Решение № 12292 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2918/2018 г.

Решение № 12292 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2918/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Монтана против решение № 47 от 18.01.2018 г., постановено по адм. д. № 546/2017 г. по описа на Административен съд - Монтана. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение като постановено по просрочена жалба. Моли за обезсилването му. Ответникът – Е. Георгиева не ангажира становище по касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отменил заповед № 2434/17.11.2017 г. на кмета на община Монтана, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост е прекратено наемното правоотношение със Е. Георгиева за общинско жилище в [населено място], [улица], като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът приема, че съобщаването по телефона е алтернативен начин за съобщаване на акта, допустим само ако жалбоподателката е разбрала съдържанието му. За редовно връчване е прието състоялото се на 27.11.2017 г. лично получаване на заповедта в общината, спрямо който момент е приет за спазен 14 – дневния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК. Решението е недопустимо. Както правилно съдът е посочил, приложима към момента на издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 61, ал. 2 АПК (отм. 10.10.2019 г.), която е допускала устно уведомяване, удостоверено с подпис на извършилото го длъжностно лице, което е възможно да стане и по телефона. За да е налице валидно устно съобщаване на административния акт съгласно споменатата разпоредба, следва кумулативно да са спазени две условия според текста на нормата: лицето да е уведомено устно за съдържанието на акта и направеното по този начин уведомяване да бъде удостоверено с подпис на извършилото го длъжностно лице с означаване на момента на съобщаването, от който момент тече и срокът за оспорване на административния акт. Неправилно съдът е приел оспорването срещу заповед № 2434/17.11.2017 г. на кмета на община Монтана за допустимо като подадено в срок. В случая съобщението за издадената заповед е извършено по телефона на 17.11.2017 г., за което е съставен протокол от 17.11.2017 г. подписан от главен експерт в дирекция "Общинска собственост" в Общинска администрация гр. Монтана, като в протокола изрично е отбелязано съобщаването на съдържанието на оспорения акт. От този момент е започнал да тече 14-дневният срок за оспорване пред съда, изтекъл на 01.12.2017 г., присъствен ден. Към момента на входирането на жалбата на 07.12.2017 г. е изтекъл преклузивния срок за обжалване. При наличие на просрочена жалба, оспорването е следвало да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК и производството да се прекрати. Като се е произнесъл по съществото на спора, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а образуваното съдебно производство - да се прекрати. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,