Решение № 6966 от 12.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт К. Йорданова срещу решение 7411 от 08.12.2021 г. постановено по адм. дело 2555/2021 г. по описа на Административен съд София град. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му, като от съдържанието на жалбата се извеждат като пороци, съставляващи касационни основания, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът УМБАЛ Софиямед ООД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощника С. Джилджов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира направените разноски пред двете инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд София град е отменил писмена покана изх. 29-02-83/13.09.2019 г. издадена от директора на СЗОК и е присъдил разноски. Съдът е приел, че отменения административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Направени са били изводи, че предвид влошаването на пациента не са могли да се направят обосновани заключения за прилагане на разпоредбата на чл. 288, т. 8 от Национален рамков договор за Медицински дейности за 2017 г. /НРД за МД 2017 г./. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че директора на СЗОК е наредил да бъде извършена проверка със заповед РД-18-1157/22.07.2019 г. тъй като в жалба с вх. 94-Х-1052/25.06.2019 г. са били изложени обстоятелства за нарушение на Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/ и НРД за МД по изпълнението на договор 22-3981/2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и допълнително споразумение 16 и договор 22-6989/2018 г. и допълнително споразумение 17 към него. След извършване на проверката, резултатите от нея са били обективирани в протокол РД-18-1157-1/07.08.2019 г. като от него е видно, че Здравноосигуреното лице /ЗОЛ/ Л. Янкова е имала две пролежавания в УМБАЛ Софиямед ООД. В ИЗ 1599/2018 г. е постъпила по планов прием на 15.01.2018 г. и е била изписана на 18.01.2018 г. по клинична пътека /КП/ 73 Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система /ХБС/, панкреаса и перитонеума, дейност заплатена от СЗОК. Бил е издаден Амбулаторен лист /АЛ/ 157/15.01.2018 г. с основна диагноза Запушване на диктус холедохус с код по МКБ 10 К 83.1 и направление за хоспитализация със съвпадаща диагноза с описани в него процедури. Били са извършени две абдоминални ехографии с 182/15.01.2018 г. и 191/18.01.2018 г. Извършени са и контролни прегледи на 16.01.2018 г. и 18.01.2018 г. При преглед е записано, че е налице стенозис папилае фатери, папилотомия. Извършена е и процедура ендоскопско изследване на горния и долния храносмилателен тракт. В протокола е било записано становището на д-р П. Петров, че пациента е имал оплаквания и не се е повлиял от досегашната терапия, като са били извършени гастроскопия и ехография на коремните органи в други лечебни заведения. Лекуващият лекар Донкова е имала съмнения за инфекции за РХПГ и за възможни усложнения. При тези обстоятелства, Янкова е подписала информирано съгласие за извършване на ендоскопско изследване. Установено е разширение на жлъчните пътища холедох 13 мм. и завишен билирубин. Пациентката се влошила и се наложило постъпване в хирургично отделение. След извършената манипулация е било нужно наблюдение в съответствие с добрата медицинска практика и стандартния протокол за поведение, като се е наложила терапия с болкоуспокояващи при регистрирано покачване на показателите левкоцитоза, хиперамилаземия силно повишаване на витамин С реактивния протеин. На 18.01.2018 г. в деня на дехоспитализацията е било записано, че пациентката се изписва и се насочва към ХО за наблюдение и лечение. Относно, изложените факти, проверяващите служители са направили извод, че са били извършени нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 30, т. 1, чл. 288, т. 8, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3, чл. 346, ал. 1 от НРД за МД 2017 г. за което на основание чл. 348 от НРД за МД 2017 г. стойността на КП 73 е в размер на 1500,00 лева и се явява неоснователно получена. От протокола е установено второ нарушение във връзка с болничен прием в ИЗ с 2042/2018 г., изразяващо се в неизпълнение на задължението на изпълнителя на медицинска помощ да не изисква плащане или доплащане на осигурено лице за видове медицинска дейност, заплатена от НЗОК, извън предвидената сума. Пациентката е била изписана от гастроентерология и в 13:07 е постъпила в клиника по хирургия към УМБАЛ Софиямед ООДс направление за хоспитализация с приемна диагноза по КП 74 Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума. Било е отразено, че пациентката е постъпила по спешност в лечебното заведение на 18.01.2018 г. и е починала на 13.03.2018 г. по КП 186 Оперативни процедури върху екстрахепаталните жлъчни пътища. В протокол 106/19.01.2018 г. е било отразено извършването на оперативна намеса. Препис от него е бил връчен на зам. Управителя на лечебното заведение на 07.08.2019 г. като е било посочено, че несонователно получената сума следва да бъде възстановена в бюджета на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. Недоволен от констатациите, зам. управителя е подал възражение с вх. 22-3981-62/09.08.2019 г. по установения ред и арбитражната комисия е приела за неоснователно възражението с четири на два гласа в решение 3/20.08.2019 г. За изясняване на действителната фактическа обстановка първоинстанционният съд е назначил и приел съдебно-медицинска експертиза. Тя е следвало да отговори дали са спазени изискванията по КП 73 Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система /ХБС/, панкреаса и перитонеума". Според заключението на експерта в конкретния случай и след запознаване с данните по делото, включително и приложената медицинска документация, са спазени изискванията за дехоспитализация на ЗОЛ. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Събраните в хода на производството доказателства са били обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност, като в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. За изясняване въпросите, свързани с провеждане на лечението и постигнатите резултати от него по посочената история на заболяване, административният съд правилно е допуснал изслушването на съдебно медицинска експертиза. Видно от експертизата, приета и неоспорена от страните, вещото лице е дало заключението си след обстойно проучване и запознаване с историята на заболяването и подробно обсъждане на медицинските документации. При извършената преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е кредитирал изводите на експерта, който е лекар със съответната специалност. Експертът е стигнал до противоположни на административния орган медицински изводи относно медицинския риск в момента на дехоспитализация, като се е позовал на медицинската документация. Съдът е кредитирал заключението на експерта, излагайки подробни и обосновани мотиви, които почиват на анализ на индикациите за дехоспитализация по отношение на ИЗ 1599/2018 г. и 2042/2018 г., като е извършил правилна преценка, че са спазени всички необходими процедури и прегледи, заложени в КП 73. Административен съд София град правилно е определил кой е спорният въпрос от заповедта, като е прел, че спорът се свежда до това дали лечебното заведение е спазило изискванията на алгоритъм от КП 73 преди дехоспитализацията на ЗОЛ да извърши контрол за здравното му състояние и изготви медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение, въз основа на обективни и параклинични данни за стабилизиране състоянието на пациента, и дали е спазило утвърдения начин на действие, съобразно указанията за клинично поведение по КП, като съпостави обективните критерии за дехоспитализация с тези при хоспитализация, съгласно алгоритъма на клиничната пътека. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че лечебното заведение не е спазило изискванията на чл. 348 от НРД за МД 2017 г. Установено е, че лицето е постъпило по КП 73 в отделение по гастроентерология и е било изписано с окончателна диагноза Стеноза на папила фатер папилотомия: Хроничен обострен калкулозен холецистит: Хроничен обострен панкреатит: Нарушен толеранс: Артериална хипертония. След извършване на всички необходими процедури, съгласно медицинските стандарти и добрата медицинска практика, поради други заболявания и възникналите в хода на лечението усложнения, за същата се е налагало провеждане на лечение в хирургическа клиника, тъй като лечението не е могло да се осъществи в терапевтично отделение. След като при проверка на болницата, не са установени нарушения, не е налице условието по чл. 76а от Закона за здравното осигуряване за възстановяване на получени суми за проведено и отчетено болнично лечение по конкретната история на заболяване. В този смисъл е наложилата се безпротиворечива съдебна практика по тълкуване и прилагане на материалния закон. Като е приел, че оспорената писмена покана е материално незаконосъобразна и я е отменил, Административен съд София град е постановил правилно решение. Не се установяват пороци, обосноваващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на ответника по касационна жалба следва да бъде уважена. Същите представляват юрисконсултско възнаграждение определено е на основание чл.78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за Правната Помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП) в размер на 100,00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,