Решение № 5018 от 26.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна Морска чрез юрк. А. Шулева /сега директора на Териториална дирекция Митница Варна предвид новата структура на Агенция Митници одобрена със заповед ЗМФ-642 от 28.07.2021 г. на Министъра на финансите/ срещу решение 386 от 28.06.2021г., постановено по адм. дело 1135/2020 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение по жалба на Евротекс ЕООД е отменено решение към MRN 20ВG002002037417R2 от 05.10.2020 г., с рег.32-339954/19.11.2020 г., на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници и Агенция Митници е осъдена да заплати на Евротекс ЕООД, направените по делото разноски в размер на 990 лв. Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че методите за определяне на митническа стойност, въз основа на идентични или сходни стоки са неприложими. Счита, че съдът неправилно е приел, че митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност на трети лица. Стоката описана в придружаващите документи като дрехи втора употреба 650 пакета, 16 216 кг. нето тегло, класирана в код по КН 63090000 е с определена справедлива цена за ЕС в размер на 7,39 лв./кг. Излагат се доводи, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава митническият орган правилно и законосъобразно се е съобразил с решение по дело С-291/15 на СЕС. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение в условие на евентуалност за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Ответникът по касационната жалба - Евротекс ЕООД, чрез адв. Желязкова, я оспорва по съображения в писмен отговор. Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно. Претендира разноски по делото в размер на 720 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административният орган не е изяснил в пълнота значимите за случая факти и обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл.35 АПК, не е извършил необходимата проверка, не е обсъдил възраженията на вносителя и не е взел предвид представените от него доказателства. Ето защо съдът правилно е приел, че е налице нарушение на материалния и процесуалния закон. Предлага решението да бъде оставено в сила, като излага подробни съображения по същество на спора в пледоарията си в проведеното по делото открито съдебно заседание. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.218, ал.2 и чл.220 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното в настоящото производство решение Административен съд Хасково е отменил решение към MRN 20ВG002002037417R2 от 05.10.2020 г., с Рег. 32-339954/19.11.2020 г., на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници, с което е определена нова митническата стойност в размер на 60 972.16 лв. на внесените от дружеството стоки по фактура SHC/037/2020-21от 05.08.2020 г., като са определени и допълнително задължения за мито в размер на 612.83 лв. и ДДС в размер на 2 435.15 лв. , в едно с лихви за забава върху размера на държавните вземания. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си в декларираната от дружеството договорна стойност на внесените стоки така, както е разпоредено в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съдът се е позовал и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в която е посочено, че в представената по делото справка от информационната система THESEUS са показани данни за вноса в ЕС за периода януари 2016 г. декември 2019 г. на стоки с продуктов код 63090000 износени дрехи и аксесоари за обличане, одеяла и пътни одеяла, домакинско бельо и артикули за вътрешно обзавеждане, от всички видове текстилни материали, вкл. обувки и шапки, показващи признаци на значително износване и представени в насипно състояние или бали, чували или по-дребни опаковки. Съдът е възприел констатациите на ССчЕ, според която не е ясен относителният дял на отделните артикули по справката от THESEUS в общата сума. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на експертизата съдът е приел, че митническите органи незаконосъобразно са обосновали съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството жалбоподател стойност на стоките е по-ниска от предоставената чрез системата цена от 7,39 лв./кг. и тази цена според митническия орган е справедливата цена, като средна цена за групата стоки от продуктов код 63090000, но тя не може да се приеме за рискова прагова стойност на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Съдът е приел, че правилно в експертизата е установено, че извършеното сравняване с цената от THESEUS води до изкривяване на информацията, тъй като същата е за стоки от продуктов код, различаващ се по обхват от стоките от ТАРИК тарифен код 63090000, каквито са процесните. При липсата на извършен анализ от административния орган на разумните способи, изискуеми от приложената правна норма на чл. 140 от посочения Регламент за изпълнение в различните й хипотези според съда не става ясно коя от хипотезите на буква а, б или в на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. административният орган е приел за относима, както и защо митническата стойност на стоките не е приета именно въз основа на стойността по цитираната в решението митническа декларация. Съдът е приел, че акта не е и мотивиран, което е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Като е приел, че обжалваното митническо решение е незаконосъобразно, първоинстанционният съд го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал.1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците (ЗМ) и е приложил правилно материалния закон. Административният съдът е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, въз основа на които е стигнал до обосновани фактически изводи, спрямо които правилно е приложил материалния закон. Обосновано на събраните по делото доказателства съдът е приел, че митническият орган не е извършил задълбочен анализ при характеризирането на внесените стоки и сходството им с посочените от него такива в таблица и митнически декларации употребявани дрехи 650 пакета, внос от Пакистан с продуктов код 6309000000. Съобразно тази декларация митническата стойност е определена по чл. 70, §1 от посочения Регламент, а именно договорната (фактурна) стойност, която митническите органи не са възприели в тази част. С митническата декларация е декларирана от Евротекс ЕООД договорната (фактурна) стойност 3.05 лв./кг. с условие на доставка CIF Варна. По делото е представена фактура SHC/037/2020-21от 05.08.2020 г. По делото са представени и други придружаващи документи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са основателни съмненията на митническия орган за митническата стойност, която е декларирана с подадената митническа декларация за вноса на процесните стоки. Правилно съдът е счел, че необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, без да изчерпи този по §2 от същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки. Правилен е изводът на съда, че митническият орган е приел за средностатистическа цена 7,39 лв./кг за сходни стоки, без да извърши анализ на производителите, качеството и количеството на сходни стоки употребявани дрехи, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че не е мотивирано възникналото у митническия орган съмнение в декларираната от дружеството фактурна стока, което прави решението му немотивирано. Използваната таблица от системата THESEUS без да се извърши конкретен анализ на посочените цени не е достатъчно да обоснове основателно съмнение в декларираната стойност към момента на подаване от Евротекс ЕООД на митническата декларация за вноса на спорните стоки от Пакистан. Правилно се отбелязва в съдебното решение, че системата THESEUS е предназначена за експертите за борба с измамите, а в митническото решение няма позоваване, нито е констатирана такава измама с процесния внос, поради което по този начин използването на посочената таблица от информационната система THESEUS води до изкривяване на информацията и по този начин не позволява обективно да се определи действителната цена на стоките. Относно позоваването от касационния жалбоподател на решение по дело С-291/15 на СЕС, наистина в него е прието, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, но събраната от митническия орган в процесния случай информация не е достатъчна за да обоснове като основателни съмненията в декларираната митническа стойност от Евротекс ЕООД, както е прието и в обжалваното решение. По аналогични спорове между същите страни вече са постановени окончателни решения на ВАС по адм.дело 4331/2021 г. адм.дело 4390/2021 г., адм.д.4392/2021 г., адм.д.6182/2021 г. и др. по идентични казуси свързани с определяне на нова митническа стойност. Във всяко от тези решение касационната инстанция многократно е излагала мотиви, че само изготвени справки от системата THESEUS, както и формално посоченото съмнение и несъгласие с декларираната цена не дават основание да бъде прието, че е налице предвидената възможност съгласно чл.74, §3 от МК да бъде изменена декларираната от вносителя митническа стойност. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане в депозираното по делото писмено становище, на Евротекс ЕООД следва да се присъди сумата от 720 лв., разноски за касационната инстанция. Неоснователно е направеното възражение от касатора за прекомерност на договореното адвокатскто възнаграждение, тъй като то не надвишава значително определеният минимум в Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,