Решение № 7131 от 28.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. БС, гражданин на Непал, подадена чрез упълномощен адвокат С. Иванов, против решение 8006 от 23.12.2022 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 9924/2022 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. П. Тюфекчиев са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно не е съобразил, че към момента на издаване на оспорената заповед посоченото обстоятелство по чл.24и ЗЧРБ не е отпаднало, тъй като сключеният трудов договор с чуждия гражданин не е бил прекратен. Изразява становище, че първоинстанционният съд е стигнал до погрешния извод, че фактическото неполагане на труд води до прекратяване на сключения трудов договор. Според касационния жалбоподател съдът, в противоречие с разпоредбите на ЗЧРБ и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), е приравнил евентуалната несъстоятелност на Болан България ЕООД с прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като критерият на чл. 5 ЗТМТМ е формален и изисква наличие или отсъствие на сключен договор. Касаторът счита, че в обжалваното решение не са наведени доводи какви са пречките, които биха възпрепятствали лице да полага на труд при подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност. Изводът за прекратяване на трудовия договор бил в резултат на неправилната преценка на доказателствата, при която съдът е приел, че подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност има за правна последица прекратяване на трудовото правоотношение, което разбиране било в грубо противоречие с нормите на Кодекса на труда. Според касационния жалбоподател е напълно излишна и несъответна на процедурата по несъстоятелност констатацията на съда, че по делото не е приложен план за оздравяване, след като на този етап няма открито производство по несъстоятелност, което да позволи предлагане, съответно приемане на такъв план. Акцентирал е и на обстоятелството, че по делото липсват каквито и да е доказателства за сключен трудов договор между чуждия гражданин и Екопласт Файбър АД. Сочи, че съдът е изместил предмета на доказване, като не е изследвал валидното прекратяване на трудовото правоотношение, а дали същото се изпълнява надлежно от страните, като по този начин е нарушил съдопроизводствените правила. Освен това бил приел констатациите в писмото на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), без да е разгледал и анализирал документите, цитирани в него. Съществено процесуално нарушение било допуснато и поради това, че първоинстанционният съд неправилно е допълнил мотивите на заповедта, като е навел твърдението, че е достатъчно да е налице друго основание по чл.24и от ЗЧРБ, различно от предвиденото, а именно подаването на молба за несъстоятелност на работодателя, запечатването на помещенията на дружеството и фактическото неполагане на труд от Б. БС. По тези съображения моли решението, както и оспорената заповед да бъдат отменени. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът директорът на дирекция Миграция МВР, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В. Чорбаджийски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и счита, че решението на съда следва да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства, мотивирано се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя и е приложил правилно материалния закон. Според участващия по делото прокурор, когато отпаднат основанията за получаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа , нормата на чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.39а, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ задължава директора на Дирекция Миграция да отнеме издаденото по чл. 24и от същия закон разрешение. Счита за неоснователно възражението, че съдът е приел констатациите в писмо рег. М18144 от 20.09.2022 г. на ДАНС без да анализира документите въз основа на които е издадено, тъй като същото изхожда от официален орган, документирало е изводи след извършена проверка, а цитираните в него документи не са предмет на съдебна проверка, с оглед на недопустимостта на косвен съдебен контрол и изместване на предмета на делото, поради което релевантните доказателства и документи са били обсъдени правилно от съда. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 8006 от 23.12.2022 г. съдът е отхвърлил оспорването по жалбата от Б. БС, гражданин на Непал, против заповед 5364з-2526 от 04.10.2022 г. на директора на Дирекция Миграция" - МВР, с която на основание чл.24и, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е отнето правото на продължително пребиваване в Република България. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ и не са допуснати нарушения на процедурата и на изискванията за съдържание и форма, доколкото актът е издаден в писмена форма, изложени са от външна страна фактически и правни основания за издаването му и са били предприети действия за ангажиране на преводач при връчване издадената заповед на жалбоподателя. Счел е, че производството по издаването на процесната принудителна административна мярка (ПАМ) се основава на извършената проверка от органите на ДАНС, а писмото с установените факти и обстоятелства съставлява официален документ по смисъла на чл.176 ГПК и обвързва както административния орган, така и съда. Изложени са съображения, че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички, релевантни за случая факти и обстоятелства, като включително е взел предвид подаденото от чуждия гражданин заявление и полученото въз основа на него решение с peг. 893818/10.05.2022 г. за предоставяне на право за продължително пребиваване поради сключен трудов договор с дружеството Болан България" ЕООД, явяващо се негов единствен работодател. Преценката си за материална законосъобразност на оспорения административен акт решаващият съд е основал на анализа на изискванията на чл. 24и ЗЧРБ за получаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", както и на задълженията на административния орган, произтичащи от нормата на чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 39а, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, да наложи процесната ПАМ при отпадане на основанията за получаването на това разрешение. Според съда е без правно значение обстоятелството, че трудовият договор между Болан България ЕООД и Б. БС не е прекратен към датата на издаване на заповедта, тъй като търговското дружество не упражнява дейност от месец юли 2022 г., чужденецът не е престирал работната си сила по трудовото си правоотношение с него, а е осъществявал трудова дейност за друга фирма. В мотивите на обжалваното решение и отчетено, че дружеството само е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност, като е посочило датата на неплатежоспособността си - 06.07.2022 г. и изрично е заявило, че не може да изпълни изискуеми и безспорни парични задължения по търговски сделки. Съдът е обосновал извод, че тези обстоятелства и регламентацията в Търговския закон не предполагат възможност дружеството да продължи да работи, каквито доводи са били изтъкнати от процесуалния представител на жалбоподателя, като не е бил представен план за оздравяване или за продажба на част от предприятието, което да е работило към дата на издаване на оспорената заповед. Решаващият съдебен състав е приел, че чуждият гражданин е бил в обективна невъзможност да полага труд за Болан България ЕООД, а от данните, съдържащи се в проверката на ДАНС се поставял въпросът дали въобще е полагал труд за това дружество в който е да е момент, след като не е получавал трудово възнаграждение, производствените помещения на дружеството в гр. Ловеч са били запечатани, а работникът се е намирал на обявения адрес в гр. Ловеч и е престирал труд въз основа на сключен договор за изпращане работници, с цел обучение и обмяна на опит между Болан България ЕООД и Екопласт файбър АД - гр. Ямбол - фирма с различна сфера на дейност. Съдът изрично е посочил, че преотстъпването на работници за полагането на труд за друго дружество различно от изрично посоченото в решението за продължително пребиваване на чужденец, не е в правомощията на работодателя. С оглед на това първоинстанционният съд е счел жалбата за неоснователна и е отхвърлил оспорването по нея. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По делото е безспорно установено, че касационният жалбоподател е чужд гражданин, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ, който пребивава законно в страната на основание разрешение за продължително пребиваване и работа тип Единно разрешение за пребиваване и работа , мотивирано с разпоредбата на чл. 24и ЗЧРБ. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - директорът на дирекция Миграция МВР, овластен по силата на закона - чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ да налага ПАМ, а не съгласно заповед за делегиране на съответните правомощия, както твърди процесуалния представител на касатора. Посоченото в процесната заповед правно основание, предвидено в чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ определя алтернативно формулирани предпоставки, при които се отнема правото на пребиваване на чужденец в Република България, а именно: когато са отпаднали основанията по чл. 24, 24а, 24б, 24в, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и 17, чл. 25в, 25г, 33а, 33г, 33к, 33л, 33п и 33т, както и когато инвестицията, за която чужденецът е получил разрешение за постоянно пребиваване, е прекратена или прехвърлена на друго лице в срока по чл. 25, ал. 11 или ако е намалена под изискуемия в закона минимален размер, или престане да отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 12, независимо от основанията за прекратяване, прехвърляне или намаляване. Също така, съгласно чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) 1030/2002. От приобщените по делото доказателства, включително с писмо рег. М-18144/20.09.2022 г., изпратено от заместник-председателя на ДАНС до главния секретар на МВР, първостепенният съд точно е констатирал, че непалският гражданин е получил разрешение по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ с посочен конкретен работодател Болан България ЕООД и място на работа в гр. Ловеч. При съвместна проверка от органите на ТД Национална сигурност - Ловеч и и Териториално поделение на Главна инспекция по труда Ловеч, извършена през месец юли 2022 г. е безспорно установено, че производствените помещения на Болан България ЕООД в гр. Ловеч са запечатани от ЧСИ; чужденецът не е намерен на обявения адрес в гр. Ловеч, а е установен в гр. Ямбол, полагащ труд за Екопласт Файбър АД, по силата на сключен на 15.07.2022 г. договор между Екопласт Файбър АД и Болан България ЕООД за изпращане на работници, с цел обучение и обмяна на опит. При тези данни се явява обоснован изводът на решаващия съд, че са налице материалноправните условия за налагане на процесната ПАМ, поради отпадане на основанията по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ. Категорично е установено по делото, че непалският гражданин не полага труд за местния работодател Болан България ЕООД, по отношение на който му е издадено разрешението за пребиваване по реда на чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ. Това е така, защото, от една страна производствените помещения на работодателя са запечатани още през лятото на 2022 г., а от друга чужденецът е установен да полага труд за друго търговско дружество и в друго населено място. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът е мотивирал правните си изводи, позовавайки се на обстоятелства, касаещи фактическото осъществяване на трудовата функция от страна на непалския гражданин, без да съобрази наличието на валидно сключен и действащ трудов договор с Болан България ЕООД. Данните, съдържащи се в писмото на ДАНС, недвусмислено сочат за нарушение на императивното изискване на чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ, който нормативен текст поставя условие работниците- граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на труда, да работят по трудово правоотношение само за местния работодател, който ги е приел на работа и който е посочен в разрешението, в случая за Болан България ЕООД. Към датата на налагане на процесната ПАМ непалският гражданин не е могъл да изпълнява трудовите си задължения при този работодател, а е осъществявал трудова дейност за друго дружество по силата на сключен договор между Екопласт файбър АД и Болан България ЕООД за изпращане на работници с цел обучение и обмяна на опит, което представлява нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ, съответно на условията за предоставяне на достъп до пазара на труда на работници- граждани на трети държави. Посоченият договор не ангажира ответния административен орган и не опровергава неговите правилни констататции във връзка с трудовоправния статут на касатора. Както правилно е отбелязано и от първостепнния съд, условията при които е издадено единното разрешение за пребиваване на Б. БС - да полага труд на длъжност опаковчик в Болан България ЕООД, следва да бъдат стриктно изпълнени във всеки един момент от срока на действието му. Законодателят не е предвидил възможност за неизпълнение на условията на разрешението за какъвто и да е период и на каквото и да е основание. Впоследствие предприетите от Болан България ЕООД действия по прекратяване на трудовите правоотношения на 41 непалски работници към 01.11.2022 г., сред които и настоящият касатор, са в потвърждение на факта, че чужденците не полагат труд за местния работодател, независимо дали последният е обявен в несъстоятелност или производството по несъстоятелност е прекратено. При това се явява ирелевантно възражението на касационния жалбоподател досежно констатацията на съда, че по делото не е приложен план за оздравяване или за за продажба на част от предприятието, което да е съществувало към дата на издаване на оспорената заповед. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че по делото липсват доказателства за сключен трудов договор между чуждия гражданин и Екопласт Файбър АД. Отпадането на основанието за пребиваване на територията на Република България във връзка с изискванията на чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ се установява включително от последващото заявление на чуждия гражданин с вх. 295000-11076 от 17.12.2021 г. за предоставяне на право на продължително пребиваване на същото основание, но вече като полагащ труд за работодателя Екопласт файбър АД (л. 47 от първоинстанционното дело). Тези обстоятелства свидетелстват за това, че Болан България ЕООД не може да осигури трудова заетост на чуждите граждани, за което те са получи достъп до българския пазар на труда. Последващото прекратяване на трудовия договор с непалския гражданин, установено въз основа на приложената справка от НАП за приети и отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, макар настъпило след налагането на процесната ПАМ, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК има характера на установен впоследствие факт от значение за предмета на спора. Представените пред настоящата касационна инстанция писмо от директора на Дирекция Трудова мобилност на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , ведно с приложения към него Доклад за извършена проверка от ДИТ Ямбол, както и удостоверение от ЧСИ за образуваните срещу Болан България ЕООД изпълнителни дела, установяват по категоричен начин, че е нарушено изискването на чл. 24и, ал. 1 от ЗЧРБ поради това, че чуждият гражданин вече не престира труд за дружеството, в което е било нает. С оглед на това първостепенният съд правилно е преценил, че е налице неизпълнение на условието по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, а именно, че Б. БС не отговаря на условията за получаване на достъп до българския пазар на труда съгласно българското законодателство, за което законосъобразно му е наложена атакуваната принудителна административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България. Във връзка с твърдението на касационният жалбоподател, че първостепенният съд е пропуснал да се произнесе по наведените доводи за допуснати нарушения на чл. 34 АПК, настоящият съдебен състав намира, че също е неоснователно. Изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са обосновани на предприетите действия по ангажиране на преводач за връчване на издадената заповед, налагане на процесната ПАМ въз основа на фактите, установени с официален документ по смисъла на чл. 176 ГПК и спазването на изискването на чл. 35 АПК за изясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства. Следва обаче да се има предвид, че пропускът на съда да изложи тези факти сам по себе си не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото не ограничава правото на защита на чуждия гражданин, което се осъществява повторно пред още една съдебна инстанция. Константна е съдебната практика която приема, че процесуалните нарушения са съществени, само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи, което в случая не е така. Дори да са допуснати нарушения на 34 АПК в административното поризводство, от една страна - правото на защита на лицето е гарантирано чрез предоставената му възможност да оспори неблагоприятния за него акт, от която възможност то своевременно се е възползвало в случая, а от друга съобразяването с правилата на посочената разпоредба не би довело до постановяване на административен акт с друг краен резултат, включително поради обстоятелството, че в производството пред първата съдебна инстанция не са били представени доказателства, които страната е била препятствана да представи още в хода на административното производство. Ето защо настоящият състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до верен и обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения касационният състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед на изхода на спора, релевираното от касатора искане за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,