Решение № 6021 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14351/2008 г.

Решение № 6021 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14351/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Димитров Иванов от гр. Монтана против решение от 30.09.2008 г., по адм. дело № 462/2008 г. на Административен съд - Монтана, V - състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1298 от 02.06.2008 г. на кмета на Община - Монтана. В касационната жалба са развити доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като излага, че е представил удостоверение от община, въз основа на което му е предоставено правото на ползване върху имота. Моли, да се отмени обжалваното решение и бъде отменена заповедта на кмета на общината. Ответникът - кметът на Община - Монтана редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че решението е правилно, а касационната жалба по развитите в нея съображения е неоснователна. Излага, че липсва документ за предоставено право на ползване на жалбоподателя, което е предпоставка за придобиване на правото на собственост. Счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, от лице с представителна власт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 30.09.2008 г., по адм. дело № 462/2008 г. на Административен съд - Монтана, V - състав, е отхвърлена жалбата на Петър Димитров Иванов срещу заповед № 1298 от 02.06.2008 г. на кмета на Община - Монтана, с която на основание §62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е отказано на жалбоподателя да придобие право на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 203.036 от 682 кв. м. по помощния план на местност "Мало поле", землище Монтана. В производство по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ след като е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил, при напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, предвид липсата на удостоверителен документ издаден по силата на актовете на държавните органи посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както за признаване на права по §4а , така и по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. От доказателствата по делото се установя, че по молба на жалбоподателя вх. № ОС-94-П-135 от 30.01.1998 г. е поискано изготвяне на оценка за закупуване на земеделска земя предоставено му по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е посочил за право на ползване удостоверение № 3479 от 13.07.1992 г. на кмета на Община - Монтана. С решение по протокол на комисията на основание §62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е прието, че жалбоподателя е с нередовни документи, но без да посочи конкретни мотиви. По повод този протокол и постановена въз основа на него заповед на кмета на община с решение от 20.09.2007 г. по адм. д. № 236/2007 г. на Административен съд - Монтана е отменена постановената заповед № 4170 от 30.08.2006 г. на кмета на общината и е изпратена преписката на административния орган с указания за мотивиране на акта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. С оспорената заповед № 1298 от 02.06.2008 г. на кмета на Община - Монтана, на основание §62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е отказано на жалбоподателя да придобие право на собственост при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 203.036 от 682 кв. м. по помощния план на местност "Мало поле", землище Монтана., като е мотивиране, че е представено удостоверение от 1992 г. и не е представен документ, въз основа на който да е предоставено право на ползване на жалбоподателя въз основа на актовете по §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което е отказал признаване на права по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не се спори, че жалбоподателят е легитимирал правата си на ползвател въз основа на удостоверение № 3479 от 13.07.1992 г. на кмета на Община - Монтана, с което е удостоверено, че притежава 700 кв. м. правно място в м. "Тировете", за самозадоволяване. В удостоверението не е посочен акт на Министерски съвет, въз основа на който е придобил това право. При така установените фактически обстоятелства правните изводи на съда са правилни, съобразени с доказателствата по делото и нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ . Неоснователно е възражението в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради наличие на предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на §4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд правилно е определил предпоставките за придобиване на правото на собственост при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и доколко в конкретния случай те са налице. Необходимо е осъществяване на сложен фактически състав при спазване на изискуеми предпоставки по §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §61 - 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая претендираното основание за издаване на заповед по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е удостоверение № 3479 от 13.07.1992 г. на кмета на Община - Монтана, в което не е посочено въз основа на кой от актовете по §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е предоставен имота на жалбоподателя, само по себе си не е нормативно установена предпоставка за признаване трансформиране на право на ползване в право на собственост. В случая, както правилно е приел първоинстанционния съд, жалбоподателят не се е легитимирал с документ, от който да е видно, че му е предоставено право на ползване по посочените актове. Удостоверение № 3479 от 13.07.1992 г. на кмета на Община - Монтана не е надлежен документ, който да удостоверява придобито право на ползване за този имот. Необходим е официален свидетелстващ документ от съответния компетентен орган, от който да се установява предоставяне за земеделско ползване на земи по реда на посочените актове на Министерски съвет. При тези данни правилно съдът е приел, че не са налице всички предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,