Решение № 2800 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 418/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощения старши юрисконсулт Я. Кънчева, против решение 4476 от 04.11.2024 г., постановено по адм. дело 201/2023 г. по писа на Административен съд Хасково. С него е отменено решение 26/311/00703/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-2600/6489#26 от 09.01.2023 г., издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие и фондът е осъден да заплати на Минерал Вилидж ЕООД направените по делото разноски. В жалбата са изложени са съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че е допуснато смесване на хипотезите на чл. 70, ал. 1, т. 3 и т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, и и по този начин административният акт не отговаря на изискванията на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Неправилно било прието, че е налице липса на конкретизация в оспореното решение за налагане на финансова корекция по отношение на размера на приходите, които следва да бъдат реализирани, тъй като в него изрично е посочено, че действително реализираните приходи за изследваните години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ се съпоставят със заложените в бизнес плана суми от самото дружество. Изразява се несъгласие с приетото от първостепенния съд относно процента на изпълнение на финансовите показатели и параметрите за устойчива заетост, основани на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба срещу решението за налагане на финансова корекция. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се прави се принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът Минерал Вилидж ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Т. Гинчева, в съдебно заседание и представена по делото писмена защита взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде постановено решение, с което да се остави решението на първата инстанция в сила и да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представените доказателства за договарянето и изплащането му. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е било образувано по жалба на Минерал Вилидж против решение 26/311/00703/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-2600/6489#26 от 09.01.2023 г., издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 56922,83 лева, за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, като е посочено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен съгласно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения към Правилата и съгласно таблица 1 /пункт I от РНФК/; финансова корекция в размер на 379485,53 лева, за неизпълнението на основана цел на мярката и проекта, по отношение на устойчива заетост, като е посочено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен съгласно т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения към Правилата и съгласно таблица 2 /пункт II от РНФК/; окончателна финансова корекция в размер на 379485,53 лева, на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по акта, съгласно таблица 3 /пункт III от РНФК/. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че между ДФЗ и Минерал Вилидж ЕООД на 14.10.2014 г. е сключен договор 26/311/00703 по силата на който фондът предоставя на ползвателя, регистриран под УРН 602618, безвъзмездна финансова помощ /БФП/, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 26/311/00703 от 13.05.2013 г. Финансова помощ е отпусната по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., като предмет на инвестицията е Изграждане на две къщи за гости в [населено място], общ. Минерални бани, обл. Хасково . Първоначално одобрената БФП е в размер на 388 812.64 лева, като според одобрения от ДФЗ бизнес план в Раздел IV, в частта по т. 1 Приходи , т. 1.1 Приходи от дейността , таблица 2 Производствена и търговска програма заложената услуга по отделни финансови години е нощувка деца , нощувка възрастни , релаксиращи процедури и услуги по информационни дейности , като за първата година общият размер на заложените приходи е 226 250 лева, за втората 393 500 лева, за третата 449 500 лева, а за четвъртата 449 500 лева и за петата 449 500 лева, като са заложени и приходи и за останалите 5 години. В частта по т. 2 Разходи , т. 2.1 Разходи за дейността , таблица 5 Разходи за заплати и социални осигуровки , планът предвижда назначаване на 7 души, в т. ч. един управител и шестима души производствен персонал. Според установеното от съда регламентираната в сключения договор сума за реализирането на проекта в размер на 388 812.64 лева не е изплатена изцяло, а е заплатена в общ размер на 379 485.53 лева /07.12.2015 г./ В резултат на извършена проверка на място през периода 17.06.2019 г. 28.06.2019 г. по проект 26/311/00703, резултатите от която са обективирани в Контролен лист за извънредни проверки /л. 103 и сл. от първоинстанционното дело/, както и извършени допълнителни административни проверки, е установено неспазване на договорни и нормативни задължения, за което е било открито и проведено производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Издаденият в това производство Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 26/311/00703/301/04/01 от 22.05.2020 г., с изх. 01-2600/6489#5, с който е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане размер на 379 485.53 лева, е бил отменен с решение 57 от 11.08.2021 г. по адм. дело 474/2020 г. по описа на Административен съд Хасково, оставено в сила решение 7922 от 19.09.2022 г. по адм. дело 9717/2021 г. на ВАС, първо отделение. С писмо с изх. 01-2600/6489#22 от 09.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ Минерал Вилидж ЕООД е било уведомено, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ и влязло в сила съдебно решение 7922 от 19.09.2022 г., постановено по адм. д. 9717/2021 г. по описа на ВАС, се открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с констатациите от извършените проверки на място и допълните административни проверки, при които е установено неспазване на договорни и нормативни задължения. Бенефициентът е депозирал в срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ писмено възражение с вх. 01-2600/6489#25 от 21.11.2022 г.с подробно изложени съображения за липсата на основание за налагане на финансова корекция. С оспореното решение за налагане на финансова корекция 16/311/01010/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8646 от 19.10.2021 г. на ЕТ "И. М. Димитрова" е определена окончателна финансова корекция в размер на 379 485,53 лева, представляваща 100 % от предоставената финансова помощ по договора, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка е чл. 72, ал. I и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, чл. 46, ал. I и ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 30 от 11.08.2008 г./, както и в съответствие с мотивите на влязло в сила съдебно решение 57 от 11.08.2021 г. постановено по адм. дело 474/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково и потвърдено с решение 7922 от 19.09.2022 г. постановено по адм. дело 9717/2021 г. по описа на ВАС. Мотивите на административния орган касаят две констатирани нарушения. По отношение на първото нарушение е посочено, че при проверката на място са представени документи за 3 /три/ пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, като е установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за посочените години е в размер на 21,40 % от заложените приходи. Описани са конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години по следния начин: приходи от нощувки и релаксиращи процедури, приходи от услуги по информационни дейности, общо приходи за съответната година и процентът изпълнение на одобрения бизнес план. Изрично е посочено, че доколкото към датата на извършване на проверката на място не е изтекла цялата финансова 2019 година, този резултат не е взет под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана. В процесното РНФК административният орган се е позовал на назначената съдебно-икономическа експертиза в производството по отменения АУПДВ, според която обаче стойностите на изпълнение на финансови показатели се различават от първоначално приетите. При това е счетено, че бенефициентът не е изпълнил задълженията си по т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора за подпомагане. Цитирани са т. 4.4, буква б и т. 8.1 от сключения договор, както и разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. За посоченото нарушение органът, на основание т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /Правилата/, е определил финансова корекция размер на 15 % от предоставената финансова помощ по договора, представляваща сумата от 56 922,83 лева. За второто констатирано нарушение административният орган е изложил, че във връзка с разкриване на работни места, залегнало в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план, ползвателят на финансова помощ е следвало да разкрие 7 /седем/ работни места- 1 бр. управленски и 6 бр. производствен персонал. При извършени допълнителни административни проверки и взетата под внимание съдебно-икономическа експертиза е установено, че за цялата 2016 г. бенефициентът е подържал здравно и социално осигуряване за 1,83 броя заети лица; за цялата 2017 г. бенефициентът е подържал здравно и социално осигуряване за 1,17 броя заети лица; за календарната и финансова 2018 година в одобрения бизнес план е заложено да се подържа постоянна годишна заетост за общо 7 работни места; за цялата 2018 г. бенефициентът е подържал здравно и социално осигуряване за 1,08 броя заети лица; за трите години се установява неизпълнение по-голямо от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост. Според органа средно за трите пълни финансови години е определена заетост в размер на 19,44% спрямо заложената в бизнес плана, което представлява нарушение на поети задължения по т. 4. 12 и т. 4. 18 от сключения договор. За това нарушение и с оглед т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения на Правилата, е определена санкция, представляваща 100 % от предоставената финансова помощ по договора финансова корекция в размер на 379 485,53 лева. При спазване на чл. 3, ал. 1 от Правилата, административният орган е определил общ размер на задължението 379 485,53 лева, представляващи 100 % от получената субсидия. В оспореното РНФК са обсъдени подробно и приети за неоснователни всички възражения на бенефициера, включително относно действително реализираните приходи от субсидираната дейност и броя на разкритите работни места, за които са били представени граждански договори, приемо-предавателни протоколи и сметки за изплатени суми. По делото е била допусната СИЕ, като основното и допълнителните заключения са били кредитирани от съда с известни корекции по отношение на стойностите, касаещи изпълнението на приходната част. За да отмени обжалваното решение за налагане на финансова корекция съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, но въпреки значителния обем на обстоятелствената част на акта, неговото съдържание всъщност не отговаря на изискването на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ за мотивираност, тъй като административният орган е допуснал смесване на хипотезите на чл. 70, ал. 1, т. 3 и т. 7 ЗУСЕФСУ. Освен това първостепенният съд е счел, че в оспорения акт, в частта, с която се сочи, че дружеството не е реализирало приходите съобразно бизнес плана всъщност не е посочен размерът на приходите, които ответникът приема за всяка една година, че следва да са реализирани и от тях да бъде изчислен процентът изпълнение, съобразявайки действителното реализирани приходи. Съпоставени са констатациите в контролния лист от извършената извънредна проверка и тези в РНФК, като е формиран извод за съществено разминаване между установеното от проверяващите и описано в оспорения акт, което препятства правото на защита на жалбоподателя. На следващо място съдът, позовавайки се на направените от вещото лице изчисления, установява 88,49 % изпълнение на заложения в бизнес плана брой работни места, което не съответства на фактическите установявания на органа. Приел е, че лице, което се включва в броя заети места, е също и управителят на дружеството, без значение дали получава възнаграждение за управленската длъжност, която заема. При това е формирал извод, че оспореният акт за издаден незаконосъобразно, поради което същият следва да бъде отменен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че в случая не е допуснато смесване на хипотезите на чл. 70, ал. 1, т. 3 и т. 7 ЗУСЕФСУ, съответно административният акт отговаря на изискванията на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. В правните основания за издаване на оспореното решение са посочени чл. 70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Същевременно са изложени мотиви, че доказаното според органа неизпълнение на финансовите показатели и параметрите за устойчива заетост, освен че представлява неизпълнение на индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, е неизпълнение на задължение да се спазва принципа за добро финансово управление, прогласен в чл. 30 от Регламент 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза /респективно чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 1046/2018 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013. (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 54I/2014/EC и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012/. Последното представлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Смесването на предпоставките, които са релевантни към две различни основания за финансова корекция обосновано е преценено от първостепенния съд като ограничаващо правото на защита на бенефициера в хода на административното производство, защото не му е позволило да разбере какво е действителното основание за отмяна на предоставената безвъзмездна финансова помощ, при това в пълния ѝ размер. Отсъствието на ясни мотиви за формирането на властническото волеизявление засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, което е отчетено и от административния съд. Настоящата касационна инстанция констатира, че в хода на административното производство по отношение на първото твърдяно нарушение са допуснати неясноти, всяка от които също е имала за резултат нарушаване правото на защита на бенефициера. На първо място, налице е съществено разминаване между данните в контролния лист от извършената проверка на място в периода 18.06.2019 г. - 26.06.2019 г. и обективираното в РНФК. Според вписаното в контролния лист са проверявани три периода: 01.10.2015 г. 31.12.2015 г., 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. и 01.01.2017 г. 31.12.2017 г., като за всеки от периодите са посочени общо заложените в бизнес плана приходи и действително реализираните по всеки един от показателите - нощувка за деца, нощувка за възрастни, релаксиращи процедури, услуги по информационни дейности. Видно от РФНК, органът е посочил, че за финансовата 2016 година са реализирани общо приходи в размер на 48549,13 лв., което е прието, че съставлява 21,46 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2017 година - общо приходи 60157,32 лв., което е прието, че съставлява 15,29 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2018 година - общо приходи 120112,02 лв., което е прието, че съставлява 26,72 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината. При така установеното от фактическа страна се установява разминаване между данните в контролния лист и РНФК, защото в оспорения акт въобще не е коментиран въобще периодът на последните три месеца на 2015 г., а същевременно е включена календарната 2018 г., за която не се съдържат констатации в контролния лист. Според бизнес плана, Раздел IV, в частта по т. 1 Приходи , т. 1.1 Приходи от дейността , таблица 2 Производствена и търговска програма заложената услуга по отделни финансови години е нощувка деца , нощувка възрастни , релаксиращи процедури и услуги по информационни дейности , като за първата година общият размер на заложените приходи е 226 250 лева, за втората 393 500 лв., за третата 449 500 лв., а за четвъртата 449 500 лв. и за петата 449 500 лв., като са заложени и приходи и за останалите 5 години. Посочените стойности, представляващи заложените приходи от субсидираната дейност, въз основа на която се оценява изпълнението в проценти, въобще не са били посочени от органа в процесния акт, нито реализираните приходи са описани по предвидените в бизнес плана показатели - нощувка за деца, нощувка за възрастни, релаксиращи процедури, услуги по информационни дейности. Отделно от това следва да се отбележи, че в оспорения акт няма ясно формирана воля на административния орган кои стойности на изпълнение приема за установени тези на стр. 2 от РФНК или стойностите от съдебно икономическата експертиза, приета в съдебното производство по отменения АУПДВ. Макар решението за налагане на финансова корекция да е издадено във връзка с отменителното решение на ВАС, в хода на административното производство органът е длъжен да изложи конкретни фактически установявания по всяко едно от твърдените нарушения, което в случая не е било направено. Обосновани са и изводите на административния съд досежно нарушението, касаещо броя на разкритите от дружеството работни места за проверявания период. Според заключението на вещото лице съгласно Таблица 5 от БП и Работните листове, Минерал Вилидж ЕООД се е задължил да поддържа, както следва: 1. за 2016 г. - 7 броя; 2. за 2017 г. - 7 броя; 3. за 2018 г. - 7 броя. Лицата, наети по трудов договор и осигурявани от дружеството за 2016 г. - 1,75 броя; за 2017 г. - 1,17 броя; за 2018 г. - 1,08 броя. Уточнено е, че в този брой не се включва управителят Ж. Радивоева, тъй като тя няма сключен трудов договор с дружеството, а полага личен труд и се осигурява на максималния осигурителен доход в други дружества, като е формиран извод, че въпреки следва да бъде включена в броя заети лица. По делото са били представени сключени граждански договори със самоосигуряващи се лица, декларирани в НАП на по-късен етап, а не - за годините, в които са сключвани /за 2016 г. 3 бр. граждански договори, за 2017 г. 4 броя граждански договори, за 2018 г. 5 броя граждански договори/. При тези доказателства вещото лице е приело, че заетите лица в т. ч. на трудови договори, граждански договори и управителя за 2016 г. са 5,33 броя, за 2017 г. - 6,17 броя; за 2018 г. - 7,08 броя. Според таблица 3 на заключението в Минерал Вилидж ЕООД по трудов, граждански договор и с включване на управителя за 2016 финансова година е 76.19 %, за 2017 финансова година е 88.10 %, за 2018 финансова година е 101.19 %, съответно среден % на изпълнение 88.49 %. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя преценката на решаващия съд, че със сключените граждански договори ползвателят на помощта е изпълнил една от целите на мярката по отношение насърчаване на създаването на възможности за заетост. Използването на формален подход от органа, при който се вземат предвид единствено регистрираните трудови договори при изчисляването на средносписъчния брой на заетите лица за съответните години, не отговаря на целите на мярката и не дава реална преценка дали е изпълнено изискването за заетост. Въпросът за заетостта не предпоставя сключването само на трудови договори, а да е налице реална трудова заетост, което не забранява сключването и на граждански договори. При безспорно установено изпълнение от 88.49 % по отношение на показателите за устойчива заетост, което представлява изпълнение от над 50 процента, приложимите Правила не предвиждат определяне на финансова корекция. При така установеното от фактическа страна не може да бъде формиран извод, че проектът е икономически нежизнеспособен, не създава устойчива заетост и не води до постигане целите на мярка 311. С оглед на това правилно като краен резултат решението за налагане на финансова корекция е отменено. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, което е доказано по основание и размер. Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател възражение за неговата прекомерност, тъй като същото съответства на фактическата и правна сложност на спора, и обема на осъщественото процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,