Решение № 10715 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3070/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК. Образувано е по касационна жалба от С. Димитров и Р. Зарев, главни инспектори в отдел Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, чрез процесуален представител гл.юрк.Златева, срещу Решение 381/13.01.2025 г., постановено по адм. д. 1486/2024 г. на Административен съд - Варна. В жалбата излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че процесният обект не представлява язовир по смисъла на закона. Излага твърдения, че същият не е изведен от експоатация и няма издадено разрешение за ликвидация. Молят решението да бъде отменено. Претендират сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Слънчев дар АД, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото, подадено в законоустановения срок, представено от адвокат Гашаров, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение като законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспореният Констативен протокол 03-04-42 от 30.05.2024 г. е правилно и законосъобразно издаден, поради което счита, че са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Слънчев дар АД срещу Констативен протокол 03-04-42/30.05.2024 г. издаден от С. Зарев и Р. Зарев, главни инспектори в отдел Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. С констативния протокол са дадени задължителни предписания на Слънчев дар АД, като собственик на язовир Вълчовец, като в Раздел II от протокола са дадени следните предписания по т. 2 По осъществяване на безопасна техническа експлоатация: Да се отстрани храстовидната растителност по въздушния и водния отток на язовирната стена на Язовир Вълчовец до степен позволяваща подробен обход и обстоен оглед на откосите и короната на язовира в срок: 28.04.2024 г. От страна на Слънчев дар АД са изложени твърдения, че процесният обект не функционира като язовир в смисъла на воден обект и не отговаря на дефиницията на язовир съгласно § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ и че поземлените имоти се използват за земеделски нужди посеви на зърнено- житни култури и маслодайни култури, с оглед на което е неприложим контрола по ЗВ. За изясняване на фактическата обстановка са приобщени множество писмени доказателства, включително от трети неучастващи по делото лица Общинска служба по земеделие гр. Долна Митрополия, Министерство на земеделието и храните Дирекция Идентификация на земеделски парцели, Държавен фонд Земеделие. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице хидроинженер. От фактическа страна е установено, че Слънчев дар АД се легитимира като собственик на поземлени имоти, съставляващи части от Язовир Вълчовец с идентификатори: 22215.78.15, 22215.78.552, 22215.78.6, 22215.78.7, 22215.78.11, 22215.78.12. /нотариален акт на стр.42 от делото пред АС Варна/. От Общинска служба по земеделие Долна Митрополия с писмо с вх.14983 от 18.10.2024 г. /стр.97 от делото пред АС Варна/ е уведомено, че за стопанската 2022/2023 г. , 2023/2024 г. и 2024/2025 г. за имоти 22215.78.15 и 22215.78.552 са представени сключени договори за наем за реколтиране на посочените имоти на селскостопанска продукция /стр.98 до 100/. С писмо с вх. 15026/18.10.2024 г. Държавен фонд земеделие гр. София / стр.102/ се предоставя информация, че поземлени имоти с идентификатори 22215.78.15 и 22215.78.552 са декларирани и извършвани директни плащания за кампании 2022, 2023 и 2024, като същите са използвани за земеделски нужди посеви на зърнено-житни култури и маслодайни култури. С писмо с вх. 15059/18.10.2024 г. Министерство на земеделието и храните дирекция Идентификация на земеделските парцели се представя информация за извършвани теренни проверки по отношение на поземлени имоти с идентификатори 22215.78.15 и 22215.78.552. В заключението си вещото лице сочи: Воднопреносната система Малка Витска Напоителна система /МВНС/, като воден обект, част от която е изграден язовир Вълчовец, към датата на огледа направен от вещото лице, а и към датата на извършената проверка, 30.05.2024 г. и съставяне на оспорвания констативен протокол, не съществува и няма експлоатационна активност, поради липса на захранване с вода. Воднопреносната система на язовир Вълчовец не функционира в смисъла на воден обект повече от 10 години. Вододовеждащият канал е изцяло разрушен, обрасъл и в невъзможност за експлоатационното си предназначение. По време на огледа на 06.11.2024 г., дъното на язовир Вълчовец с дължина 3800 м от стената на язовира до края на вододовеждащия му канал, е изцяло сухо, в най-ниската си част с петна заети от камъш (тръстика). Върху тази част от чашата на язовира е разположен Поземлен имот (ПИ) с 22215.78.552 по КК и КР на гр. Долна Митрополия, обл. Плевен с начин на трайно ползване Езеро, към момента на огледа обаче е засято със селскостопанска култура ряпа, а по остатъците на терена от житна култура, се предполага, че по време на огледа от инспекторите на ГД НЯСС към ДАМТК на 24.05.2024 год., площта е била заета от нея. Язовир Вълчовец е изграден на суходолие и няма собствен водосбор. Захранван е с вода чрез вододовеждащ магистрален и деривационен канал. Основно съоръжение е от изградена воднопреносна система МВНС. Язовир Вълчовец е последният от обектите на МВНС. Захранването му е с вода чрез магистралния канал на системата с дължина 56 км, която към настоящия момент не съществува. Към настоящия момент няма основания язовир "Вълчовец да бъде класифициран като първа висока степен на потенциална опасност и изобщо класифициран на основание чл.141б ал.1 ЗВ, който регламентира тази категоризация с аргумента, че Язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност в зависимост от възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира, при положение, че чашата на язовира е суха и не съхранява води от повече от 10 години. Като ретензионен язовир, при липса на водоподаване от 2005 г., язовир Вълчовец не представлява заплаха, тъй като запълването на обема му би било възможно единствено при непрекъснат валеж от 100л/час в продължение на приблизително 3 месеца. По време на огледа чашата на язовира е напълно суха, засята със селскостопанска култура ряпа по цялата си площ. С оглед на така установената фактическа обстановка, решаващият състав е направил заключение, че оспореното предписание е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. Извършил е анализ и е констатирал, че актът е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Съдът е счел, че класифицирането на процесния обект като язовир е необосновано от фактическите констатации при проверката и от доказателствата по делото, преценени съобразно дефиницията на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Липсата на който и да е елемент от водностопанската система води до невъзможност даден обект да бъде определен като язовир. След като проверявания обект няма характеристиките на язовир, то проверката по чл. 138а, ал. 3 ЗВ не съответства на законова цел. С оглед на което, счел, че жалбата е основателна и отменил Констативен протокол 03-04-42/30.05.2024 г. издаден от С. Димитров и Р. Зарев, главни инспектори в отдел Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и дадените с него предписания. Решението е правилно. Административният съд е изложил обосновани мотиви, съобразени с приложимия материален закон. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон. Съдебното решение е обосновано и подробно мотивирано. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава неправилност на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на §1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Следователно, липсата на който и да е елемент от водоностопанската система води до невъзможност даден обект да бъде определен като язовир. Фактическата обстановка е описана подробно в настоящия акт в изложението по-горе. Настоящата инстанция споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че безспорно по делото е установено, че процесният обект не отговоря на дефиницията на §1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Установено е от компетентните административни органи и институции, както и от изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице хидроинженер, че процесният обект се използва за селскостопански цели писма от ДФЗ, Министерството на земеделието и храните Дирекция Идентификация на земеделските парцели, Общинска служба по земеделие Долна Митрополия, приложени договори за наем и тн. С основание е прието, че този имот не може да се дефинира като язовир. Действително липсват данни за издадено разрешение за извеждане от експлоатация или ликвидация на язовир и съоръженията към него. Представено е обаче копие от заявление за ликвидация на язовир и съоръженията към него /стр. 39 от делото пред АС Варна/ с дата 20.11.2023 г. по което има генериран уникален код на заявката 1700486223764. Заявлението е подадено от С. Дичевски в качеството му на представляващ Акционерното дружество Слънчев дар/същият е посочен и в Нотариален акт от 18.12.2020 г. на стр. 42 и следващите от делото пред АС Варна, като представляващ акционерното дружество. Видно от разпоредбата на чл. 190в, ал.1 Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издава разрешение за извеждане от експлоатация или ликвидация на язовири и съоръженията към тях по искане на собствениците въз основа на мотивирано становище на междуведомствен експертен съвет и по реда и условията на наредбата по чл. 141, ал. 2. От събраните по делото доказателства се установява, че от страна на собственика е проявена активност за реализиране на процедурата по извеждане от експлоатация на процесния обект. С подаването на искането отговорността за движението на административното производство преминава към компетентните административни органи, предвидени в закона. При извършената касационна проверка на решението не се установяват пороци, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и при изяснена фактическа обстановка е формирал съответстващи на нея и на материалния закон изводи. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, в полза на ответната страна по касационната жалба следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски по представен списък и договор за правна защита и съдействие и пълномощно, в размер на 1300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,