Решение № 6735 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 292/2021 г.

Решение № 6735 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 292/2021 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Гида И" ЕООД срещу решение № 668/5.11.2020 г. по адм. д. № 439/2020 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлен искът срещу Община Свиленград за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лв, частичен иск от общата претенция в размер на 104 100 лева. Касаторът "Гида И" ЕООД, чрез процесуалния му представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Изтъква съображения за неприкосновеност на частната собственост и за доказано отнемане и завземане на имота, без отчуждаването му, за изграждане на мероприятия по подробен устройствен план – озеленяване и трафопост. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на обезщетението. Претендира разноски. Ответната страна - Община Свиленград чрез кмета на общината оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по искова молба на "Гида И" за заплащане на обезщетение за вреди, в размер на стойността на част от неправомерно завзет и застроен УПИ V-115, находящ се в кв. 68 по плана на Свиленград, целият с площ от 4 414 кв. м., която част представлява по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на Изп. директор на АГКК – София имот с площ от 1 041 кв. м. с кадастрален идентификатор № 65677.701.6207. Твърденията на касатора са, че вредите – имуществена загуба, са в резултат на изменение на ПУП-ПР на квартала, чрез обособяване нов УПИ XXI – общинска собственост, предвиден за трафопост и озеленяване в кв. 68, но заповедта за това изменение е била отменена с влязло в сила решение. Съдът е установил правото на собственост на касатора, на база договор за покупко-продажба, сключен в нотариална форма, върху УПИ V-115, квартал 68 по действащия план на гр. Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993 г., изменен със Заповед № 531/07.06.1996 г. и Заповед № 854/30.06.1998 г., целият с площ от 4 114 квадратни метра. Със Заповед № 3169/11.12.2013 г. на Кмета на Община Свиленград е одобрено изменение на ПУП-ПР на УПИ V-115 в кв. 68 по плана на гр. Свиленград, като придаваемото общинско място от съществуваща улица към УПИ V-115 се обособява в самостоятелен УПИ XXI "За трафопост и озеленяване" и вътрешната регулационна линия между него и УПИ V-115 минава по съществуващата имотна граница, съгласно приложения проект. Заповедта е мотивирана с факта, че Община Свиленград е собственик на общински имот – улица, от която 1 049 кв. м. по действащия регулационен план на Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993 г. се придават към УПИ V-115, кв. 68 и предвид обстоятелството, че действащият регулационен план не е приложен за заемане на придаваемите 1 049 кв. м. общинско място към УПИ V-115 в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, както и с оглед наличието на интерес от собственика – Община Свиленград посочените 1 049 кв. м. да се обособят в самостоятелен УПИ, който да се отреди "За трафопост и озеленяване". Посочената заповед е отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Хасково. Изслушано е заключение на СТЕ за пазарната стойност на имота и за кадастралния и регулационния му статут. Установено е, че преди закупуването на процесния имот УПИ V-115, кв. 68 по плана на гр. Свиленград, по предвижданията на РП на гр. Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993 г. и неговите изменения от 1996 г. и 1998 г., е съществувало придаваемо място. След обследване на регулационните планове от 1993 г., 1996 г. и 1998 г., вещото лице е установило, че по разделението с придаваемото място е съществуваща ограда, изпълнена по чупките на северната и северноизточната имотни граници на частта от имот с пл. № 115, попадаща в УПИ V-115. По данни от техническата служба на Община Свиленград този УПИ бил образуван от имот 115 – 3 065 кв. м. и придаваемо място – 1 049 кв. м. Видно от кадастралния и регулационен план, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993 г. определеното по регулация придаваемо място към УПИ V-115 било част от улица, заснета в кадастъра като съществуваща, извън обхвата на предвидените с плана проектни улици. Към настоящия момент предвиденото застрояване за "Трафопост и озеленяване" е реализирано. В западната част на имот 65677.701.6207 е построена сграда 65677.701.6207. 1 с функционално предназначение – сграда за енергопроизводство и застроена площ от 7 кв. м. Останалата част от имота е озеленена площ. Съдът е приел за установено от фактическа страна и за безспорно, че е налице отменен незаконосъобразен административен акт и че процесният имот е зает от предвидени в отмененото изменение на ПУП мероприятие. В същото време е счел, че настъпилите вреди не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно действие на Кмета на Община Свиленград при изпълнение на административна дейност. Съдът е посочил, че между страните е налице гражданскоправен спор, който следва да бъде решен по предвидения за това ред. По тези съображения искът е отхвърлен. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. С известна корекция в мотивите, крайните изводи на съда за неоснователност на иска се възприемат от касационната инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3 а да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Правилно е установено от съда, че е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по предвидения в закона ред, както и че имотът е завзет за мероприятия, предвидени в отменения акт. Твърдяната от касатора вреда, изразяваща се в имуществена загуба, равна на стойността на целия имот, обаче не е възникнала. Явно е от несъвпадащите изявления на страните, че между тях е налице спор за вещни права. Този спор се разрешава от гражданския съд. Административният съд, в рамките на своята компетентност, констатира вещните права на страните по делото така, както са доказани от представените от тях официални документи и не може да формира изводи относно доказателствената сила на тези документи, още по-малко на база на други доказателства по делото, които нямат характер на титули за собственост. Признаване или отричане на доказателствената сила на титули за собственост може да прави само гражданският съд. Административният съд е следвало да отчете, че в процеса акт за общинска собственост не е представен, а е представен нотариален акт, който легитимира касатора като собственик на процесния имот. След като е налице такъв нотариален акт, чиято доказателствена сила не е отречена от граждански съд, административният съд следва да приеме, че касаторът е собственик на процесния имот. Вещните права на касатора не могат да бъдат отречени, само поради това че са оспорени в съдебен процес по административно дело. Именно поради това и към момента пред административния съд е доказано, че касаторът е собственик на имота, а след като той е собственик, за него имуществена загуба в размер на стойността на този имот не е възникнала. Имотът продължава, според доказаното пред административния съд, да е част от патримониума на касатора. Отделен въпрос е обстоятелството, че имотът не се ползва от касатора. Вредите, възникващи от този факт, първо, не представляват имуществена загуба и, второ, не са заявени за обезщетяване в този процес. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила като краен резултат. Разноски на касатора не се дължат, предвид изхода от спора. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноските за първата инстанция са присъдени от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,