Решение № 12985 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7147/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Мехмед, чрез процесуалния си представител, срещу решение 223/20.05.2021 г. по адм. дело 3/2021 г. на Административен съд - Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на сторените разноски. Ответникът кметът на община Хасково в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторени разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Мехмед срещу заповед 2112/03.12.2020 г. на кмета на община Хасково, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - "Надстройка на сграда с идентификатор 77195.724.166.2", находящ се в ПИ с идентификатор 77195.724.166 по кадастрална карта на град Хасково с административен адрес: гр. Хасково, [адрес], изграден от жалбоподателя. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност и законосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, за строеж пета категория, в предписаната от закона форма и с всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсват съществени процесуални нарушения при проверката на процесния строеж, при която е съставен констативен акт 17/17.09.2020 г., в който той е описан подробно и в достатъчна степен, позволяваща неговото индивидуализиране. Същият с оглед техническото състояние и начина на изграждане представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден без строителни книжа. Строежът не е търпим в хипотезите на § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ предвид несъответствието му с правилата и нормативите, действали по време на извършване на строителството и тези към настоящия момент, в каквато насока е и приетото от съда заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата. По делото е допусната СТЕ, като с нея е безспорно установено, че процесния обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. По своята същност - второстепенна лека постройка на допълващото застрояване, същия е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, попада в приложното после на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а именно строеж на допълващо застрояване по чл. 46, ал. 1 ЗУТ. Изграден е изцяло от дървена конструкция навес, с дървени колонки, греди и ребра, без покривна дървена обшивка. Покрита е с керемиди, отводняването е хванато с улуци. Частично е оградена с декоративна дървена решетка и камъшит и защитно прозрачно платно. Подовата настилка е настилката на покрива на сградата върху която е разположена надстройката- представлява цепен камък. Размерите на навеса са 4,90 м./3,20 м., а покривната конструкция е с размери 6,20 м./4,00 м. Навесът е двускатен с височина 2,10 м. при източна и западна страна и светла височина 2,60 м. при билото. Дървените колонки са захванати за покривната плоча на сградата с идентификатор 77195.724.166.2 посредством метални планки. Процесният строеж не попада в нито едно от изключенията, визирани в нормата на чл. 151 ЗУТ. В този си вид изграденото представлява строеж, шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и чл. 12 от Наредба 1 за номенклатурата на видовете строежи, тъй като попада в приложното после на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ строеж на допълващо застрояване по чл. 46, ал. 1 ЗУТ, като за него не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но се изисква строително разрешение, поради непопадането му в хипотезата на чл. 151 ЗУТ. Липсата на строително разрешение сочи на незаконен строеж, което е основание за административният орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая с оглед доказателствата, е прието за година на изграждане на строежа периода след 2000 г. Този извод се налага тъй като, процесният обект не е отразен в изразботената към 2000 г. кадастрална основа, както и в регулационния план, одобрен със заповед 205/1981 г. По делото е представена декларация от която се установява, че процесния строеж е извършен преди 1987 г. В случая с оглед твърденията на жалбоподателя за момента на извършването на строежа - 1985 г., приложение намира единствено нормата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, доколкото разпоредбата § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ не отменя тези на § 16, ал. 1-3 ПЗРЗУТ, а само ги допълва с четвърти срок, от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Следва да се има предвид, че за да се приеме един строеж за търпим, следва кумулативно да са налице описаните в закона предпоставки: време на извършване на строителството и строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд приема, че институтът за търпимост на строежа е неприложим в настоящия случай, поради недопустимост на строежа спрямо действащите тогава подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите за строителство, както и спрямо сега действащите разпоредби на ЗУТ. Самата постройка е ситуирана на покрив на сграда, което е недопустимо за строежи на допълващо застрояване, които следва да са с височина до 3, 60 м над прилежащия терен. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът е приложил материалния закон правилно. Решението като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на ответника по касационната жалба - кмета на община Хасково, следва да се присъдят направените и своевремено претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,