Решение № 13164 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2017 г.

Решение № 13164 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Шекерова - управител и представляващ "Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Ева" ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуален представител адвокат Раднев от АК С. срещу решение № 103 от 30.06.2017 г. на Административен съд С. по адм. дело № 119/2017 г. С него се отхвърля жалба на дружеството срещу заповед № РД-09-452/21.04.2017 г. на директора на РЗОК С., с която на дружеството се налагат санкции по т. 1-8 в общ размер на 1600 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът, директорът на РЗОК С. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Съдът е разгледал по съществото жалбат, а която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Установено е от фактическа страна спазване на процедурата по издаване на заповедта след констатиране на нарушенията отразени в протоколи на назначена комисия, Съобразено е спазване на процедурата с произнасяне от арбитражна комисия по направените възражения против констатациите. При посочване на приложимите материални разпоредби е прието, че материалния закон е правилно приложен, като за констатираните нарушения са наложени санкции в размер на предвидения минимум. При тези констатации жалбата е отхвърлена кото неоснователна. Решението е правилно. Възраженията в касационната жалба за нарушения от съда при постановяване на решението са неоснователни. Съдът, видно от мотивите в решението е обсъдил задълбочено представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е извел обосновани изводи относно фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. Обосновани са изводите за констатираните нарушения, по които има произнасяне и от арбитражната комисия, а по останалите констатации не е имало възражения от дружеството. Процесът на установяване на нарушенията е уреден в административното производство, в което дружеството изпълнител има предоставени от закона обем от процесуални гаранции за упражняване на процесуалните права за защита на интересите си. Такова право е възражението против констатациите на административния орган, по които възражения задължително следва да се произнесе арбитражна комисия. Нейният състав от специалисти гарантира обективно произнасяне. Недоволството от решението на арбитражната комисия, ангажира жалбоподателя с оборване констатациите му с всички доказателствени средства пред съда, за което не е имало процесуални пречки. Предвид, че се спори по дейности от медицински характер и технология на лечение, регламентирани от правила на закона и решения на НС на НЗОК оборването или доказването на техническата фактическа част от медицинската дейност най често е предмет на медицинска експертиза, каквато по делото не е искана от жалбоподателя. Поради това твърденията в касационната жалба за нарушения, изложени в общ вид, освен че не се установяват в мотивите на съда, от друга страна не дават основание при липса на конкретни възражения да се изведе от съдържанието на жалбата конкретното касационно основание което се поддържа. Независимо от това, за съответствието на решението с материалния закон съдът извършва проверката и служебно. Следва да се отбележи, че поддържаното касационно основание - нарушение на съдопроизводствените правила следва да е съществено за да бъде касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, а нарушенията при издаване на административния акт не съставляват касационни основания, а отменителни основания по чл. 146 АПК и е предмет на първоинстанционното производство. Липсата на мотиви като възражение за незаконосъобразност на административния акт съдът е приел за неоснователно, като правилно се е позовал на приложените помощни актове преди издаване на заповедта, в които се съдържат подробни констатации за извършените нарушения от проверяваното дружество. Сочените технически грешки относно номерацията на решението на НС на НЗОК не е съществено, тъй като това решение е общоизвестно с всеобхватността на разрешената с него правна уредба и няма съмнение в това кое решение се прилага при издаване на заповедта, още повече, че след издаването му са сключени анекси към договорите с НЗОК/РЗОК. При служебната проверка на решението не се констатират нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение