Решение № 126 от 5.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 889/2010 г.

ВКСII търговско отделение05.10.2011 г.докладчик Росица Ковачева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение № 373 от 28.IV.2010 г. по гр. д. № 2422/2009 г. на Софийски апелативен съд ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на предявените от Е. Я. Н. - от [населено място] срещу [фирма], като правоприемник на [фирма] - [населено място] иск за 13 880 щ. д. (с левова равностойност 20 101.43 лв.) - неизпълнение на задължение по т. 7 б. "б" от Споразумение на съдружниците във фирма [фирма] от 1.VII.2002 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, със законната лихва и иск за 906.24 лв. - обезщетение за забавено плащане, и в частта за разноските. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 126 от 5.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 889/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Я. Н. - от [населено място] срещу Решение № 373 от 28.IV.2010 г. по гр. д. № 2422/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 3521 от 14.VII.2009 г. по гр. д. № 3154/2007 г. на СГС и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на Е. Я. Н. - от [населено място] срещу [фирма], като правоприемник на [фирма] - [населено място] за 13 880 щ. д. (с левова равностойност 20 101.43 лв.) - неизпълнение на задължение по т. 7 б. "б" от Споразумение на съдружниците във фирма [фирма] от 1.VII.2002 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, със законната лихва и за 906.24 лв. - обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност на решението. Жалбоподателят излага фактите по делото и прави оплакване, че неправилно съдът е приел, че със Споразумителния протокол от 1.VII.2002 г. не могат да се установяват имуществени задължения на дружеството, както и че с него страните недопустимо са дерогирали императивната норма на чл. 125, ал. 3 ТЗ, което е в противоречие с посочената законова разпоредба и не кореспондира с доказателствата по делото. Жалбоподателят обсъжда Споразумението от 1.VII. 2002 г. и значението му за отношенията на страните и поддържа, че вземането на напусналия съдружник не води до намаляване на капитала, като чл. 125, ал. 3 ТЗ допуска до изплащане на дела напусналият съдружник да е кредитор на дружеството за вземането си по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Иска решението да се отмени и да се остави в сила първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на Е. Я. Н. - от [населено място] срещу [фирма], като право - приемник на [фирма] - [населено място] за 13 880 щ. д. (с левова равностойност 20 101.43 лв.) - неизпълнение на задължение по т. 7 б. "б" от Споразумение на съдружниците във фирма [фирма] от 1.VII.2002 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, със законната лихва и за 906.24 лв. - обезщетение за забавено плащане. Изложени са съображения, че чл. 125, ал. 3 ТЗ урежда имуществените последици от прекратяване на участие в О., което се извършва въз основа на счетоводен баланс към деня на месеца, през който е настъпило прекратяването, като въз основа на счетоводния баланс се определя размерът на дружествения дял и че съгласно чл. 127 ТЗ, всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Направен е извод, че напускането на съдружника и имуществените последици от това, са различни факти и че Споразумителният протокол от 1.VII.2002 г. не може да установява имуществените задължения на дружеството и чрез съглашение не може да се дерогира императивната норма на чл. 125, ал. 3 ТЗ, а противното би довело до възможност за умишлено намаляване на капитала и до накърняване на обезпечителната му функция и ако се допусне напусналият съдружник да се приравни на кредитор на дружеството, ще се минира обезщетителната функция на капитала. Съдът е заключил, че предявеният иск не се отнася до сума, дължима на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и че в закона е предвиден изричен начин за уреждане на отношенията между О. и напусналия съдружник, като искът не се основава на чл. 125, ал. 3 ТЗ и е неоснователен, също и искът за обезщетение за забавено плащане. С Определение № 247 от 13.IV.2011 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с оглед вероятността обжалваното решение да е недопустимо, съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1 от 19.II.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 на ВКС, ОСГТК. Обжалваното решение е недопустимо. С оглед изложеното в исковата молба, че е прекратил участието си в [фирма], във връзка с което е сключено Споразумение от 1.VII.2002 г., при условията на чл. 125 ТЗ и че ответникът не е изпълнил задължението, поето с т. 7 б. "б" от Споразумението, да му плати сумата 13 880 щ. д. след изтичане на уговорения срок, като разкрие срочен едномесечен депозит, ищецът предявява иска за тази сума, и за изтеклите лихви. Въззивният съд, като е приел, че Споразумението от 1.VII.2002 г., не може да установи имуществените отношения на дружеството и чрез съглашение не може да се дерогира императивната разпоредба на чл. 125, ал. 3 ТЗ, в същото време е посочил, че съобразно основанието и петитума на първия иск, той не се отнася до сума, дължима на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, както и че в закона е предвидено как се уреждат отношенията между напусналия съдружник и дружеството и исковете не се основават на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Така съдът е разгледал иск, какъвто не е предявен и не е разгледал предявения иск. При прекратяване на участието си в О. съдружникът има право на дружествен дял от имуществото на дружеството, определен съгласно чл. 127 ТЗ, вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ, какъвто сега не се претендира от ищеца, като няма пречка напусналият съдружник и дружеството да постигнат споразумение и за други имуществени права на ищеца във връзка с уреждане на имуществените им отношения: в т. 7 б. "а" от Споразумението от 1.VII.2002 г. - ищецът да получи, като доход, част от печалбата и в т. 7 б. "г" - да получи посочените разходи, които вземания не са предмет на иска. Ищецът претендира по делото дружеството да му плати сумите, за които е постигнато споразумение, посочени в т. 7 б. "б" от Споразумението, какъвто иск не е разгледан от въззивния съд. С оглед изложеното въззивното решение следва да се обезсили и делото - да се върне за ново разглеждане на предявените искове. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Цитирани разпоредби

3