Решение № 968 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1143/2008 г.

Решение № 968 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1143/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм/. Образувано е по касационна жалба на "Т" Е., гр. П., ч. пълномощника му адв. В. Д. от АК-Пловдив, срещу решение № 1* от 31.10.2007 г. по гр. д. № 316/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 15.12.06 г. по гр. д. № 7819/04 г. на Пловдивския районен съд, 17 състав. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението, като "незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата. То съдържа пороците на съществени нарушения на процесуалните правила" - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретните доводи са свързани с липса на обсъждане на относими към предмета на правния спор писмени доказателства и заключения на съдебно-технически експертизи, които установяват принадлежността на правото на собственост към патримониума на касатора и липсата на това право, обективирано в решение № 3062/25.1995 г. на ПК-Пловдив, в патримониума на ответниците - физически лица. Твърди, че ТРАНСЕКПРЕС е собственик на процесния имот по силата на включването му в капитала на дружеството при неговото учредяване и това е видно от финансово-счетоводните отчети и приложен инвентарен опис. Представя писмени бележки, изготвени от адв. М. Р. Ответниците Е. Х. Г., Р. Х. Г., Д. Б. А., Б. Х. Г., Й. Д. П., Г. Д. Б., А. Х. Г. и Н. Б. Г., всички от гр. П., оспорват касационната жалба ч. пълномощника си адв. М молят да се остави в сила въззивното решение. Ответникът "Т" Е., гр. П., оспорва жалбата. Ответникът "С" ООД, гр. П., оспорва касационната жалба с писмено становище, депозирано от пълномощника му адв. В. С. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск на "Т" Е., гр. П., срещу Е. Х. Г., Р. Х. Г., Д. Б. А., Б. Х. Г., Й. Д. П., Г. Д. Б., А. Х. Г. и Н. Б. Г., всички от гр. П., "С" ООД, гр. П. и "Т" Е., гр. П., с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на право на собственост и предаване на владението върху имот, съставляващ реална част с площ от 10 000 кв. м. от ПИ № № 8* и 857, в кв. 8 по плана на гр. П., СИЗ III част, за които сега са отредени подробно описани в решението УПИ-та, съдът е приел, че ищецът не е доказал включването на процесната земя в капитала на дружеството. По делото не са представени доказателства относно наличието на правоприемство между "Т" Е. и СКТП А. "П", за чиито нужди е преотреден имота с плана от 1986 г. "Т" Е. е правоприемник на фирма "Т", но няма данни тя да има отношение към спорната собственост. Съставеният акт за държавна собственост от 1995 г., на който ищецът основава активната си легитимация /виж уточняващата молба от 8.12.2004 г. на пълномощника му адв. Д/, освен че не съдържа информация за включването на земята в неговия капитал, не е годно доказателство за спорния факт, защото само регистрира собствеността, а не я създава. Независимо от това в него е записано, че дворното място от 10000 кв. м. е в процедура по възстановяване на земи по ЗСПЗЗ. Липсва конкретизация на имуществото, което е предоставено на дружеството при образуването му, а препращането към разделителен протокол не може да се обсъжда, тъй като той е оспорен по реда на чл. 101 ГПК (отм.) и е изключен от доказателствата по делото. Накрая претендираната реална част от площ не се индивидиуализира като самостоятелен имот нито по плана от 1973 г., с настъпилите изменения в него, нито по действащия сега план, по който е попълнена кадастралната основа на имот пл. № 724. Решението е законосъобразно и обосновано. В него е направен пълен, задълбочен и точен анализ на представените по делото доказателства, а въз основа на тях съдът е стигнал до съответстващи правни изводи, които не се нуждаят от приповтаряне. В отговор на касационните оплаквания може да се добави, че всички налични и относими доказателства - писмени и заключения на експерти, са обсъдени задълбочено от въззивната инстанция, която им е придала предвидената в закона доказателствена сила. Те, обаче, не са установили принадлежността на правото на собственост към момента на преобразуването на дружеството през 1991 г., ч. предоставяне на спорното имущество за стопанисване и управление на "ТРАНСЕКСПРЕС" Е. - изискване на ПМС № 201/25.10.03г и чл. 17а ЗППДОП (отм.). Касаторът е частен правоприемник на активите и пасивите на прекратената фирма "Т" Пловдив, но не е доказал конкретния обем на това правоприемство при положение, че друга част от активите и пасивите са преминали към фирма "Б"-Пловдив. Правилно е отбелязал, че поради изключване от доказателствата по делото на разделителния протокол от 26.02.1991 г. между фирмите "Т" Пловдив и "Б"-Пловдив, както и поради това, че изводите на вещото лице П. са изградени въз основа на този протокол и непредставени по делото доказателства, нейните констатации не могат да бъдат кредитирани от съда на основание чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). Вещноправните последици на преобразуването и приватизацията са изяснени най-напред в ПМС № 201/25.10.03 г., което има тълкувателен характер и указва изрично, че при преобразуването и приватизацията на общински и държавни предприятия се прехвърля правото на собственост върху предоставеното им от държавата имущество. Този текст е възпроизведен смислово след това и в новата разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП /ДВ, бр. 51/94 г./, сега отменен. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест в процеса, която е изисквала да твърди и докаже включването на процесната земя в капитала на дружеството към момента на неговото образуване, респ. че е станал негов собственик по силата на посочените нормативни актове. С оглед на това въззивният съд правилно не е обсъдил твърдението, че ответниците-физически лица, респ. приобретателите-юридически лица, не се легитимират като собственици на имота по силата на решение на ПК-Пловдив и последващите разпоредителни актове. По отношение на оплакването за непълнота на доказателствата следва да се има предвид, че то не е касационно основание за неправилност на решението и неговата отмяна - арг. от чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Страните, съобразно определената им от закона доказателствената тежест /чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), трябва да изчерпят доказателствените си искания и да представят релевантните и допустими доказателства най-късно до момента на даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.