Решение № 14975 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2013 г.

Решение № 14975 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на "Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" / ИААА/ срещу решение № 3075/09.05.2013 г. по адм. дело № 8955/2011 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед № 525/20.09.2011 г. по жалба на Стоян Тодоров Стоянов, жив. в гр. Нова Загора. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност и иска отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на оспорването срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Стоян Тодоров Стоянов, жив. в гр. Нова Загора, със съдебен адрес в гр. София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменена заповед № 525/20.09.2011 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е отстранен Стоян Тодоров Стоянов от длъжност за срок от шест месеца поради образувано наказателно производство срещу служителя за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК като материалноправно незаконосъобразна. Съдът е приел, че въпреки дадените от него указания, административният орган не е ангажирал доказателства за повдигнатите спрямо Стоянов обвинения и дали са в качеството му на длъжностно лице. Посочените от прокурора в писмо от 16.03.2012 г. обвинения са по чл. 302, т. 1, предл. 1 вр. чл. 301, ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, предл. 2, вр. чл. 321, ал. 2 от НК, като във второто обвинение не се съдържа квалифициращия признак "с участие на длъжностно лице" по чл. 321, ал. 3 пр. 4 от НК. Решението е неправилно - необосновано предвид допълнително представените доказателства в касационното производство и материалноправно незаконосъобразно. Действително в чл. 321, ал. 3, предл. 2, вр. чл. 321, ал. 2 от НК не се съдържа квалифициращия признак "с участието на длъжностно лице". Субект на квалифицирания подкуп по чл. 302, т. 1 от НК е длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, а цитираното писмо на прокурора с характер на официален удостоверителен документ, сочи, че спрямо Стоянов е било повдигнато обвинение по чл. 302, т. 1, предл. 1 вр. чл. 301, ал. 1 от НК. Освен това в касационното производство са представени и две от постановленията по наказателното дело за привличането му в качеството на обвиняем, като едното от тях - от 16.08.2011 г., предхождащо оспорената заповед, е за това, че през периода м. 02.2010 г. - 15.07.2011 г. в гр. Стара Загора и други населени места е участвал в организирана престъпна група заедно с изброени в постановлението още пет броя лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 302, ал. 1 от НК - получаване на подкупи и чл. 282, ал. 2 от НК - неизпълнение на служебни задължения от длъжностни лица, с цел получаване на материална облага - престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 вр. чл. 321, ал. 2 от НК. Тоест повдигнато е обвинение за участие организирана престъпна група, макар и без квалифициращия признак "с участие на длъжностно лице", но с цел за извършване на посочените два вида престъпления - по чл. 302, ал. 1 от НК и чл. 282, ал. 2 от НК, чийто извършител може да бъде единствено длъжностно лице. Предвид изложеното налице е посоченото в оспорената заповед материално правно основание по чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, в която хипотеза компетентен да отстрани държавния служител е органът по назначението. Второто представено постановление за привличане в качеството на обвиняем от 16.01.2013 г. е последващо оспорената заповед, не се отразява на нейната законосъобразност и е от значение с факта, че основанието за отстраняване не е отпаднало, предвид прецизирането на повдигнатите обвинения, а именно такива по чл. 302, т. 1 пр. 1 и т. 4 б "а" НК вр. чл. 301, ал. 2 пр. 1 и 2 вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и 4, т. 2 вр. чл. 321, ал. 2 от НК. Предвид изложеното и като споделя останалите изложени от АС мотиви относно компетентността на органа, спазването на процедурата по издаване на заповедта и изискуемата форма, ВАС намира, че решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърля оспорването по жалбата срещу заповедта на изпълнителния директор на ИААА. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК на ИААА следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, платимо от ответника по касация. За първоинстанционното производство не е претендирано своевременно присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова не следва да се присъжда. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение