Решение № 2607 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2384/2012 г.

Решение № 2607 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2384/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две жалби: Жалбата на "Бига Комерсиал" ЕООД, "Радио Интер Такси" ЕООД и "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД, всички със седалище в гр. Пловдив, е подадена чрез упълномощен адв. Божикова против решение № 15 от 17.01.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-298/2011 г., в частта, с която по отношение на горепосочените дружества е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК, наложени са им имуществени санкции: на "Бига Комерсиал" ЕООД - 31290 лв., на "Радио Интер Такси" ЕООД - 1500 лв., на "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД - 2280 лв. и е постановено прекратяване на нарушението. С жалбата и в съдебно заседание се релевират възражения, че атакуваната част от процесното решение е постановена в нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи за липса на предпоставките, визирани в нормата на чл. 29 от ЗЗК и се оспорва размера на наложените санкции. Жалбоподателите молят Върховния административен съд да отмени обжалваната част от решението като неправилна и незаконосъобразна, при условията на евентуалност молят за намаляване размера на имуществените санкции и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Жалбата на "Елма" ООД, със седалище в гр. Пловдив, е подадена срещу разпореждане за незабавно изпълнение на решение № 15 от 17.01.2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията. В жалбата се твърди, че предварителното изпълнение не се налага за да се осигури живота и здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни и обществени интереси, при опасност за осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или от закъснението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Жалбоподателят претендира отмяна на незабавното изпълнение на посоченото решение до окончателното решаване на спора.

Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ оспорва жалбите чрез упълномощен юрисконсулт Кинанева, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно постановено, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатските възнаграждения по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответниците - "Такси 1" ООД, "Европа 1" ООД, "Егед - Транс" ЕООД, "Егед - Транс - груп" ЕООД, "Перфект такси 1" ООД, "Виайлет" ООД и "Транспортна компания лидер" ООД не изразяват становища по жалбите.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира всички жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ, като подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение първо от ЗЗК.

Жалбата на "Елма" ООД, гр. Пловдив е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 15 от 17.01.2012 г. КЗК е постановила следното:

1. Установява извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Радио - Интер такси" ЕООД със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район Източен, ул. "арх. Камен Петков" № 1 и налага имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин) лева;

1. Установява извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район Източен, ул. "арх. Камен Петков" № 1 и налага имуществена санкция в размер на 2280 лв. (две хиляди двеста и осемдесет) лева;

1. Установява извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Бига - Комерсиал" ЕООД, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район Източен, ул. "арх. Камен Петков" № 1 и налага имуществена санкция в размер на 31290 (тридесет и една хиляди двеста и деветдесет) лева;

1. Установява извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Европа 1" ООД, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район Централен, ул. "Антон Папазов" № 22 и налага имуществена санкция в размер на 7560 лв. (седем хиляди петстотин и шестдесет) лева;

1. Установява извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Елма" ООД, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район Централен, бул. "Източен" № 80, ет. 8, ап. 51 и налага имуществена санкция в размер на 17 150 лв. (седемнадесет хиляди сто и петдесет) лева;

1. Установява извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Егед - транс -груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление, област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район Централен, бул. "Христо Ботев" № 82 и налага имуществена санкция в размер на 360 лв. (триста и шестдесет) лева;

1. Установява извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Транспортна компания лидер" ООД, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Пловдив гр. Пловдив, район южен, ул. "Скопие" № 96 и налага имуществена санкция в размер на 1170 лв. (хиляда сто и седемдесет) лева;

1. Установява извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Виайлет" ООД, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Пловдив гр. Пловдив, район Тракия, ж. к. "Тракия", бл. 131, вх. А, ет. 1, ап. 1 и налага имуществена санкция в размер на 1020 лв. (хиляда и двадесет) лева;

1. Постановява прекратяване на нарушението по точки от 1 до 7 включително;

1. Решението по т. 9 подлежи на незабавно изпълнение.

Съдът счита, че предявената от "Елма" ООД жалба е подадена само срещу т. 10 от оспореното решение, защото в нея е вписано: "СРЕЩУ: разпореждане за незабавно изпълнение на решение № 15/17.01.2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията". Това изрично заявление на жалбоподателя определя предмета на жалбата и обхвата правния спор, който в случая касае само посочената от жалбоподателя част. В заключителната част на жалбата ясно и недвусмислено е формулиран петитум в същия смисъл, а именно: от съда се иска отмяна на незабавното изпълнение на посоченото решение до окончателното решаване на спора. По делото не е постъпвала писмена уточнителна молба от страна на "Елма" ООД, поради което настоящият съдебен състав е ограничен от претендираната от жалбоподателя съдебна защита и дължи произнасяне само относно това, за което е сезиран. В конкретния случай искането на жалбоподателя е насочено единствено към отмяна на частта от решение № 15 от 17.01.2012 г., с която е допуснато незабавно изпълнение на т. 9 от същото решение, с която КЗК е постановила прекратяване на нарушението. Според този жалбоподател не са налице условията за предварително изпълнение, тъй като то не се налага за да се осигури живота и здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни и обществени интереси, при опасност за осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или от закъснението може да последва значителна или трудно поправима вреда. В конкретната хипотеза обаче, незабавното изпълнение е допуснато по силата на закона, като КЗК само е възпроизвела законодателната воля, изразена в императивната норма на чл. 66, ал. 1 от ЗЗК. Съобразно посочения текст решенията на комисията, с които се постановява прекратяване на нарушението, подлежат на незабавно изпълнение. Следователно в случая законодателят е преценил, че е от особено важен държавен и обществен интерес незабавно да се прекрати установено от КЗК нарушение. В изпълнение на тази разпоредба органът по конкуренцията е вписал в обжалваната т. 10 от процесното решение, че решението по т. 9 подлежи на незабавно изпълнение. Следователно със законовата норма е въведен общ принцип за незабавно изпълнение и същото би могло да се спре или отмени само по изключение, ако оспорващият обоснове и представи доказателства, че с предварителното изпълнение му се причинява значителна или трудно поправима вреда. Жалбоподателят носи доказателствената тежест да обори наложителността от незабавно изпълнение, но той не е ангажирал доказателства, подкрепящи твърденията му. При това положение, решаващият съдебен състав счита, заявеният икономически интерес на жалбоподателя не може да се противопостави на обществения интерес, заложен в нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗЗК, поради което жалбата на "Елма" ООД, гр. Пловдив е неоснователна, което налага отхвърлянето й.

По отношение жалбата, подадена от "Бига Комерсиал" ЕООД, "Радио Интер Такси" ЕООД и "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД, всички със седалище в гр. Пловдив, съдът намира, че е ОСНОВАТЕЛНА. Тази жалба е предявена против решение № 15 от 17.01.2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-298/2011 г., в частта, с която спрямо посочените жалбоподатели е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК, наложени са им имуществени санкции: на "Бига Комерсиал" ЕООД - 31290 лв., на "Радио Интер Такси" ЕООД - 1500 лв., на "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД - 2280 лв. и е постановено прекратяване на нарушението. Следователно тази жалба е подадена против т. 1, т. 2, т. 3 и т. 9 от процесното решение № 15 от 17.01.2012 г. Следва да се има предвид, че с т. 11 от същото решение на КЗК е установено, че не е извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗК от страна на "Бига - Комерсиал" ЕООД, "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД и "Радио - Интер такси" ЕООД и тази част като необжалвана е влязла в сила и не е предмет на настоящото съдебно производство.

Производството пред КЗК е образувано по искане на "Такси 1" ООД срещу "Бига - Комерсиал" ЕООД, "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД и "Радио - Интер такси" ЕООД за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗК и за налагане на предвидените в закона санкции. Повод за искането е публикувана на 1.02.2011 г. статия във в. "Марица", с която пловдивската общественост се информира, че автомобилите на горепосочените дружества ще возят на твърда тарифа от 3 лв. от точка до точка, дори когато маршрутът е "Коматево - Голямо Конарско шосе" и причината за това е липса на клиенти. В този смисъл са още две публикации на местни електронни медии www.snews.bg и www.maritsa.com, както и рекламни стикери и брошури. При тези данни КЗК е приела в раздел II, т. 13 от решението си, че "Радио - Интер такси" ЕООД, "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД и "Бига - Комерсиал" ЕООД започват да предлагат услугата таксиметров превоз на пътници на промоционална тарифа "от точка до точка максимум 3,00 лв." за територията на гр. Пловдив от месец февруари 2011 г., като не е фиксиран краен срок на валидност на промоцията при следните условия: промоционалните цени за таксиметров превоз се прилагат само в автомобилите, оборудвани с радиостанции; когато клиентът се възползва от таксиметровата услуга от улицата, от стоянка и от заявка; когато клиента не променя курса по време на движение; когато няма спиране по време на движение или изчакване по искане на клиента; промоционалните цени отпадат, когато курсът е за и от крайните квартали на града - Коматево, Прослав, Беломорски или Остромила. Комисията за защита на конкуренцията приела, че процесният период е от началото на м. февруари 2011 г. до датата на постановяване на атакуваното решение и е преценила, че в случая не е налице поведение, осъществяващо някой от специалните състави на Глава Седма от ЗЗК, но са налице всички регламентирани в закона предпоставки за установяване на извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК. Визираната разпоредба урежда обща забрана - забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. За да бъде осъществен този фактически състав, освен установяването на конкурентни отношения между молителя и ответниците, е необходимо да бъдат кумулативно налице и останалите негови елементи. КЗК точно е констатирала, че "Такси 1" ООД, клон Пловдив, осъществява таксиметров превоз на пътници на територията на гр. Пловдив по смисъла на Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, и неговата дейност съставлява "стопанска дейност", съобразно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК и осъществява дейността си от свое име и за своя сметка, чрез използването на радио ефир, от което следва, че "Такси 1" ООД, клон Пловдив е предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че спорните промоционални тарифи се предлагат на клиентите чрез използването на радио ефир за заявки на превоза, поради което съответният пазар се определя като "таксиметров превоз на пътници", осъществяван от името и за сметка на превозвача, както и за сметка на водачите от името на превозвача, чрез използването на радио честотен ресурс (радио ефир) за приемане на заявки за извършване на превоза на територията на гр. Пловдив. По отношение на "Радио - Интер такси" ЕООД, "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД и "Бига - Комерсиал" ЕООД, е установено, че реално осъществяват дейността таксиметров превоз на пътници от свои име и за своя сметка на територията на гр. Пловдив, същите са регистрирани като превозвачи и притежават удостоверения за регистрация за таксиметров превоз на пътници, издадени от ИА "Автомобилна администрация", съобразно действащата нормативна уредба. Не са спорни обстоятелствата, че дружествата - жалбоподатели се управляват и представляват от едно и също физическо лице, "Радио - Интер такси" ЕООД притежава лиценз за използването на радио честотен ресурс и е изградило диспечерски пункт, който се ползва и от "Бига - Комерсиал" ЕООД и "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД, за приемане на заявки за превоз. Оттук КЗК е извела заключение, че "Радио - Интер такси" ЕООД, "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД и "Бига - Комерсиал" ЕООД са конкуренти на "Такси 1" ООД, клон Пловдив на съответния продуктов и географски пазар.

Основният спорен въпрос между страните е дали поведението на дружествата - жалбоподатели съответства на добросъвестната търговска практика, по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК. Според горепосочения текст "добросъвестната търговска практика" са правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Касае за всички правила, свързани с осъществяването на на пазарна дейност, които са регламентирани в законов акт, като се презумира, че при въвеждането им законодателят е изхождал от принципите на морала. Пазарното поведение на съответния търговски субект противоречи на добросъвестната търговска практика, тогава, когато е в противоречие с нормативно установените правила, уреждащи стопанската дейност или с обичайната търговска практика. Съобразно практиката на Върховния административен съд и на КЗК не всяко установено нарушение на нормативен акт води автоматично до нарушение и на ЗЗК, тъй като за целите на закрилата на конкуренцията и преценката дали съответното поведение да бъде забранено, приоритет винаги има критерият за опасност от увреждане интересите на конкурентите. С оглед на това дори да е налице закононарушение, ако то не създава опасност от настъпването на вредоносен ефект върху конкурентите, намесата в поведението на предприятията от страна на КЗК е необоснована.

Съдът счита, че сложността в преценката за наличието или не на нарушение на добрите нрави произтича от това, че обичайната търговска практика и моралните ценности са неписани и тяхното тълкуване няма обективен характер. Следва да се има предвид, че в търговската практика съществуват множество неписани правила, които непрекъснато се развиват и понякога те отразяват настъпилите промени в ценностната система на обществото, които все още не са получили законова регламентация. Настоящият съдебен състав счита, че водещият критерий, чрез който следва да се разграничи добросъвестната от недобросъвестната търговска практика и да се определи кое е добро и кое е лошо в контекста на нелоялната конкуренция, следва да е целта на уредената правна закрила в ЗЗК. Съобразно нормата на чл. 1 от ЗЗК целта на закона е да се осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.

В мотивите на обжалваното решение КЗК е приела, че в конкретната хипотеза е налице нарушение на чл. 29 от ЗЗК, понеже използваният начин на ценообразуване от дружествата - жалбоподатели противоречи на добросъвестната търговска практика. Комисията е счела, че с пазарното си поведение тези дружества си осигуряват по непозволен начин пазарно предимство пред своите конкуренти, което води до изкривяване на търсенето. Съображенията на специализираният орган по конкуренцията са, че с действията си "Радио - Интер такси" ЕООД, "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД и "Бига - Комерсиал" ЕООД поставят в неравностойно положение останалите превозвачи на пазара, които не биха могли да си позволят да покрият разликата между показанията на касовия апарат и определения "таван" на цената на превоза. Съдът не споделя изложеното становище, защото ако се приеме тази логика, би следвало, че всяко пазарно поведение, при което се извършват продажби на промоционални цени, с таван на цените, с отстъпка от цената, разпродажби и др. подобни, съставлява нарушение на конкуренцията, тъй като би могло да постави в неравностойно положение някой свой конкурент, който не може да си позволи да предлага стоката или услугата на промоционална цена или с отстъпка от нея. В случая следва да се отговори на въпроса дали пазарното поведението на жалбоподателите съставлява нарушение на закона. В мотивите на обжалваното решение КЗК категорично се е произнесла след извършен икономически анализ, че промоционалната тарифа "от точка до точка за цена 3 лв.", предлагана от "Радио - Интер такси" ЕООД, гр. Пловдив, "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД и гр. Пловдив и "Бига - Комерсиал" ЕООД, покрива разходите за нейното предоставяне, както и, че не е налице осъществяване на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Редът за извършване на таксиметрова дейност е регламентиран в Закона за автомобилните превози /ЗАП/. По силата на чл. 5, ал. 1 от ЗАП цените на обществените превози на пътници и товари се образуват свободно на основата на търсенето и предлагането, с изключение на цените по чл. 24а, ал. 5 от същия закон. Посочената норма на чл. 24а, ал. 5 от ЗАП предвижда, че общинските съвети определят максимални цени за таксиметров превоз на пътници на един км. пробег по съответната тарифа, валидни за територията на съответната община. Следователно ОбС определя със свое решение максимална цена, която не следва да се надвишава, но не определя минимална цена, което означава, че ограничението, въведено от законодателя касае единствено максималната цена, а по отношение на цената, която е по- ниска от максималната, действа общият принцип на свободно образуване на цената, в съответствие с търсенето и предлагането на таксиметровата услуга. Съобразно разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗАП министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи и контролира извършването на автомобилните превози, като осъществява правомощията си чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". В чл. 2, ал. 5, т. 5 от ЗАП е регламентирано, че ИА"Автомобилна администрация" осъществява контролните функции по този закон. Следователно това е органът, който е оправомощен от закона за упражняване на контрол по изпълнението на ЗАП. В преписката е приложено писмо изх. № 09-05-23-4/2 от 28.04.2011 г., издадено от началника на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Пловдив към ИА "Автомобилна администрация", по повод постъпилото искане на "Такси 1" ООД, което е прието като доказателство по делото. От текста му се установява, че във връзка със създалата се ситуация са извършени съвместни проверки на дружествата - жалбоподатели със служители на ОД на МВР, Сектор "Противодействие на икономическа престъпност", РУ "Полиция", гр. Пловдив, ТД на НАП и ДАМТН и изрично е вписано, че "Не са констатирани нарушения, касаещи неправилно тарифиране на таксиметровите апарати, изключване на апарата по време на превоза с фиксирана сума 3 лв." Оттук настоящият съдебен състав извежда заключение, че компетентният по закон орган не е констатирал несъответствие и отклонение от задължителните изисквания, визирани в ЗАП и в приложимата Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. В мотивите на обжалваното решение КЗК е обсъдила тезата на "Радио - Интер такси" ЕООД, "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД и "Бига - Комерсиал" ЕООД, че се касае за договорна отстъпка, която е нормативно регламентирана в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 35 от 3.11.1999 г. за функционалните и технически изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет. Органът по конкуренцията не е възприел становището на горепосочените три дружества, тъй като е счел, че няма данни за спазване на изискванията за осчетоводяване по посочения ред в тази наредба. Съдът не възприема мотивите на КЗК, защото компетентните органи, които следва да се произнесат по евентуално допуснати нарушения в осчетоводяването на тази специфична дейност са данъчните органи, а към настоящия момент няма никакви доказателства за приключило ревизионно производство от органите на НАП, които да са установили по съответния ред нарушение в прилагането на нормата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 35 от 3.11.1999 г.

Решаващият съдебен състав счита, че не е налице и несъответствие на пазарното поведение на дружествата - жалбоподатели с обичайната търговска практика. За да се установи нарушение в този смисъл е следвало КЗК да изясни колко са таксиметровите автомобили, извършващи превози на пътници на територията на гр. Пловдив и каква част от тях осъществяват превоза през процесния период на "твърди цени", промоционални цени или с договорна отстъпка от цената. Този въпрос е от съществено значение за да се определи дали само ответниците по преписката на КЗК са въвели гореописаните цени или всички предприятия за таксиметрови превози в гр. Пловдив извършват превозите по този начин, с изключение на "Такси 1" ООД. От приложеното към преписката извлечение от електронното издание Dnes. bg е видно, че според статия от 2.03.2011 г., 2000 таксита в Пловдив возят по- евтино, като таксиметровите компании са свалили цените, защото клиентите им са намалели наполовина за последната година и ако пазарът на таксиметровите превози не се раздвижи, много от тях ще фалират. При това положение, съдът счита, че не е установено от страна на КЗК несъответствие с обичайната търговска практика, която се е наложила в процесния период на конкретния пазар на таксиметрови превози в гр. Пловдив. Освен това настоящият съдебен състав намира, че пазарното поведение на дружествата - жалбоподатели не е било насочено срещу останалите конкуренти на услугата - таксиметров превоз на пътници в гр. Пловдив и целта на обявените спорни цени не е да се засегне свободната и честна конкуренция. Обсъжданите от КЗК действия, осъществени от "Радио - Интер такси" ЕООД, "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД и "Бига - Комерсиал" ЕООД са извършени с цел запазване на клиентите на горепосочените дружества в условията на тежка икономическа криза и да се избегне закриването на таксиметровите предприятия, което поведение е израз на свободната инициатива в стопанската дейност. То е в съответствие с целта на закона, прогласена в чл. 1, ал. 1 от ЗЗК, като е и в интерес и на потребителите на услугата таксиметров превоз на пътници, което е видно от текста на публикуваните статии във в. "Марица" от 1.02.2011 г. и в електронното издание Dnes.bg от 2.03.2011 г.

Съдът счита, че в конкретния случай не е налице и изискуемото условие, формулирано от законодателя в нормата на чл. 29 от ЗЗК, а именно - реално или потенциално увреждане интересите на конкурентите. За да се осъществи горепосоченото изискване следва нарушителите да имат такъв пазарен дял, който би могъл хипотетично да се отрази неблагоприятно върху пазара на съответната услуга и да доведе до неговото изкривяване. В настоящата хипотеза обаче това условие не е налице, доколкото пазарният дял на дружествата - жалбоподатели поотделно и съвкупно е минимален и не би могъл да се отрази по какъвто и да е начин върху конкуренцията при предлагането на таксиметрови превози на пътници в гр. Пловдив. КЗК точно е отразила в мотивите на обжалвания акт - раздел II, т. 5, т. 7 и т. 9 от решението, че "Радио Интер такси" ЕООД и "Бига Такси - Комерсиал" ЕООД осъществяват таксиметров превоз на промоционална цена с по един брой лек автомобил, а "Бига Комерсиал" ЕООД с 33 броя автомобили. Следователно общият брой за трите дружества на автомобилите, извършващи процесната таксиметровата услуга възлиза на 35 броя. Общият брой на таксиметровите автомобили, регистрирани на територията на гр. Пловдив през процесния период е от 1419 до 2000 броя, което е видно от приетото като писмено доказателство писмо изх. № 12ф2420 (1) от 14.03.2012 г., издадено от зам.-кмета на община Пловдив, което не е оспорено и опровергано в хода на съдебния процес. От съдържанието на визираното писмо е видно, че общият брой издадени разрешителни за периода

1.02.2011 г. - 17.02.2012 г. възлиза на 1419 бр. и съгласно решение № 394, взето с протокол № 20 от 5.11.2009 г. на ОбС - Пловдив е определена квота от 2000 броя автомобили за таксиметрова дейност, работещи на територията на община Пловдив. При това положение следва да се приеме, че пазарният дял на автомобилите, извършващи таксиметров превоз от жалбоподателите е около 2 - 3 % от общия брой на леките автомобили, извършващи спорната таксиметрова услуга. Установеният нищожен пазарен дял не може да обоснове тезата на КЗК, че с обявяване на промоционални цени за 35 броя автомобили е реализирано негативно въздействие върху конкуренцията на свободния пазар на таксиметровите превози на пътници и е осъществено трайно пренасочване на търсенето от клиентите на процесната услуга.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в частите му, с които е установено нарушение по чл. 29 от ЗЗК по отношение на "Радио Интер такси" ЕООД, "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД, "Бига Комерсиал" ЕООД и е постановено прекратяване на нарушението, е незаконосъобразно постановено - при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 29 от ЗЗК. Относно частите от атакуваното решение, с които са определени оспорените размери на наложените имуществени санкции на трите дружества - жалбоподатели, съдът счита, че като акцесорни по своя характер, също следва да се отменят, доколкото не е налице правно основание за налагане на санкции при липса на кумулативно предвидените от законодателя изисквания, посочени в чл. 29 от ЗЗК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът КЗК следва да заплати на всеки от жалбоподателите направените от тях разноски в хода на съдебния процес в следните размери: на "Радио Интер такси" ЕООД 50 лв. - внесена държавна такса и 100 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и на "Бига - Такси - Комерсиал" ЕООД 50 лв. - внесена държавна такса и 100 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на "Бига Комерсиал" ЕООД разноските са: 50 лв. - внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение - 450 лв., който размер е намален от 800 лв. на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, чл. 8 и § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора.

На основание на горното и на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,