесната фактура, но и на приемо - предавателен протокол подписан от доставчика "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД и купувачът "Лактис" ЕООД /л. 78 от преписката/, както и установеното й наличие у ревизираното лице при огледа, извършен от вещото лице във връзка с назначената по делото СТЕ. Относно релевираните от касатора твърдения за участие на дружеството в схема за данъчна измама следва да се посочи, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 и намира своето тълкуване в решения на СЕС, включително и в Решение от 21 февруари 2006 г. по дело С-255/02 (Halifax и др.), но ограничаването на правото на приспадане на данъка на това основание е допустимо само ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба - този смисъл и други - Решение от 3 март 2005 г. по дело С-32/03, I/S Fini, решение от 6 юли 2006 г. по съединени дела С-439/04 и С-440/04, Axel Kittel и Recolta Recycling SPRL и Решение от 29 март 2012 г. по дело C-414/10, Vleclair. Стопанските субекти трябва да вземат всички необходими мерки, за да се уверят, че осъществяваната от тях сделка не ги води до участие в данъчни измами, но в конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. С РА правото на данъчен кредит е отказано само на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставката, отразена в спорната фактура, но не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставката по спорната фактура, по която ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. С оглед на изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, респективно не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от закона, тъй като процесната доставка е реално извършена, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Съобразно на резултата по спора, на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не се дължат разноски, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,