Решение № 28 от 13.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2242/2012 г.

Решение № 28 от 13.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2242/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството пред касационната инстанция е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Е. О. М. за възобновяване на ЧНД № 1873/2012 г. по описа на Районен съд - Русе и отмяна на постановеното определение от 28.08.2012 г. само в частта относно приложението на чл. 24 от НК. В искането за възобновяване се претендира, че определената санкция с увеличаването й по реда на чл. 24 от НК е явно несправедлива. Отправеното искане е за отмяна на приложението на чл. 24 от НК. Осъденият М. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакуваното определение, постановено по ЧНД № 1873/2012 г., са групирани наказанията, наложени на осъдения М. с четири отделни присъди, а именно: по НОХД № 1355/2010 г., НОХД № 1166/2010 г., НОХД № 1483/2010 г. и по НОХД № 2328/2011 г., всичките по описа на Районен съд - Русе, като е определено да изтърпи най-тежкото, а именно пет години лишаване от свобода, увеличено с една година по реда на чл. 24 от НК. На основание чл. 70, ал. 7 от НК е постановено отделно изтърпяване на шест месеца и шест дни лишаване от свобода, за което осъденият е бил условно предсрочно освободен. Определението не е проверявано по касационен ред, подадено е в законоустановения срок, от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Районният съд, за да достигне до извод за необходимост от приложението на чл. 24 от НК, е изследвал цялостната престъпна дейност на осъдения М. и е приел, че е лице с висока степен на обществена опасност и изградени престъпни навици. Макар и лаконични съображенията на съда са правилни. М. е наказван, извън сегашните четири, по общо шестнадесет присъди, а при предходно групиране са сформирани няколко съвкупности. Наказанието по една от тях е седем години лишаване от свобода. Постановено е и отделно изтърпяване на наказания, наложени за деяния, които не попадат в съвкупностите. Престъпната му дейност се изразява в посегателства срещу собствеността (измами, кражби и грабежи). Деянията от сега сформираната съвкупност отново са за посегателства срещу собствеността, квалифицирани като опасен рецидив, и извършени в кратък период от време (22.12.2009 г. - 18.04.2010). Както се каза осъденият М. е бил условно предсрочно освободен от остатъка от общото наказание седем години лишаване от свобода. След постановеното условното предсрочно освобождаване М. е извършил престъпленията, предмет на сегашната съвкупност, а едно от тях е и в изпитателния срок. Иначе казано, обществената опасност на деянията, включени в съвкупността, техният характер и тежест, последователност във времето и всички останали обстоятелства, при които са извършени, както и личната обществена опасност на дееца, предопределят, че наложеното общо наказание от пет години лишаване от свобода не е достатъчно за реализиране на целите по чл. 36 от НК и то следва да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК