Решение № 8931 от 29.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2040/2021 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба от Я. Янков, подадена чрез пълномощник срещу решение 453/23.11.20г., постановено по адм.д. 396/20 година от Административния съд Стара Загора. С обжалваното решение е оставен без разглеждане предявения от Я. Янков срещу Областна дирекция на МВР- Стара Загора , иск с пр. осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лева за претърпени имуществени вреди, вследствие отменената като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 20225/03.07.2013г., издадена от началник сектор Пътна полиция при Од на МВР Стара Загора, в частта му до 1000 лева, представляваща направени разноски по обжалване на административния акт, като недопустим и е прекратено производството по делото в тази част. Със същото решение административният съд отхвърля предявения от Янков срещу ОД на МВР-Стара Загора, иск с пр. осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 24 000 лев за претъпени имуществени вреди, за периода 03.07.2013г.-23.04.2015г., както и иска за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева за претърпени неимуществени вреди за същия период и двата иска, предявени във връзка с отменената като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 20225/03.07.2013г., издадена от началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендира разноски. Ответникът Областна дирекция на МВР-Стара Загора оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото и в срока по чл.211, ал.1 АПК, за която страна подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. Касационната жалба е неоснователна. Административният съд е установил от фактическа страна, че на ищеца е наложена ПАМ изземване на свидетелството за управление на МПС по силата на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 20225/03.07.2013г., издадена от началник сектор Пътна полиция при Од на МВР Стара Загора, която му е връчена на 10.02.14г., на която дата му е иззето и СУМПС. Установено е, че след оспорването й, посочената заповед за налагане ан ПАМ е отменена от съда, като решението на съда е влязло в сила след касационното му оспорване и потвърждаване с решение от 23.04.2015 година. Административният съд подробно е възпроизвел в решението си показанията на разпитаните по делото трима свидетели. От правна страна съдът е преценил като частично недопустим иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в частта, в която се претендира такова за сторените от ищеца разноски в съдебното производство по обжалването на ПАМ. Административният съд е посочил, че разноските са претендирани в производството по оспорването на ПАМ, но съдът е пропуснал да се произнесе по тях, която непълнотта на съдебния акт е следвало да се преодолее по реда на чл.248 ГПК, което в случая не било сторено. Съдът е посочил, че наличието на друг ред за обезщетяване на страната за сторените от нея разноски в съдебния процес, на осн. чл.8, ал.3 ЗОДОВ изключва исковия ред по реда на същия закон. Съдът е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в останалата му част, приемайки, че ищецът не е доказал причинната връзка между незаконосъобразната ПАМ и твърдените имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за наем на автомобил и шовьор за периода, в който ме у било отнето свидетелството за правоуправление на МПС. В тази връзка, съдът не е кредитирал представените от ищеца фактура, издадена от Аутдор медиаЕООД и вносна бележка, посочвайки, че от съдържанието им не става ясно във връзка с какъв договор са тези документи. Съдът е преценил като недопустими свидетелските показания, събрани по делото, за установяване на възникването, развитието или погасяването на твърдяното договорно правоотношение, предвид изричната забрана на чл.164 и чл.165 ГПК. Съдът е посочил също така липсата на доказателства, че св. Лазарова е престирала труд в полза на наемодателя по време ан шофирането й за Янков. Съдът е преценил, че липсва причинна връзка между наетия от ищеца автомобил и наложената ПАМ, доколкото с последната автомобилът на ищеца не му е бил отнет, нито е спрян от движение. По тези съображения, съдът е отхвърли иска за обезщетяване със сумата от 24 000 лева на твърдените имуществени вреди. Административният съд е отхвърлил изцяло и иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. За част от периода на тази искова претенция, съдът е посочил, че претенцията на ищеца е изцяло неоснователна, тъй като през тази част от периода СУМПС не е било иззето от ищеца. За останалата част от исковия период на този иск, съдът е приел, че ищецът не е провел успешно, пълно и главно доказване на иска си. Административният съд е обосновал извода си с липсата на доказателства, събрани по делото за конкретно проявление на изпитваните негативни чувства и емоции. Съдът е посочил също така, че не всяко увреждане е релевантно, а само това, което е по-продължително и е с висока степен на интензивност, а такова не се установявало и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Настоящата съдебна инстанция преценява като правилно решението на административния съд, в частта, в която е оставил без разглеждане в една част иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, а в другата част е отхвърлил този иск. Съображенията, изложени от съда по този иск напълно се споделят от касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. На осн. чл.221, ал.2, изречение 2, хипотеза втора АПК, решението, вкл. и в частта, имаща характер на определение на първоинстанционния съд по иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е правилно и следва да се остави в сила. Основателно е прието от административния съд, че твърдените неимуществени вреди следва да се докажат от лицето, което твърди, че ги е преживяло. В конкретния случай, от показанията на свидетелите Лазарова и Кенов се установява, че Янков се е изнервял, че книжката му е трябвала, за да пътува. Подобна емоция е логична последица на наложената ПАМ, но не надхвърля минималния праг на негативно изживяване, присъщо на подобно ограничение. Към съображенията на първоинстанционния съд, които се споделят напълно от касационната инстанция, следва да се добави и следното: по делото пред административния съд, ответникът е представил справка за нарушител /водач с име Я. Янков. Не се оспорва от ищеца, че тази справка касае именно него, а в нея е посочено и ЕГН-то на ищеца. От съдържанието на справката се установява, че за периода 1999г. 2020г. ищецът е бил ежегодно ( с изключение на 2001г.) санкциониран за нарушения по ЗДвПс, а през някои от годините и повече от един път. От същата справка става ясно, че през исковия период, на ищеца освен процесната ПАМ, са му били наложени и други две, а именно - временно спиране от движение на МПС до 1 месец ( със заповед от 02.05.2014 г.), като в графата отнети документи е посочено СРМПС[номер], както и времено спиране от движение на МПС ( със заповед от 29.09.2014г.) като му е отнето и СРМПС[номер]. При тези данни по делото, не може д се приеме, че процесна ПАМ, макар и впоследствие да е установен нейната незаконосъобразност, е изненадала ищеца и е предизвикала в личната му сфера необичайни негативни емоционални изживявания. От друга страна, с оглед наложените му през периода и други ПАМ, свързани с нарушения на ЗДвПс, е невъзможно да се прецени, каква част от негативните изживявания на ищеца е свързан именно с процесната принудителна мярка. По тези съображения, касационната инстанция приема, че решението на административния съд е правилно и в частта, в която изцяло е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Предвид актуалната редакция на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, на ответника в касационното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Размерът е определен при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, както и на разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд