Решение № 2110 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15452/2013 г.

Решение № 2110 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15452/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветанка Владимирова Джелепска от с. Бистрица срещу решение № 5827 от 17.09.2013 г., постановено по административно дело № 7367/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № П-082/7.05.2013 г., изменена със заповед № П-082а/13.06.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - район "Младост", потвърдена с решение № РД 01-251/2.07.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град, с която й е отказано отпускане на еднократна парична помощ на основание чл. 1, ал. 2, т. 3 от Постановление № 85 на МС от 5.04.2013 г. за еднократно подпомагане на лица и семейства. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, чрез повереника си юрк. Петров в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и също предлага оставянето й без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е заповед № П-082 от 7.05.2013 г., изменена със заповед № П-82а от 13.06.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - "Младост", с което на Цветанка Владимирова Джелепска й е отказано отпускане на еднократна парична помощ на основание чл. 1, ал. 2, т. 3 от Постановление № 85 на МС от 5.04.2013 г. за еднократно подпомагане на лица и семейства, тъй като притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи и не отговаря на условията предвидени в чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. Административният орган е приложил и справка от Агенция по вписванията, от което е видно, че жалбоподателката е прехвърляла идеални части от недвижим имот чрез покупко-продажба през последните пет години, с което не отговаря на условията по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД 01 251 от 2.07.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град. За да не уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че оспорената с нея заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касаторката пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат кредитирани, защото не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Административният орган правилно е отказал търсената еднократна помощ за отопление, с оглед констатираните пречки за това. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 3 от Постановление № 85 на МС от 5.04.2013 г. за еднократно подпомагане на лица и семейства, лицата или семействата, които не са подали молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2012-2013 г., отговарящи на условията на т. 2 на Наредба № РД 07-5 от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, и чиито средномесечен доход за 6 последователни месеца е не по-висок със сума под или равна на 10.00 лева от индивидуално определения диференциран минимален доход за отопление, могат да получат еднократна финансова помощ. Според чл. 4, ал. 3, т. 1 на същото постановление лицата и семействата трябва да отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). На първо място, Цветанка Владимирова Джелепска не отговаря на условието на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Съгласно цитираната разпоредба, социалната помощ се отпуска, ако лицата или семействата не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на обитаваното от тях жилище, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Касационната жалбоподателка е собственичка на поземлен имот - ливада, намиращо се в село Бистрица, местността "Рудищата", с площ от 2000 кв. м., която може да бъде източник на допълнителни доходи. Това, че в този имот се намира и обитаваната от нея къща, не води до различен извод. Втората пречка за получаване на еднократна парична помощ на основание чл. 1, ал. 2, т. 3 от Постановление № 85 на МС от 5.04.2013 г. за еднократно подпомагане на лица и семейства е, че лицето не отговаря на условията по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Съгласно цитираната разпоредба, за да възникне право на социална помощ, следва да е налице изискването да не е прехвърлян жилищен, вилен, селскостопански или горски имот срещу заплащане през последните 5 години. По делото е установено, че жалбоподателката е продала идеални части от поземлен имот, заедно с още двама наследници и им е заплатена от купувача посочената в нотариалния акт сума. Наличието на нотариално удостоверена сделка, с която е прехвърлен такъв имот срещу заплащане в такъв размер през последните пет години, препятства възникването на субективното право на еднократна парична помощ на основание чл. 1, ал. 2, т. 3 от ПМС № 85/5.04.2013 г. Изложеното от Джелепска, че продаденият имот е 500 кв. м. не обуславя извод за недостатъчност на размера на получения доход по смисъла на чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП, какъвто извод би изключил приложното поле на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Изискванията на визираните по-горе норми са императивни и когато лицето не отговаря на тях, за него са налице отрицателни предпоставки за предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежаваното имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като са налице отрицателните предпоставки по чл. 10, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на еднократна помощ за отопление по чл. 1, ал. 2, т. 3 от ПМС № 85/5.04.2013 г. за еднократно подпомагане на лицата и семействата. Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на касационната жалбоподателка отпускане на еднократна помощ за отопление. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,