Решение № 15323 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2012 г.

Решение № 15323 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Катя Георгиева Чирпъкова, срещу Решение № 74/14.05.2012 г., постановено по адм. дело № 63/2012 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено искането й за прогласяване нищожността на Заповед № ДК-02-СМ-2/12.01.2010 г. на началника на РДНСК - Смолян. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочено е, че оспорената заповед е издадена от неуправомощено лице, поради което същата е нищожна. Иска се отмяна на процесното решение, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът - началникът на РДНСК - Южен централен район не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено искането на Катя Чирпъкова за прогласяване нищожността на Заповед № ДК-02-СМ-2/12.01.2010 г. на началника на РДНСК - Смолян, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ), във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна подпорна стена" в улична регулация пред УПИ III-811, кв. 31 по плана на гр. Чепеларе, изпълнен от жалбоподателката. Видно от данните по делото в жалбата до първоинстанционния съд са изложени като основания за оспорването й доводи за незаконосъобразност на заповедта, както и доводи и за нейната нищожност, като се сочи, че същата е издадена от неуправомощено лице, поради което жалбоподателят моли съда да я обяви за нищожна, алтернативно за незаконосъобразна. Жалбата до съда определя предмета на спора и съдът преди да осъществи контрол за законосъобразността й е установил, че заповедта е издадена от компетентния орган, като за това той е задължен и служебно да обсъди този въпрос, даже и да не е сезиран изрично от жалбоподателя. Оспореният административен акт е подписан от началник на РДНСК - инж. Елена Хасъмова, като в заповедта се излага, че е издадена на основание упълномощаването й със заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. на началника на ДНСК. Цитираната заповед е приложена по делото, както и заповед № РД-13-297/14.12.2011 г., с които е предоставено на началниците на РДНСК правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Цитираната в административния акт заповед за упълномощаване е посочена като условие за издаването на същия и е част от административната преписка и също представлява "законово изискване", като за достоверността й е представена като доказателство по делото от административния орган издал акта и ответник по делото. Първоинстанционният съд, обсъждайки довода за нищожност на заповедта, наведен в жалбата, с която е сезиран е стигнал до извода, че заповедта е издадена от компетентния орган, излагайки мотиви, че съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ именно началникът или упълномощено от него лице имат право да издават заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях. Съдът правилно е преценил относимото за конкретния случай обстоятелство, че на основание на цитираната разпоредба от ЗУТ следва да има валидно упълномощаване на лицето издало оспорения административен акт, както и че по делото е доказана компетентността на органа издал акта. Приемайки, че заповедта е издадена от упълномощено по силата на законовата норма длъжностно лице съдът е стигнал до извода, че компетентността на органа издал акта не е засегната, поради което е извършил контрол за законосъобразността на оспорената заповед и с наложен извод за нейната законосъобразност, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд в настоящия състав приема, че в тежест на органа издал акта, е да докаже своята компетентност и че това е сторено. Нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахването на незаконни строежи, което означава, че юридическият факт, от който по силата на правната норма възниква представителната власт на упълномощеното лице е пълномощието, представляващо едностранно волеизявление за упълномощаване, извършено от упълномощителя - началника на ДНСК. По делото е било доказано по съответния ред наличието на валидно упълномощаване на съответно длъжностно лице от РДНСК гр. Смолян, в което пълномощно е определен обемът на представителната власт от началника на ДНСК. Представеното пълномощно по делото по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена от лице с представителна власт, тъй като доказателства за компетентността на органа издал акта са представени от страна на ответника. Твърдението на касатора, че заповедта е нищожна, поради липсата на представителна власт на лицето, което я е издало, тъй като заповедта не е издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е неоснователно. В заповедта изрично е посочено, че същата се издава на основание чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. При тези данни и по изложените по-горе съображения, следва извода, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да се отмени отхвърли касационната жалба. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което Върховният административен съд приема, че оспорената заповед е издадена от лице, което е ангажирало доказателства, че е упълномощено по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. При така направените правни изводи на ВАС, искането за присъждане на разноски от страна на касатора се явява неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, второ отделение,