Решение № 300 от 17.08.2009 г. на ВКС по н. д. № 325/2009 г.

Решение № 300 от 17.08.2009 г. на ВКС по н. д. № 325/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. Д. В. срещу присъда № 81 от 4.III.2009 г. по в.н.о.х.д. № 3245/2008 г. на Софийския градски съд.

С позоваване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, жалбоподателят иска отмяна на въззивната присъда и оставяне в сила на първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание В. поддържа жалбата си, твърди, че не е автор на престъплението за което е осъден, иска отмяна на въззивната присъда, след което или да бъде оправдан, или делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане.

Заключението на прокурора е за оставяне на въззивната присъда в сила.

Върховният касационен съд установи:

С присъда от 5. ХI.2007 г. по нохд № 15205/2006 г. на Софийския районен съд, подсъдимите Б. Н. Райнов и Ц. Д. В. са признати за невиновни в това, действайки в съучастие като съизвършители да са откраднали на 25. Х.2006 г. посредством технически средства 5 м. мостов кабел на стойност 10,50 лева от стълб за улично осветление в София, между автокъща "Капитолия" и спортен комплекс "Стадион София", като кражбата В. е извършил при опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, и са оправдани по обвинението в престъпление съответно по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК.

С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, Райнов и В. са осъдени съобразно повдигнатото и поддържано срещу им обвинение, и наказани съответно с 6 месеца и с 8 месеца лишаване от свобода. Наказанието на Райнов е отложено от изтърпяване за срок от 3 години, а това на в. е определено да се изтърпи при строг първоначален режим. По отношение на В. е постановено още изтърпяването при строг първоначален режим и на наказанието от 1 г. лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 47/2005 г. на Софийския районен съд.

Жалбата е неоснователна.

Оплакванията за незаконосъобразност на въззивната присъда с осъждането на В. и за явна несправедливост на наложеното му наказание не са подкрепени с никакви доводи, за да бъдат излагани конкретни съображения срещу тяхната основателност.

Твърдението за незаконосъобразно прилагане на чл. 68, ал. 1 НК с постановяването от въззивния съд, В. да изтърпи наказанието от 1 г. лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 47/2005 г., е неоснователно. С тази присъда В. е осъден като пълнолетен за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и по чл. 346, ал. 2, т. 1 НК, извършени в Монтана на 5.VIII.2001 г., за които му е наложено общо наказание от 1 г. лишаване от свобода, отложено от изтърпяване за срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 7.V.2005 г., сега инкриминираното деяние от 25. Х.2006 г. е умишлено, извършено е в изпитателния срок на отложеното от изтърпяване наказание и последното при всички случаи подлежи на отделно изпълнение. Що се отнася до допуснатата очевидна техническа грешка с посочването в диспозитива на въззивната присъда, нохд № 47/2005 г. да е на Софийския районен, а не на Монтанския районен съд, както е според справката за съдимост, дадена на л.43 и 44 от досъд. разследване, тази грешка може и следва да се коригира от допусналия я съд по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК.

Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са мотивирани с

• произнасяне от въззивния съд по протест, "представляващ една бланкетна жалба";

• поставяне на подсъдимия В в положение, да не бъде "сезиран по никакъв начин защо и какво протестира прокурора и на какво основание", за да изгради "защитата си";

• провеждане от въззивния съд на 10-минутно съдебно заседание "във вид на резюме", за което време не би могло да "се извършат в действителност описаните процесуални действия, да бъде прочетен протест от три страници, да се оттегли съда за съвещание и да се произнесе по присъдата";

• въззивният съд не бил призовал "свидетели, вещи лица, потърпевши и т.н.", не счел "за необходимо да се извърши повторен разпит на свидетели, да се извърши кръстосан разпит между тях и т.н.", както и не счел за нужно да "постави въпрос на прокурора относно конкретизацията на протеста и изясняване основанията" на същия.

Нито едно от цитираните съображения не е основателно, защото:

• въззивният протест (приложен към внохд № 1885/2008 г. на Софийския градски съд) е мотивиран с оплакване за "незадълбочена преценка на доказателствения материал" от с. на първоинстанционния съд, последван от анализ на доказателствените средства, посредством които са установени фактите, доказващи, според протестиралия първоинстанционната присъда прокурор, съпричастността на двамата подсъдими към престъплението, в извършването на което са обвинени. Несъобразеният с процесуалните изисквания доказателствен анализ е съществено процесуално нарушение, тъй като винаги води до засягане правата на една или друга от страните в процеса. Такова нарушение е обосновал прокурорът в протеста си, ясно е поискал отмяна на оправдателната присъда и осъждане на подсъдимите, и не е било необходимо въззивният съд да иска от него нито "конкретизация на протеста", нито "изясняване основанията" му.

• с връчването на В. на препис от подадения въззивен протест - връчването е станало на 6.ХI.2008 г. и призовката с препис от протеста са били получени лично от този подсъдим (призовката е прикрепена към протеста, приложен към внохд № 1885/2008 г. на Софийския градски съд) - той е имал на разположение 4 месеца да се за познае със съдържанието му и при необходимост да ангажира з., който да му обясни "защо и какво протестира прокурора".

• при липса на доказателствени искания в подадените въззивни жалби и протест, въззивният съд не е длъжен да излага мотиви срещу необходимостта да извърши по своя инициатива процесуалните действия, изброени в чл. 327, ал. 2 - 4 НПК.

• поначало няма процесуални правила, отнасящи се до продължителността на съдебните заседания, нито пък законът се е ангажирал с това, да определя обема на доклада при излагане същността на подадените пред по-горестоящия съд жалби и протести.

С оглед на дотук изложеното и на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение