Решение № 5636 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15435/2018 г.

Решение № 5636 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15435/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Комисия за защита на личните данни, представлявана от юрисконсулт Д. Ангелов, срещу решение № 5916 от 17.10.2018 г. по адм. дело № 1694 по описа за 2018 г. на Административен съд - София град. С него по жалба на "Хенди - тел" ЕООД е отменено решение № Ж-146/2017 от 29.12.2017 г. на Комисия за защита на личните данни, постановено в производство по реда на чл. 38 и сл. от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне оспорването на административния акт, като се претендира и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Хенди -тел" ЕООД оспорва жалбата с депозирано по реда на чл. 213а от АПК становище, като се иска присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - З. З. не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № Ж-146/2017 от 29.12.2017 г. на Комисия за защита на личните данни. То е постановено в производство по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) след сезиране с жалба от З. З. С нея лицето е твърдяло неправомерно използване на личните му данни от "Мобилтел" ЕАД по повод сключени 3 броя договори чрез "Хенди - тел" ЕООД без те да са подписани от него. В резултат на това той, жалбоподателят З. З., е започнал да получава писма-покани за заплащане на дължими суми към оператора от страна на колекторски фирми - Фронтекс и Кредитреформ. С решението си Комисията е приел, че жалбата е процесуално допустима и основателна, като на "Хенди - тел" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 20 000. 00 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД за законосъобразно и добросъвестно обработване на лични данни при липса на основание за допустимост на обработването по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, както и по повод на развилото се административно производство пред КЗЛД, приложените правни разпоредби и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването му, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е също, че актът е издаден в нарушение на материалноправните норми и на целта на закона. Настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. По делото безспорно е установено, че "А 1" ЕАД, преди "Мобилтел" ЕАД и "Хенди - тел" ЕООД са администратори на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД и като такива имат задължение да обработват лични данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на предпоставките в чл. 4, ал. 1 от закона, в приложимата редакция, в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, в приложимата редакция. По делото се установява, че З. З. не е бил потребител на услугите на "А 1" ЕАД и "Хенди - тел" ЕООД. Той не е имал сключен договор с тях, съответно не е давал и съгласие за обработване на личните му данни, а е налице и образувано досъдебно производство по повод подаден от него сигнал, за което тези дружества са били уведомени. Това е станало в нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, без да е налице никое от основанията за допустимост на обработването по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. Следва да се посочи, че последното дружество, жалбоподател в първоинстанционното производство, е обработвало лични данни за друго такова, мобилен оператор, но то също се явява адресат на задълженията по ЗЗЛД и носи отговорност за нарушаване на неговите разпоредби, поради което и може да бъде санкционирано по реда уреден в него. Изложените от съда съображения не могат да бъдат споделени. С оглед на изменението на ЗЗЛД със ЗИД ЗЗЛД (ДВ, бр. 17/2019 г.) и § 44 от ПЗР на последния, всички позовавания на нормативната уредба в настоящото решение са относими към редакцията към датата на издаване на обсъждането решение. Обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора. При този изход от спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебни разноски в размер общо на 300. 00 лв. за двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение