Решение № 11872 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2014 г.

Решение № 11872 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по частна и касационна жалби, подадени: 1/ от Вяра Николаева Константинова, от гр. София, против Решение № 2659/25.10.2013 г. по адм. дело № 1464/2013 г. на Административен съд-Варна, в частта му имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото спрямо нея, като недопустимо; и 2/ от Вера Любенова Павлова, чрез процесуалния й представител - адв. Станислав Колев, против същото решение на Административен съд-Варна, в частта му, с характер на решение, с което е отхвърлена жалбата на Катя Петрова Буланова, против Заповед № КД-14-03-645/12.03.2013 г. на началника на СГКК-Варна, като неоснователна.

Частният жалбоподател Вяра Константинова поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната му част, с характер на определение, като неправилно, поради това, че е собственик на имота, предмет на делото. Представя писмени доказателства.

Касационният жалбоподател Вера Любенова Павлова, иска отмяна на обжалваното решение, в отхвърлителната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

От ответника: Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област-Варна, представляван от Антоанета Рангелова Демирева, са постъпили възражение и отговор срещу частната и касационни жалби, с които ги оспорва, като неоснователни.

От ответника - Преслав Бориславов Константинов, от гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Димитрова, е постъпил писмен отговор на касационната жалба, с който оспорва същата, като неоснователна.

Останалите ответници - физически и юридически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за недопустимост на частната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира и двете жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в сроковете по чл. 230 и чл. 211, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК подлежат на обжалване с частна жалба определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството. Обжалваното решение, с характер на определение, по отношение на частния жалбоподател Вяра Константинова е преграждащо и е сред актовете посочени в цитираната разпоредба от АПК, поради което жалбата й е процесуално допустима. При разглеждането им по същество се установи:

1. По частната жалба на Вяра Николаева Константинова:

За да прекрати производството спрямо тази страна, първоинстанционният съд е взел предвид характера и вида на оспорения пред съда административен акт и приложимия за издаването му материален закон - ЗКИР, като съобразно това е приел, че конституираната в съдебноадминистративното производство заинтересована страна Вяра Николаева Константинова, не е такава страна, тъй като не е вписана в КР към одобрената КККР на гр. Варна, като собственик на ПИ 10135.5505.513, засегнат от поисканото изменение на КККР, поради което и няма право на участие в делото.

Обжалваното решение, с характер на определение, е правилно и следва да се остави в сила.

С оспорената пред съда заповед на началника на СГКК-Варна е направен отказ от изменение на КККР на гр. Варна, на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, по заявление на Катя Петрова Буланова. С поисканото изменение, касаещо нанасянето на нов имот, се засягат площа и границите на други 7 /седем/ съществуващи поземлени имоти, между които и ПИ с идентификатор 10135.5505.513, по отношение на който частния жалбоподател претендира наличието на вещни права. По делото е установено, че в КР като собственик на този имот са записани лицата: Николай П. Константинов, Любен Илиев Константинов, Венцислава Тодорова Петрова, Трайко Илиев Константинов, Петя Тодорова-Митева, Тодор Б. Константинов и Преслав Бориславов Константинов /стр. 182-183/, като Вяра Константинова не е сред тях. При тези данни правните изводи на съда, че същата не е заинтересована страна и че няма правен интерес от участие са правилни. Качеството на заинтересовани страни в производството по изменение на кадастъра имат лицата, записани в регистъра към него като носители на вещни права върху имотите, засегнати от изменението. Вещните права на тези лица се установяват единствено от записванията по кадастралния регистър, не и с други доказателства, каквито нито органа, нито съда, могат да ценят. Поради това и представените към частната жалба писмени доказателства, не могат да бъдат обсъждани за наличието на такива права, след като в самия кадастър липсват данни за това.

Поради това, като е прекратил производството по делото спрямо частния жалбоподател, съдът е постановил правилно решение /определение/.

1. По касационната жалба на Вера Любенова Павлова:

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Катя Петрова Буланова против Заповед от 12.03.2013 г. на началника на СГКК-Варна, като неоснователна. С тази заповед е отказано изменението в КККР на гр. Варна, одобрени през 2008 г., по заявление на Катя Буланова, състоящо се в: нанасяне на нов поземлен имот и сгради в него на н-ци на Васил Петров Буланов и на н-ци на Екатерина Петрова Буланова; промяна в границите и площа на съществуващи поземлени имоти с идентификатори /изписани само с последните три числа/: 317, 318, 319, 333, 505, 512, и 513; заличаване на съществуващи сгради с идентификатори: 317.4, 505.3 и 512.1; съгласно проект за изменение. Съдът е установил, че от наследодателите на Катя Буланова /Васил и Екатерина Буланови/ е бил отчужден недвижим имот по ЗОЕГПНС, за което е съставен АДС № 01214/1951 г. /стр. 127/, собствеността върху който впоследствие е възстановена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗВСВОНИ /Д. в. бр. 15/1992 г./, exc lege. За възстановената собственост има издадена Заповед № 1976/1998 г. на Областния управител-гр. Варна за деактуване и предаване имота на правоимащите-наследници на Васил и Екатерина Буланови /стр. 20/. Всъщност имота по тази заповед е предмет на исканото изменение на КККР. Към преписката са приложени възражения от заинтересовани лица, собственици на засегнатите от изменението съществуващи поземлени имоти, вписани в КР.

Съдът е установил, че изменението на КККР е в хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, при която е необходимо съставяне на акт за непълноти и грешки /АНГ/ - чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, който следва да бъде подписан от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. В случая е приел, че е съставен такъв АНГ № 155/12.02.2013 г., в който обаче липсват подписите на посочените в него заинтересовани лица, съгласно данните от кадастралния регистър на засегнатите имоти, а именно липсват подписите на собствениците на ПИ № 317, № 318, № 319, № 505, № 333 и № 513. Част от тези собственици на ПИ № 318, № 317, № 319 и № 505 са подали изрично възражение срещу съставния АНГ с вх. № от 11.03.2013 г., мотивирайки отказа си. При тези данни съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения отказ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, респ. на чл. 62, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, съгласно които, при отказ да бъде подписан АНГ от заинтересованите собственици, органът постановява отказ, поради наличие на спор за материално право.

Обжалваното решение, в отхвърлителната му част, е правилно.

Изменение на КККР, чрез нанасяне на нов поземлен имот и сгради в него, които са съществували преди одобряването му, но не са били отразени в кадастралния план, служещ като основа при изработване на КККР на гр. Варна, се извършва на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 и сл. от ЗКИР /в ред. Д. в. бр. 34/2000 г./. Изменението в кадастъра на това основание може да стане само по реда на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР - със съгласие на заинтересованите лица, удостоверено с подписите им върху акта за непълноти и грешки, или със съдебно решение по разрешен помежду им спор за материално право.

В случая съобразно данните по делото, съдът е направил законосъобразни изводи, че такова съгласие от по-голямата част собственици на засегнатите от изменението имоти, съгласно записванията в КР, липсва, както липсват и съдебни решения за разрешен спор за материално право между тях. При липсата им оспореният акт на началника на СГКК-Варна се явява законосъобразен, тъй като се счита, че с неподписването на АНГ от заинтересованите лица, се формира спор за материално право между заявителя и тях, който възпрепятства изменението, преди да бъде разрешен по общия исков ред.

По изложените съображения касацонната жалба се явява неоснователна, а решението, в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение