Решение № 8453 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6521/2017 г.

ВАСV отделение21.06.2018 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 132 от 23.03.2017 г., постановено по адм. дело № 220/2016 г. по описа на Административен съд - Х. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 198/14.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Г. К. Г. сумата 1480 (хиляда четиристотин и осемдесет) лева разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8453 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6521/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г., подадена срещу решение № 132 от 23.03.2017 г., постановено по адм. дело № 220/2016 г. по описа на Административен съд - Х. (АС), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 198/14.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендират разноски. Ответната страна, чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Фактическата страна на спора е подробно и правилно изяснена от съда, но аргументите му за законосъобразност на процесната заповед не се споделят от касационния състав. Установява се от писмените доказателства и от заключението на назначената и неоспорена експертиза, че от 14.04.2016 г. е изменено длъжностното разписание на ИА "АА" и това на регионалните й звена (областни отдели), като конкретно в областния отдел "АА" - С. З. са съкратени 3 щатни бройки за длъжността "инспектор" по служебно правоотношение, каквато е заемал касаторът. Две от тях са прехвърлени в областния отдел в Я. и 1 бройка е прехвърлена в областния отдел в Л. Това е довело до освобождаване на общо трима инспектори по служебно правоотношение, включително и на касатора от областния отдел в С. З., в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като вакантни бройки за тази длъжност не е имало към този момент. Съдът е констатирал това обстоятелство и правилно е приел, че формално е налице реално съкращаване на длъжността на жалбоподателя. Същото е резултат не от премахването й като нормативно определена позиция в цялата агенция и конкретно в областния отдел в С. З., а от намаляване на броя на лицата, заети с изпълнението й в това регионално структурно звено. Този вид реорганизация е в правомощията на органа по назначаването, които той упражнява в рамките на оперативната си самостоятелност и по правило е насочена към оптимизиране на дейността на администрацията. В случая обаче са налице данни за превратно упражняване на власт в условията на дискреция, тъй като към 10.05.2016 г. и към датата на изготвяне на експертизата на 12.10.2016 г. прехвърлените щатни бройки за "инспектор" в Я. и в Л. са вакантни, като за Л. е обявен конкурс за една от двете налични незаети бройки, една от които е новата, а за Я. такъв не е обявяван и за двете нови бройки. Тоест резонен е въпросът защо е извършено съкращаването на 3 щатни бройки за инспектор в С. З. и прехвърлянето им в Я. и Л., след като не се установява служебна необходимост от увеличаване на числеността на тези два регионални отдела, в които половин година след организационната промяна новите бройки за инспектори продължават да са незаети. Това поведение на органа доказва, че извършената реорганизация на 14.04.2016 г. не е била насочена към оптимизиране на дейността на администрацията в цитираните областни отдели и е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 от АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Това е следвало да констатира съдът при проверката си по чл. 169 от АПК, което би довело до противоположен на постановения правен резултат и до отмяна на процесната заповед. Без да има в случая значение за изхода на спора, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че е правилно заключението на решаващия спора по същество съд, че задължение за извършване на подбор между служителите, заемащи длъжността при съкращаване на бройки, не е нормативно въведено, както и не са утвърдени вътрешни правила в тази насока. Що се отнася до намалението на общо 10 щатни бройки в едни от областните отдели на ИА "АА" за длъжността "инспектор" и увеличението общо с 12 щатни бройки за същата длъжност в други отдели, то АС обосновано е счел, че този факт по принцип е ирелевантен за законосъобразността на заповедта. Мястото на работа на Георгиев е конкретно посочено и то е в областния отдел на агенцията в С. З., което е елемент от служебното му правоотношение. Затова е безпредметно обсъждането на въпроса дали е имало свободни щатни бройки за "инспектор" в други градове на страната (извън Я. и Л.) и обявяван ли е конкурс за заемането им, каквато проверка според участващия по делото прокурор е следвало да се извърши от съда. Незаконосъобразността на заповедта според касационния състав в случая произтича от наличието на свободни бройки за "инспектор" конкретно в Я. и Л., където са прехвърлени съкратените на 14.04.2016 г. 3 бройки от С. З., като същите продължават да бъдат вакантни както към 10.05.2016 г., така и към 12.10.2016 г. Това именно представлява нарушението на чл. 6, ал. 1 от АПК при издаването на процесната заповед предвид изложените по-горе съображения за очевидната липса на обективна необходимост от прехвърлянето на бройките. С оглед на горното първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което на основание чл. 146, т. 4 и 5 от АПК да се уважи жалбата срещу процесната заповед. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски и ИА "АА" следва да се осъди да му заплати сумата 1480 лева, от които 400 лева за експертизата, 480 лева за адвокатско възнаграждение в първата инстанция и 600 лева за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция. Настоящият състав счита за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар от 600 лева в касационното производство предвид правната и фактическа сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

2