Решение № 15859 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2018 г.

Решение № 15859 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив против решение № 718/29.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2711/2017 г. по описа на Административен съд –Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001615008024-091-001/14.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 434/1.7.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на Административен съд –Пловдив и потвърждаване изцяло на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предмет на обжалване пред АС-Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16001615008024-091-001/14.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 434/1.7.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 ДОПК са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер от 450, 00 лв. и лихви в размер от 325, 36 лв.; за 2009 г. в размер от 133, 88 лв. и лихви в размер от 81, 66 лв.; за 2010 г. в размер от 519, 49 лв. и лихви в размер от 263, 24 лв.; за 2011 г. в размер от 841, 62 лв. и лихви в размер от 339, 27 лв.; определени са вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) по КСО за 2011 г. за самоосигуряващо се лице в общ размер 1 187, 43 лв. и лихви общ размер от 634, 04 лв.; определени са вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд (УПФ) по КСО за 2011 г. за самоосигуряващо се лице в общ размер от 463, 84 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 246, 85 лв.; определени са вноски за здравно осигуряване (ЗО) по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за 2011 г. за самоосигуряващо се лице в общ размер от 599, 34 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 253, 86 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил изцяло РА, като е съобразил влязлото в сила решение № 7556 от 15.06.2017 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 1297/22.6.2016 г., постановено по адм. д. № 2596/2015 г. по описа на АС-Пловдив, с което е отменен РА, с който на И. Блачкова-съпругата на Л. Блачков са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и задължения за задължителни осигурителни вноски за 2011 г. г, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 719, 74 лв. и лихви за забава в размер на 232, 87 лв.; вноски за ДОО в размер на 1212, 61 лв. и лихви в размер на 696, 84 лв.; вноски за ДЗПО в размер на 473, 67 лв. и лихва за забава в размер на 224, 67 лв. и вноски за ЗО в размер на 589, 88 лв. и лихва за забава в размер на 208, 30 лв. В решението е прието, че органите по приходите незаконосъобразно не са признали получените като дарение суми от Блачкова в размер на 5000 лв. през 2008 г. и в размер на 4000 лв. през 2010 г. от нейния баща С. Карабов, но е прието, че тези суми не са били налични към 01.01.2011 г. В паричния поток за 2011 г. е включена сума в размер на 9000 лв. – дарена от дядото на РЛ. Получен заем от М. Петрова е счетена също за реално предоставена. За неоснователно е счетено възражението на Блачкова против отказът да се зачете сума в размер на 5000 лв. по предоставен заем от А. Болен. Решаващият съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, от което не се установява превишение на разходите над приходите за ревизираните години при изготвения паричен поток на РЛ. Така мотивиран и след преизчисление съдът е приел, че не е налице недостиг на парични средства, респективно не са налице обстоятелства обективиращи прилагане на особения ред визиран в чл. 122 ДОПК, което е довело до незаконосъобразно определяне на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2008 г. – 2011 г. В хода на ревизията органите по приходите са констатирали, че през периода 2008 г. – 2011 г. по банковите сметки на Л. Блачков са постъпвали парични преводи от различни физически лица, като основание за преводите са посочени "вноска каса, " "захранване на сметка, " "преводи" и др. На база събраните данни и доказателства – обяснения от РЛ и резултати от насрещните проверки на ФЛ, извършили паричните преводи приходните органи са приели, че постъпилите суми по банковите сметки не представляват заемни средства, представляват недеклариран, укрит доход подлежащ на облагане по реда на чл. 122-123 ДОПК. Приел е, че тези парични средства не могат да бъдат приравнени на необлагаеми доходи по см. На чл. 13 от ЗДДФЛ и ги е обложил по реда на ЗДДФЛ в следните размери: 4500 лв. за 2008 г.; 2150 лв. за 2009 г.; 6065 лв. за 2010 г. и 3400 лв. за 2011 г. По време на ревизията е констатирано наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК укрити приходи- доходи за ревизирания период и единствено за 2011 г. е констатирано превишение на разходите над приходите и е установено основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. След извършен анализ на по реда на чл. 122 ДОПК е определена обща данъчна основа в размер на 5 438, 39 лв. /3400 лв. от внесени суми по банковите сметки на РЛ и 1948, 39 лв. превишение на разходите през 2011 г. / Констатирано е, че РЛ е извършило разходи, свързани с придобиването на недвижими имоти в режим на СИО /НА № .../6.4.2011 г. и НА № .../29.8.2011 г. / без да е доказал наличие на паричен ресурс за това. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Според настоящия състав по делото не са оборени констатации на приходния орган за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ДОПК. Според закона за данъците върху доходите на физическите лица облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В този смисъл подлежат на облагане и доходите, получени от физически лица, които са с неустановен произход. С оглед на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК за доказателствената тежест на РА, ревизираното лице има задължението да обори констатации на приходния орган за наличие на доходи с неустановен произход, в това число и чрез ангажиране на доказателства за произхода на дохода. В този смисъл при констатирано наличие на доход с неустановен произход ревизиращият орган няма задължение да установи този произход, а само да докаже наличието на такъв доход, което обстоятелство е установено по време на ревизията. В хода на ревизията е установено, че по банковите сметки на РЛ са постъпвали парични средства от ФЛ. Преведените суми по банковите сметки през ревизирания период, за които се твърди, че са "вноска каса, " "захранване на сметка, " "преводи" и др. са намерили отражение в паричния поток на РЛ по години, тъй като за тях липсват доказателства за произхода им и не представляват заемни средства. В резултат на това органите по приходите са приели получените суми по банковите сметки на жалбоподателя за доходи, формиращи данъчна основа определена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Според настоящия състав правилно органите по приходите са приели, че за така получените суми не е установен произхода им. Твърдяните основания за извършените преводи не се установяват и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Абрашев и Запрянова, чийто показания не са обсъдени от първоинстанционния съд. С оглед на изложеното решението е неправилно и следва да се отмени в частта, в която е отменен РА, в частта в която са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и за 2011 г. за сумата до 340 лв., ведно със законните лихви, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Л. Блачков срещу ревизионния акт за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и за 2011 г. за сумата в размер на 340 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В обжалваното решение решаващия съд неправилно е приел, че с РА е установен недостиг на парични средства за 2008 г., 2009 г и 2010 г. За 2008 г. с решението на директора на Дирекция ОДОП констатирания недостиг е приет за незначителен. Определеният данък за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. частично за 2011 г. е в резултат от установения доход от внесени по банковите сметки на РЛ от посочените в РД физически лица, както следва 4500 лв. за 2008 г.; 2150 лв. за 2009 г.; 6065 лв. за 2010 г. и 3400 лв. за 2011 г. Неправилно решаващият съд е кредитирал ССчЕ, с която е направено преизчисление на паричния поток за 2008 г. – 2010 г., тъй като експертното заключение не съответства на събраните доказателства. Превишение на разходите над приходите е констатирано единствено по отношение на 2011 г., за която е определена обща данъчна основа в размер на 5 348, 39 лв – 3400 лв. от внесени суми по банковата сметка на РЛ и 1948, 39 лв. превишение на разходите през 2011 г. През 2011 г. Блачков извършил разходи, свързани с придобиване на два недвижими имота в режим на СИО без да докаже наличието на паричен ресурс за това. Неправилно касатора тъврди, че е недопустимо компенсиране на недостига на един от съпрузите с положителното салдо на другия съпруг. Тази корекция, която е извършена от първоинстанционния съд с компенсиране на недостига на единия съпруг отговаря на режима на семейните отношения съгласно чл. 15 и чл. 18 СК и то е свързано с общите грижи, които двамата съпрузи полагат за поемане разходите на домакинството. Освен това следва да се държи сметка и за разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, която позволява при определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК да се вземат предвид направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от ДР на ДОПК и декларираните получени средства. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав споделя определения от решаващия съд нов размер на разходната част на паричния поток на Блачков с компенсирания недостиг чрез покриване на преразходите на съпруга, поради което за 2011 не е налице недостиг, така както са приели приходните органи. Предвид гореизложеното в първоинстанционното решение правилно е прието, че е допустимо включването в паричния поток на Блачков за 2011 г. покриването на разходите свързани със закупуването на недвижимо имущество в размер на 5500 лв. с излишъка при съпругата за 2011 г., предвид изложените по-горе мотиви, поради което решението в тази обжалваната част, а именно в част с която е отменен РА, в частта с която са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. за сумата над 340 лв., като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът неправилно е счел за незаконосъобразен акта в тази част, като е приел, че задълженията за ЗОВ за периода от 2010 г. до 2013 г. в общ размер на 4 102. 98 лв., от които вноски за ДДО в размер на 2259. 18 лв., вноски за ДЗПО в размер на 735 лв. и вноски за ЗО в размер на 1108. 80 лв. са определени по реда на чл. 124а ДОПК. В случая установените задължения за ЗОВ по отношение на 2010 г. -2013 г. са определени на база материалния закон. Касае се за авансови вноски на самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност, които са декларирани, но не са внесени. Съдът неправилно е приел, че за 2011 г. вноски за ДОО и вноски за ЗО се дължат. Недължимостта на задължителните осигурителни вноски произтича от това, че задължението за обществено осигуряване предполага наличието на осъществена от лицето трудова дейност, за което липсват доказателства. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Неправилно касационния жалбоподател приема, че цялата сума на превишаване на разходите над проходите за 2011 г. е с произход трудова дейност, тъй като това не следва от доказателствата по делото. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е неправилно постановено, поради което следва да бъде отменено. Разноски: С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподателя, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера, който е поискан за двете съдебни инстанции в размер на 662 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,