Решение № 4424 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5934/2008 г.

Решение № 4424 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5934/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Стефан Василев Георгиев и Сашо Иванов Башев от гр. София против решение от 07.01.2008 г., постановено по адм. дело № 3388 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, Административна колегия. Релевират доводи за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят за отмяната му, включително и в частта на отмяна на определението, с което е спряно изпълнението на оспорената по съдебен ред заповед на кмета на Столична община - район "Искър". Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. В производството, образувано по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП, вр. § 4 от АПК Софийски градски съд, Административна колегия, III"Г" отделение е отхвърлил предявената от касационните жалбоподатели жалба против заповед № 889 от 19.07.2006 г. на кмета на Столична община, район "Искър", с която на основание чл. 65 от ЗОбС е разпоредено изземване на общински имоти №№ 181 и 180, находящи се в гр. София, ж. к. "Дружба - 2", бул. "Цариградско шосе" №№ 331 и 333 от жалбоподателите и всички останали членове, живущи на адресите. Приел е, че жалбоподателите, адресати на оспорената заповед, държат имотите без правно основание, поради което индивидуалният административен акт, издаден на осн. чл. 65 от ЗОбС е законосъобразен, издаден е в съответствие в материалния закони липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и при липса на нарушение на съпроизводствените правила. По отношение на липсата на правно основание за осъществяване на фактическа власт върху процесните имоти, не се спори. В тази насока не се навеждат доводи и твърдения, както в жалбата против решението на първоинстанционния съд, така и в касационната жалба. Касационните жалбоподатели не отричат установения в административното производство факт, че държат процесните имоти, както и обстоятелството, че фактическата власт се осъществява без правно основание. В жалбата пред СГС и в касационната жалба се акцентира на нарушението на административнопроизводствените правила относно неправилната формулировка в разпоредителната част на обжалваната заповед - "и всички останали членове, живущи на адресите", нарушението на съдопроизводствените правила изразяващо се в неконституиране на засегнатите от заповедта лица и Агенцията за закрила на детето, като се счита, че с нея са засегнати интересите на малолетни лица. Касационната жалба е изцяло неоснователна. Правото на оспорване на административния акт принадлежи на само на този гражданин или организация, който е непосредствено засегнат от него, за когото актът създава права или задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ГПК (отм), действащ към момента на издаване на обжалваната заповед, освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява чужди права пред съд. В настоящия случай жалбоподателите могат и имат правото да защитят единствено свои засегнати от заповедта правни интереси. Правото на други лица, засегнати от издадения индивидуален административен акт да го обжалват може да се реализира единствено от тях. Релевантно за случая е обстоятелството, че жалбоподателите, които са адресати на заповедта, са реализирали личното си право да я обжалват, което е обусловило допустимостта на жалбата и съдебното производство като цяло. При липса на други адресати на заповедта възражението, че от нея с засегнати интересите на малолетни лица, във връзка с което е искането за конституиране на Агенцията за закрила на детето, се явява неоснователно. В тази връзка неоснователно е и наведеното касационно основание за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изхода на главния спор, допустимо и правилно е решението в частта, с която е отменено определението за спиране изпълнението на обжалваната заповед. В тази част решението ще влезе в сила, а заповедта ще стане изпълнително основание с постановяване на решението от касационната инстанция, поради което възраженията за несправедливо засягане интересите на жалбоподателите е неоснователно. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение