Решение № 584 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 53/2010 г.

Решение № 584 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 53/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. М. М. С. е подал молба за отмяна на влязло в сила решение № 50 от 20.08.2008 г. по гр. д. № 431/2007 г. на Д. районен съд., с което е отхвърлен предявен от него и М. М. С. срещу община Д. ревандикационен иск за 660 кв. м., съставляващи част от УПИ *, в кв. 66 по плана на гр. Д.. Поддържа, че е открил писмено доказателство, което е от значение за изхода на спора и което не му е било известно по време висящността на делото и не е могъл да го представи. Ответниците по молбата за отмяна не вземат становище по основателността й. Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по молбата настоящият тричленен състав взе предвид следното: Предявеният ревандикационен иск е отхвърлен след като е прието за установено, че ищците не се легитимират като собственици на имота. Това право са загубили след отчуждаването му като отреден за обществени нужди - изграждане на пазарище през 1982 г. В молбата за отмяна касаторът поддържа, че той е бил собственик на имота, което право е придобил през 1962 г. на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 1, т. I, н. д. № 1/1962 г. на п. л. VII-382 в кв. 47 по плана на гр. Д., с площ от 550 кв. м., който парцел **** отреден за част от дворно място с площ от 3.00 дка, чиито регулационен статут не е уточнен. От доказателствата по делото е установено, че част с площ от 660 кв. м. от имот пл. № 382 е била отчуждена през 1982 г. от за обществено мероприятие - пазарище, като определеното парично обезщетение е било изплатено на М. М. С. ( М. М. ). В заповед № 856 от 9.12.1982 г. на ОНС Габрово е посочено, че тази част от имота е собствена на М. М. М. В друго писмо на общината е посочено, че имотът е собствен на бащата на касатора. След преценка на доказателствата и установеното с приета техническа експертиза съдът е достигнал до извода, че имотът, предмет на иска е бил отчужден за обществено мероприятие, изплатено е определеното парично обезщетение, поради което касаторът не се легитимира като собственик на имота. В молбата за отмяна се поддържа, че обезщетението е било изплатено на бащата на касатора, а към този момент част от отчуждения имот е била негова собственост. Искането за отмяна е основано на две новооткрити писмени доказателства обявление № 3* от 11.07.1978 г. на ОС Д. и обявление № 0* от 13.08.1980 г. на ОС Д. С първото се обявява на заинтересованите лица, че е допусната ревизия на регулационния и застроителен план на кв. 49 по плана на гр. Д. като се отреждат парцели III, IV и V за застрояване на жилищни сгради. С второто е съобщено на заинтересованите лиза, че е допусната ревизия на регулационния план за кв. 49 като имоти между които и 382 са отредени за кооперативен пазар. Тези новооткрити писмени доказателства не съдържат факти, от значение за изхода на спора. От тях не може да се направи извод, че ищецът е собственик на имота, предмет на иска към момента на предявяването му. Наред с това факта на изменението на регулационния план по отношение на посочения квартал е установен и с приетата по делото техническа експертиза. Останалите наведени доводи в молбата за отмяна се отнасят до правилността на решението и могат да бъдат основание за касирането му, но не съставляват основания за отмяна. Не е такова и твърдението, че след като обезщетението за отчуждения имот е изплатено на бащата на касатора, а не на него, той не е загубил правото на собственост върху част от отчуждения имот. Индивидуалните административни актове имат действие по отношение на всички заинтересовани лица, поради което при неточно посочване името на собственика на отчуждения имот, това не прави заповедта незаконосъобразна и тя е породила своите вещни последици1 насочени към отчуждаването му в полза на държавата. Молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.