Решение № 12020 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 733/2023 г.

Р. Сивова е подала касационна жалба срещу решение 5151/28.07.2022г. по адм. дело 2760/2016г. по описа на Административния съд град София, с което са отхвърлени предявените от нея обективно съединени искове срещу Българската народна банка: за сумата 8 627, 96 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изтеклата върху гарантирания депозит 196 000 лева законна лихва за периода 30.06.2014г. - 04.12.2014 г. ; за сумата 44 070, 90 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в разликата между размера на вложенията на ищцата в същата банка и изплатения гарантиран депозит. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваните части с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове. Българската народна банка е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Българската народна банка е подала частна жалба срещу постановеното по същото дело определение 8978 от 15.11.2022г., с което е отказано изменение на решението в частта за разноските. Поискала е отмяната му като неправилно и присъждането на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна в частта относно предявения иск за имуществени вреди за сумата 8 627, 96 лева, представляваща изтеклата върху гарантирания депозит от 196 000 лева законна лихва за периода 30.06.2014г. - 04.12.2014 г. В тази част решението следвало да се отмени като неправилно, а в останалата част да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена в срок от страна, взела участие в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Р. Сивова, с която срещу Българската народна банка са предявени искове за обезщетяване на имуществени вреди, както следва: иск за сумата 8627, 96 лева, представляваща изтеклата върху главницата от 196 000 лева лихва за забавено плащане на гарантирания размер на вложенията й в "Корпоративна търговска банка" АД за периода 30.06.2014г. - 04.12.2014г. като обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на Българската народна банка да изпълни задължението си като приложи норми от правото на Европейския съюз с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009г. ; иск за сумата 44 070,90 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в разликата над гарантирания размер на депозитите на ищцата до пълния размер на вземането й от "Корпоративна търговска банка" АД, причинена от неправомерни действия, нарушаващи приложими с директен ефект норми на Общностното право и неправомерно бездействие, изразяващо се в неупражняване на ефективен и ефикасен банков надзор, възложен на Българската народна банка съгласно чл. 2, ал. 6 от Закона за Българската народна банка. Административният съд установил, че Р. Сивова е титуляр на банкови сметки по сключени с Корпоративна търговска банка АД -в несъстоятелност три договора за безсрочен преференциален депозит - договор 26958/14.01.2008г. с открита банкова сметка в евро, анекс 58974 към рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит плюс от 21.04.2010г. с открита банкова сметка в лева и анекс 74053 към рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 21.10.2011г. с открита банкова сметка в евро. С решение 73/20.06.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка, допълнено с решение 74/22.06.2014г., поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца, Корпоративна търговска банка АД била поставена под специален надзор и били назначени квестори. Спряно било изпълнението на всички задължения на банката и й било забранено да извършва дейностите по банковия й лиценз. С решение 82/30.06.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка са намалени възнаградителните лихви по договорите на депозантите с "Корпоративна търговска банка" АД, считано от 01.07.2014 г. С решение 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка бил удължен специалния надзор върху Корпоративна търговска банка АД . С решение 138/06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на Корпоративна търговска банка АД, издаден през 1994г., поради неплатежоспособност в условията на отрицателна величина на собствения капитал, както и поради това, че контролните и ръководни органи на банката са прилагали порочни банкови и бизнес практики и са представяли неверни и подвеждащи банкови отчети. На 06.11.2014 г. за ищцата била изпратена информация към Фонда за гарантиране на влоговете в банките в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм. ), като в посочената сума били включени и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка от 06.11.2014 г. Съгласно заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза, законната лихва за забава върху сумата 196 000 лева , изчислена въз основа на Постановление 100/29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута /обн. ДВ, бр.42 от 05.06.2012 г./ и основния лихвен процент за 2014 година, публикуван от Българската народна банка, възлизала на 5624, 60 лева за периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г. и на 7298, 23 лева - за периода 26.07.2014 г. - 04.12.2014 г. Р. Сивова била включена под номер 5766 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност за сумата 44 070, 09 лева. От правна страна съдът приел, че отговорността за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод административна дейност по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съответства на отговорността, уредена в чл.340, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съобразно тази разпоредба в случаите на извъндоговорна отговорност Съюзът, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители при изпълнението на техните задължения. Извъндоговорната отговорност по правото на Европейския съюз се подчинява на определени условия, установени чрез тълкуване на правото на Европейския съюз от Съда на Европейския съюз. Необходими са три условия - неправомерност на поведението, в което се упреква институцията, наличие на вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда. Неправомерното поведение на институцията следвало да се изразява в достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти. Обезщетението за вреди на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза трябвало да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защитата на правата им Административният съд отбелязал, че към 20.06.2014г. Корпоративна търговска банка АД е имала недостиг на ликвидност, тъй като поради медиен натиск непосредствено преди тази дата от банката били изтеглени значителни средства. Разрешаването на достъпа до депозитите на вложителите, макар и частичен, зависело от осигуряването на ликвидност. От страна на търговската банка, както и от държавата, били предприети мерки за осигуряване на ликвидност, но не бил постигнат резултат. Целта за оздравяване на Корпоративна търговска банка АД в рамките на особения надзор не би могла да бъде постигната по друг начин, освен чрез ограничаването на достъпа на вложителите до депозитите им. Мярката за временно преустановяване на плащанията от страна на Корпоративна търговска банка АД, наложена с решението на Управителния съвет на Българската народна банка, не можела да се определи като неоправдана и непропорционална намеса в упражняването на правото на собственост на вложителите, сред които и ищцата по делото. С решението на Управителния съвет на Българската народна банка за поставянето на Корпоративна търговска банка" АД под особен надзор и за ограничаване на плащанията не било допуснато нарушение на правата на собственост на ищцата, гарантирани с чл.17 от Хартата за основните права на Европейския съюз. По отношение на изискването за установяване неналичност на депозитите националният законодател установил минимален срок на неизпълнение повече от 7 дни, какъвто срок не бил предвиден в Директива 94/19. Съществуването на такъв срок би означавало, че вложителите следва да търпят предвидено в закона неизпълнение от страна на банката, тъй като след това започвал да тече срок от 5 дни за вземане на решението за отнемане на лиценза за банкова дейност. Съществуването на минимален срок на неизпълнение не по-малко от 7 дни", противоречало на изискването по Директива 94/19, според което компетентният орган следвало да установи неналичността на депозитите възможно най-скоро и не по-късно от 5 дни, след като се е уверил за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити. Изискването по националното право вложителите да търпят най-малкото 7 дни неизпълнение от страна на банката не транспонирало условието по директивата относно срока, в който следвало да се установи неналичността. Решението по чл.36, ал.2, т.1 ЗКИ, което Управителния съвет на Българската народна банка бил компетентен да приеме не съответствало на акта, който органът трябвало да издаде, за да установи неналичност на депозити в банка съгласно член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19. Българската народна банка била единственият орган към 20.06.2014г., на който законодателят е възложил правомощие да защитава интересите на вложителите в банките. По делото били установени първите две предпоставки за ангажирането на отговорността на държава-членка за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз - Управителният съвет на Българската народна банка допуснал нарушение на член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 и нарушението се определяло като достатъчно съществено. Не било установено обаче, че ищцата понесла имуществени вреди в резултат на допуснатото от Българската народна банка съществено нарушение на правото на Европейския съюз. От разпоредбата на чл.86, ал.2 ЗЗД, при задължението за съобразено прилагане на нормите на Директива 2011/7/ЕС, не можело да се изведе правило, че вложителите в кредитна институция в качеството им на кредитори с право на вземане от кредитната институция имат право на обезщетение в размер на законната лихва . Между Р. Сивова и Корпоративна търговска банка АД било уговорено заплащането на лихва върху влоговете. По силата на чл.119, ал.5 ЗКИ (отм .) договорните лихви се начислявали при прилагането на надзорни мерки от страна на Управителния съвет на Българската народна банка. Ищцата получавала договорна лихва в периода, в който банката не извършвала банкова дейност. За исковия период ищцата получила договорна лихва, която имала характер на обезщетение. Периодът на изплащането на лихвата съвпадал с периода, през който поради незаконосъобразното бездействие на Българската народна банка Р. Сивова не е имала достъп до депозитите си. Съгласно чл.4 ЗОДОВ на обезщетяване подлежали само реално претърпените вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност. В производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка АД ищцата била кредитор с вписано вземане, равно по размер на сумата, претендирана по делото като вреда от нарушение на правото на Европейския съюз, както и ефективно са й разпределени суми по четирите частични сметки от осребряване на имуществото на банката. Затова не можело да се направи извод, че ищцата със сигурност щяла да понесе вреда. При положение, че имала качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка АД, намесата в правото й на собственост не била прекомерна. Съгласно чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите законната лихва можела да се търси от длъжника, който не е изпълнил парично задължение. В случая държавата имала задължение да създаде уредба на Национална схема за гарантиране на депозитите съгласно изискванията на директивата, което било направено с приемането на чл. 7 от Закона за гарантирането на влоговете в банките. Държавата чрез Българската народна банка или чрез Фонда за гарантиране на вземанията в банките не се явявала длъжник по облигационно правоотношение спрямо вложителите за сумата на гарантирания размер на депозита и не е била задължена да осигури средства на фонда за изплащане на депозитите. Поради недостиг на средства във фонда било невъзможно ищцата да има фактически достъп до гарантирания депозит. В правото на Европейския съюз и в националното право не била установена презумпция, че при забава за изплащане на гарантираните депозити на вложителите се дължи законна лихва за периода на забавата върху гарантирания размер на депозитите. Обективно ищцата не била понесла вреди, тъй като увеличила вземането си от Корпоративна търговска банка АД, получавайки лихва върху вземането си за гарантирания размер на депозита, а присъждането на законна лихва върху капитализирана вече лихва би представлявало неоснователно обогатяване. Административният съд счел за неоснователен и иска за присъждане на обезщетение в размер на 44 070,90 лева, представляваща разликата между размера на вложенията на ищцата в същата банка и изплатения гарантиран депозит. Съдът мотивирал отхвърлянето на иска с липса на допуснато нарушение на правото на собственост на ищцата, гарантирано с чл. 17 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Отхвърлил и довода на ищцата, че приложените от Българската народна банка мерки по време на наложения специален надзор са в нарушение на чл. 63-65 ДФЕС и чл.120 ДФЕС, като отбелязал, че мерките се били предприети след 20.06.2014 г., а към тази дата "Корпоративна търговска банка" АД вече била в неплатежоспособност. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените от Р. Сивова искове. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на изтеклата законна лихва върху главницата от 196 000 лева за периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г., в частта за сумата 5632, 45 лева. Правото на Европейския съюз обвързва държавата да изпълнява задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. По силата на принципа за лоялно сътрудничество Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат за изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите членки следва да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза (чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз). В случаите, в които държавата чрез системата на създадените от нея органи на държавна власт не изпълнява задълженията си, произтичащи от правото на Европейския съюз, както изисква чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, тя следва да носи имуществена отговорност за причинените вреди. Същите условия, изведени от основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, характеризират и извъндоговорната отговорност на Съюза за вреди, причинени от негови институции или служители при изпълнение на задълженията им (чл. 340, ал. 1 ДФЕС). Държавата членка отговаря за увреждащи правните субекти актове, действия или бездействия, които представляват проявление на допуснато от държавните органи достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Принципът за отговорността на държавата, изведен в решения на Съда на Европейския съюз, се прилага по отношение на дейността на всички институции на публичната власт. Административният съд законосъобразно приел, че към 20.06.2014 г. Българската народна банка е компетентен орган по смисъла на разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19/ЕО. Компетентният орган се определя от националното право, в зависимост от функциите, които са му възложени. Статутът на централна банка, който Българската народна банка има съгласно Закона за Българската народна банка, я прави компетентен орган по смисъла на § 40 Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012. Решението, че влоговете в търговска банка са неналични и че банката изглежда неспособна по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете, както и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива, попада сред мерките по надзор върху кредитните институции за спазване на пруденциалните изисквания. Освен Българската народна банка, в системата на държавните органи към оня момент, а и към днешна дата, няма друг орган, натоварен с изпълнението на такива функции. Съгласно член 7, § 1 и 1а от Директива 94/19/ЕО държавите членки осигуряват гарантиран размер на съвкупните депозити на всеки вложител в размер на 100 000 евро. Сумата 100 000 лева се изплаща на всеки вложител в случай че депозитите са неналични. "Неналичен депозит" по смисъла на чл. 1, пар. 3 от директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. При първоначалното въвеждане на разпоредбата на чл. 1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО в националното законодателство е възприет подход, според който изискването съответната кредитна институция да "изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи", се свързва с установяването на неплатежоспособност на институцията. Съгласно по чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО срокът, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите по отношение на неналичните депозити, е 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл. 1, пар. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО. Директива 94/19/ЕО не е била транспонирана в цялост в националното законодателство, което е налагало прилагането на нейните правила при противоречието им със законите на българската държава. Бездействието на Българската народна банка да приложи съответните разпоредби на директивата е противоправно, независимо че разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19 не е пренесена в националния закон. Задължението на Българската народна банка да приложи правилата на директивата произтича от задължението на държавата за лоялно сътрудничество като държава-член на Европейския съюз и по силата на принципа за примат на правото на Европейския съюз над националното право. Нормите на директивата са безусловни и ясни и предоставят права на частноправни субекти, които могат да се позоват на тях в отношенията си с публичните институции, независимо че по общо правило, за да може директивата да породи действие на територията на държава членка, трябва да бъде приет закон, с който да бъдат създадени съответни на целите и насоките на този акт на Съюза национални правни норми. С оглед данните относно финансовото състояние на "Корпоративна търговска банка" АД Управителният съвет на Българската народна банка е трябвало да издаде решение, с което да обяви, че депозитите са неналични, прилагайки приложимите норми от правото на Европейския съюз вместо тези на националното право, които им противоречат. Като не е издала решение за обявяване на депозитите за неналични и не е уведомила Фонда за гарантиране на депозитите в банките за откриване на процедурата по изплащането им в указания в Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. срок, Българската народна банка е допуснала съществено нарушение на правото на Европейския съюз, за което следва да носи имуществена отговорност. Като следствие от противоправното неизпълнение на произтичащото от норма с директен ефект задължение на централната банка, е било забавено изплащането на депозитите на вложителите в "Корпоративна търговска банка" АД в гарантирания размер от 196 000 лева. От това следва, че има пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между неизпълнението от Управителния съвет на Българската народна банка на задължението по Директива 94/19/ЕО и настъпилите за ищцата вреди. Р. Сивова не е получила своевременно достъп до част от вложените от него средства в гарантирания от държавата размер от 196 000 лева, поради което има право на обезщетение за забавеното плащане. Касационната инстанция не споделя разбирането на административния съд, че Р. Сивова не е загубила доходи, тъй като в течение на исковия период по влоговете й е начислявана лихва. Съдът не е съобразил, че тази лихва е част от съдържанието на правоотношението й по договора за безсрочен преференциален депозит, сключен с търговската банка, а претендираното от ищцата задължение на Българската народна банка произтича от правно основание с извъндоговорен характер, което обуславя прилагането на правилото по чл. 86, ал. 1 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди. Съгласно чл.4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), гарантираният размер на влоговете от 196 000 лева включва и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1. Максималната сума, който изплаща Фондът за гарантиране на депозитите в банките, е 196 000 лева, независимо че размерът на влоговете на лицето, включително натрупаната върху тях лихва, може да е по-висок. Затова, за определяне на размера на обезщетението няма правно значение каква част от изплатената на даден вложител сума от 196 000 лева представлява главница и каква - договорна лихва. Начислената договорна лихва увеличава размера на задължението, което "Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност има към вложителя, който може да търси пълният му размер в образуваното срещу търговската банка производство за несъстоятелност. Това вземане не е идентично с вземането на вложителя към Българската народна банка за обезщетяване на вреди, чийто източник е настъпилото поради нарушението на правото на Европейския съюз непозволено увреждане. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Както законната лихва, така и договорната, която уговорят страните по едно облигационно правоотношение, изразяват размера на вредите, които кредиторът понася при забавено изпълнение. Поради неизпълнението на задължението на Българската народна банка да задейства схемата за изплащане на гарантирания размер на депозитите в указаните в Директива 94/19/ ЕО и Директива 2009/14 срокове, ищцата, както и останалите вложители в "Корпоративна търговска банка" АД, са били в невъзможност да се разпореждат с гарантираната по закон сума от 196 000 лева за времето от 26.07.2014 г. до 5.11.2014 г. В срок от 5 работни дни след като е констатирала, че "Корпоративна търговска банка" АД е преустановила плащанията на депозитите на вложителите и няма да е в състояние за неопределено време по причини, свързани с финансовото й състояние да ги изплати, Българската народна банка е трябвало да задейства схемата за изплащане на гарантиране на депозити в рамките на 20 работни дни, считано от това решение. Срокът от 5 работни дни, считано от 20.06.2014г., е изтекъл на 27.06.2014г., след което е започнал да тече срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите, считано от 30.06.2014г. Този срок е изтекъл на 25.07.2014 г., с оглед на което началният момент на забавата следва да се счита датата 26.07.2014 г. Бездействието е преустановено с приемането на решението от 6.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, с което е отнет лиценза на "Корпоративна търговска банка" АД. Изтеклата законна лихва върху главницата от 196 000 лева, изчислена за периода 26.07.2014 г. - 5.11.2014 г., възлиза на сумата 5 632, 45 лева, в какъвто размер на ищцата се дължи обезщетение. Решението на административния съд следва да се отмени като неправилно в частта, в която искът е отхвърлен за сумата 5632, 45 лева и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена Българската народна банка да заплати на Р. Сивова обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 632, 45 лева. За разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 8627, 96 лева, както и за периодите 30.06.2014г. - 25.07.2014 г. и 6.11.2014 г. - 04.12.2014 г., решението следва да се остави в сила. Решението съответства на материалния закон в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение в размер на 44070, 90 лева, представляващо разликата между размера на вложенията на ищцата в "Корпоративна търговска банка" АД и изплатеният й гарантиран размер на депозитите. При преценката на правилността на съдебното решение в тази част следва да се вземат предвид съображенията в решението от 25 март 2021 г. по дело С-501/18 на Съда на Европейския съюз, според които "...Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия, а именно: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда...Член 7, параграф 6 от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до размера, определен в член 7, параграф 1а от тази директива, след като компетентният национален орган установи неналичността на държаните от съответната кредитна институция депозити в съответствие с член 1, точка 3, подточка i) от посочената директива, поради което член 7, параграф 6 от нея не дава основание да се счита, че посоченият вложител има право на обезщетение за вредата, причинена поради забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната институция, чиито депозити са станали неналични" .......В това отношение следва да се отбележи, че както е видно от съображение 6 от Директива 2001/24 на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (ОВ L 125 2001 г., ), с оглед на член 17, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тя установява система за взаимно признаване на мерките, предприемани от държавите членки за възстановяване на жизнеспособността на лицензираните от тях кредитни институции, без да цели хармонизиране на националните законодателства в тази област (вж. в този смисъл решения от 24 октомври 2013 г., LBI, C85/12, EU:C:2013:697, т. 22 и от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C526/14, EU:C:2016:570, т. 104)....Съгласно член 2, седмо тире от Директива 2001/24 за мерки за оздравяване по смисъла на тази директива трябва да се считат мерките, които, от една страна, имат за цел да запазят или възстановят финансовото състояние на кредитна институция, и от друга страна, биха могли да засегнат съществуващите права на трети лица. Съгласно член 2, седмо тире от Директива 2001/24 за мерки за оздравяване по смисъла на тази директива трябва да се считат мерките, които, от една страна, имат за цел да запазят или възстановят финансовото състояние на кредитна институция, и от друга страна, биха могли да засегнат съществуващите права на трети лица. Към тези мерки за оздравяване се числят в частност мерките за временно преустановяване на плащанията, по-специално при условие, както следва от съображение 6 и член 3, параграф 1 от посочената директива, че са приети от административен или съдебен орган (вж. в този смисъл решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C526/14, EU:C:2016:570, т. 110)........С оглед на изложените по-горе съображения на третия въпрос, буква а) следва да се отговори, че член 7, параграф 6 от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до размера, определен в член 7, параграф 1а от тази директива, след като компетентният национален орган установи неналичността на държаните от съответната кредитна институция депозити в съответствие с член 1, точка 3, подточка i) от посочената директива, поради което член 7, параграф 6 от нея не дава основание да се счита, че посоченият вложител има право на обезщетение за вредата, причинена поради забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната институция." На основата на това тълкуване следва да се приеме, че нормите от правото на Европейския съюз, които ищцата твърди, че са нарушени, не са от вида правни норми, които предоставят права на частноправни субекти, поради което от нарушаването им не може да се извежда отговорност на държавата членка за вреди. Разпоредбите на чл.63 - чл.65 от Договора за функциониране на Европейския съюз съдържат правила относно движението на капитали между държавите членки и държавите членки и трети страни във връзка с функционирането на вътрешния пазар, а чл.120 и сл. ДФЕС-правила относно координиране на икономическите политики на държавите членки. Ищцата претендира обезщетяването на вреди, причинени от неефективен банков надзор върху кредитните институции. В тази област обаче не са създадени норми, които пряко предоставят права на частноправни субекти, така че от нарушаването им да се изведе основание за търсене на отговорност за нарушаване на правото на Европейския съюз от Българската народна банка в качеството й на централна банка, упражняваща надзор за спазване на пруденциалните изисквания от кредитните институции. Хартата на основните права на Европейския съюз също не може да бъде приложена извън областите, в които Съюзът е издал правно обвързващи актове. Както е посочено в Разяснения относно Хартата на основните права ( обн. C ОВ. бр.303 от 14 декември 2007г.), "държавите членки са задължени да зачитат основните права, определени в рамките на Съюза, когато действат в приложното поле на правото на Съюза (решение от 13 юли 1989 г. по дело 5/88 Wachauf, ССП 1989, стр. 2609; решение от 18 юни 1991 г. по дело C-260/89 ERT, ССП 1991, стр. I-2925); решение от 18 декември 1997 г. по дело C-309/96 Annibaldi, ССП 1997, стр. I-7493)". Неефективният надзор от страна на Българската народна банка не обуславя възможност за възникването на имуществена отговорност за вреди, причинени на частноправни субекти, и по националния закон. Отговорността на държавата и общините за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е ограничена до нарушения на нормативния порядък, извършени с акт, с действие или бездействие от орган или длъжностно лице. Държавата и общините не отговарят в случаите, в които са причинени вреди от неправилно упражняване на оперативна самостоятелност от страна на натоварените органи и длъжностни лица. В разглеждания случай с решения на Управителния съвет Българската народна банка е предприела мерки на надзор от предвидените по глава единадесета от Закона за кредитните институции, чиято целесъобразност съдът не е компетентен да проверява. Поради това в тази част решението на административния съд следва да се остави в сила. Касационната инстанция намира, че административният съд е нарушил процесуалните правила при постановяването на определение 8978 от 15.11.2022г. по адм. дело 2760/2016г. по описа на Административния съд-град София, като е отказал да присъди на Българската народна банка разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Административният съд незаконосъобразно се е позовал на §6, ал.1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, приемайки, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага за дела, заведени след приемането й. В действителност, и според предходната редакция чл. 10 ЗОДОВ (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) ответникът има право на разноски, в които се включва и заплатеното от него адвокатско възнаграждение, тъй като обективно не е създадена нова правна уредба, а нова редакция на нормативния текст относно отговорността на разноски по делата, заведени по този закон. Съгласно чл.10, ал.2 ЗОДОВ (изм. ДВ, бр. 43 от 2008 г.), ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Макар да не е предвидено изрично, по аргумент за по-силното основание, разноски на ответника се дължат и при частично отхвърляне на иска. При непълнота на закона, приложение намира чл.78, ал.3 ГПК, според който ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Непълнотата в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, що се отнася до възлагането на разноските, е преодоляна частично с приемането на разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ (нова ДВ, бр. 94 от 2019 г.). Съгласно чл.10, ал.4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С приемането на чл.10, ал.4 ЗОДОВ не създава нова правна уредба, а се подобрява цялостната редакция на текста. Действието на чл.10, ал.4 ЗОДОВ не е отложено с параграф 6 от заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С изменението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, обнародвано в Държавен вестник, бр. 94 от 2019 г., се въвежда ново основание на отговорността на държавата и общините за вреди, в обхвата на която се включват и вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, урежда се подсъдността на споровете за отговорността на държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което е във връзка с изменението на чл.203, ал.3 АПК (ДВ, бр. 94 от 2019 г. ). Именно с тези важни законови промени следва да се свързва отлагането на действието на закона по отношение на исковите молби, които са внесени преди изменението. Като разграничителен критерий е избрана датата на внасяне на исковата молба, тъй като новите правни норми не могат да бъдат основание на вече предявени искови претенции Разноските се определят от съда с крайния съдебен акт съобразно предвижданията на действащия към този момент нормативен акт. Начинът, по който се разпределят между страните, не е елемент, характеризиращ исковата претенция, а зависи единствено от изхода на правния спор. Затова няма място за изключване на действието на влязлата в сила норма на чл.10, ал.4 ЗОДОВ по силата на §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди без оглед систематичното й тълкуване. Определението за разноските следва да се отмени и на Българската народна банка да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Българската народна банка е направила разход за адвокатско възнаграждение в размер на 2640 лева за първата инстанция и разходи за адвокатско възнаграждение и държавна такса, общо в размер на 2670 лева, за втората инстанция. В зависимост с отхвърлената част от исковете в полза на Българската народна банка следва да се присъдят разноски в размер на 4769 лева. Касационният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд