Решение № 53 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8201/2016 г.

Решение № 53 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8201/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Х. М., чрез процесуален представител, против решение № 185 от 27.05.2016 г. по адм. дело № 53/2016 г. на Административен съд В., с което жалбата му против заповед № 288з-19/11.01.2016 г. на Началник РУ К. към ОДМВР В., за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд В. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в установената форма. Заповедта съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително относно времето и мястото на извършване на нарушението. Споделят се изводите на съда, че в процесния случай са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 вр. чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. Не е налице нарушение на чл. 205 от ЗМВР. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд няма изискване за задължително участие на адвокат в проведеното дисциплинарно производство, а касатора сам е отказал да се запознае с видеофайловете. Противно на твърденията в касационната жалба, оспорващият е запознат със справка рег. № 288р-8/04.01.2016 г., по която е дал писмени обяснения, и съобразно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на наказанието писмените обяснения на служителя са приети от ДНО. Няма предвидено задължение за органа да се произнесе с отделен акт по дадените писмени обяснения. Крайният извод на административния орган е изразен в оспорената заповед и същия е формиран на основание събраните доказателства/ вкл. писмените обяснения на касатора/ и отчитане всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Не се кредитират доводите на касатора за нарушена процедура по чл. 207 от ЗМВР. Цитираната разпоредба е неприложима в процесния случай, тъй като наложеното дисциплинарно наказание не е за тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т. 2 - 14 от ЗМВР. В съответствие с относимите материалноправни разпоредби е заключението на съда, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Според посочената правна норма като дисциплинарно нарушение е определено небрежност в служебната дейност. В конкретния случай е установено, че оспорващия на 06.10.2015 г., изпълнявайки функции по осъществяване на патрулно-постова дейност на територията на гр. К., за времето от 04.30 до 05.00 ч. при престой на УП - Пощенска станция, не изпълнява задълженията си извън служебния лек автомобил О. А. с рег. № ВР3777АМ, а седи вътре в него и си почива. Така установеното поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като "неизпълнение на служебни задължения" по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, конкретно изразено в нарушение разпорежданията на чл. 56, ал. 2 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност, а именно: На установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл. 29, ППД се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. Изключения се допускат при неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача. Видно от събраните по делото доказателства неспазването на разпорежданията се дължи на поведението на служителя, който за времето, посочено в оспорената заповед, се е намирал в служебния автомобил като не е изпълнявал служебните си задължения при ППД съобразно чл. 56, ал. 2 от посочената по-горе инструкция. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че служителя е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, потвърждаващо се от приетите като доказателство диск с видеофайлове и часови график за изпълнение на ППД, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Маринов. Не се представиха пред настоящата инстанция доказателства, които да опровергават изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Не са налице процесуални нарушения извършени от първоинстанционния съд. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните, включително относно наличието и функционирането на GPS в патрулния автомобил и отразеното в информационната карта на наряда. Показанията на свидетелите са ценени в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение