Решение № 11892 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8358/2010 г.

Решение № 11892 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8358/2010 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Радулова, пълномощник на Яню Иванов Минков от гр. Варна срещу решение № 562/15.03.10 г. по адм. д. № 3337/09 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Административният орган не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на касатора Минков срещу Заповед № ДК-10-44/17.11.09 г., издадена от началника на РДНСК-Варна в производство по чл. 216 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с която е оставен в сила отказ на главния архитект на община Варна да одобри инвестиционен проект и да издаде разрешение за строеж за ПИ 1573 по плана на СО "Ментеше" - Варна, обективиран в Заповед № 002/12.06.09 г. За да постанови този правен резултат, съдът въз основа на доказателствата по делото, обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен. В тази връзка е съобразена неоспорената от жалбоподателя констатация, че заявлението за одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж е депозирано след констатиран в поземления имот незаконен строеж, извършен от него. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Безспорно установено по делото е, че в ПИ 1573 по плана на СО "Ментеше" касаторът извършва незаконен строеж, спрян със Заповед № 0456/11.02.09 г. на кмета на община Варна, предвид което е налице хипотезата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, съгласно който разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж не се издава на лицето, извършило незаконния строеж докато същият бъде премахнат или узаконен. Твърденията, че строежът се извършва без отклонение от инвестиционния проект и е на кота нула са ирелевантни, тъй като този проект не е надлежно одобрен, а етапът, на който се намира строежа, е без значение при преценката за законността му. Предвид горното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение