Решение № 8680 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2019 г.

Решение № 8680 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. Л. от [населено място], чрез адв. Минчева срещу решение № 4380 от 26.06.2019 г. по адм. дело № 3753/2019 г. на Административен съд-С. град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-С. не ангажира становище по касационната жалба Ответникът Л. Л., чрез адв. Атанасова, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, поради постановяването му при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустими, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящата касаторка на заповед № 18-2105 от 26.02.2019 г на началника на СГКК- С., с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР е одобрено изменение на КККР, одобрени със заповед №РД 18-39/20.07.2011 г. на изп. директор на АГКК, с нанасяне на нови обекти в сграда с идентификатор 68134.2822.501. 1, както следва: схема на самостоятелен обект с идентификатор 68134.2822.501. 1. 3 площ по документ 124,75 кв.м. собственост на Л. Л. съгласно нот. акт № 49, дело № 14578 от 25.11.1991 г и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2822.501. 1. 4, собственост на М. Л. съгласно договор № 246, том 9, рег. № 13992 от 19.07.1989 г и заличени обекти от КККР с идентификатори 68134.2822.501. 1. 1 и 68134.2822.501. 1. 2, вписани в КР на същите лица. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване на процесуалните изисквания за уведомяване и участие в административното производство на заинтересованата страна М. Л.. Обсъдено е приетото по делото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза във връзка с доказателствата по делото и административната преписка, сочещи на неправилно заснемане на втория /надпартерен/ етаж от сградата като самостоятелен обект, тъй като той няма самостоятелно функционално значение – съставлява три стаи към жилището на заявителя Лазаров. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, административният съд е приел, че оспорената заповед съответства на изискванията на чл. 59 АПК, издадена е на съответно правно основание по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР във вр. с § 1, т. 16 и § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, тъй като заснетите самостоятелни обекти на двата етажа на сградата не отговарят на фактическото състояние и документите за собственост от 1989 и 1991 г., които са съществували към момента на одобряване на КККР през 2011 г. Възраженията за наличие на спор за собственост, който е пречка за одобряване на изменението на КККР по чл. 54, ал. 2 ЗКИР са възприети като неоснователни, след обсъждане на титулите за собственост на заявителя и оспорващата изменението, тъй като не е допусната промяна в границите на кадастралните обекти. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че в действащата КККР, одобрена през 2011 г. съсобствената сграда на М. Л. и Л. Л. по силата на договор за доброволна делба № 246, том 9, рег. № 13992 от 1989 г. и дарение на недвижим имот с н. акт № 49, дело № 14578 от 25.11.1991 г. е нанесена с два самостоятелни обекта на първи /партерен/ и втори /надпартерен/ етаж с идентификатори 68134.2822.501. 1. 1 и 68134.2822.501. 1. 2. Отстранената непълнота и грешка с процесната заповед по реда на чл. 54 ЗКИР касае нанасяне на два нови обекта с нови идентификатори и съответно - заличаване на старите идентификатори, поради установеност, че обект с идентификатор 68134.2822.501. 1. 2 /надпартерен етаж/ няма характеристиката на самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, тъй като няма самостоятелно функционално предназначение. Това обстоятелство се потвърждава и от приетото без оспорване заключение на СТЕ - този етаж се състои от три стаи и се използва като жилищен етаж, свързан с вътрешна стълба с частта от първия етаж, собственост на заявителя Лазаров, като функционирането на двете нива не е възможно поотделно като самостоятелни обекти с оглед нормите на § 5, т. 30 и т. 39 от ДР на ЗУТ. В този смисъл са и данните по документите са собственост на страните. В договора за доброволна делба № 246, том 9, рег. № 13992 от 1989 г., праводателя на Л. Л. е получил в дял жилище на партерния етаж, състоящо се от антре, баня и кухня и три стаи на надпартерния етаж", а М. Л. получава в дял жилище на партерния етаж, състоящо се от антре, кухня-столова, стая и мазе под цялата жилищна сграда, т. е. поделени са зимничните и тавански помещения, като таванските /надпартерен етаж/ са били преустроени за жилищни нужди с принадлежност към жилището на М. Л.. Това описание на жилището фигурира и в н. акт № 49, дело № 14578 от 25.11.1991 г. за дарение на недвижим имот на Л. Л., който именно е заявител на исканото изменение пред СГКК. По идентичен начин е описано жилището на Лазаров и в приложеното по административната преписка Удостоверение за действителната площ на жилището от 22.1.2018 г. Тези безспорни данни по делото сочат на неоснователност на възражението на оспорващата, че е налице спор за собственост. В случая няма промяна на границите на обектите на кадастъра, а се отстранява фактическа грешка при отразяването на самостоятелните обекти с оглед действителното състояние, съответстващо и на документите за собственост. Неоснователни са възраженията по касационната жалба за непълнота на данните в КККР по отношение собствения на оспорващата жилищен имот на партерния етаж, тъй като в титула й за собственост /договора за доброволна делба/ няма данни за квадратурата на жилището. Тези данни подлежат на нанасяне в КККР след заснемане, което видно от представените доказателства е инициирано през м. 03. 2019 г. от Лазарова след издаване на процесната заповед. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед своевременно заявената претенция за разноски от ответника Лазаров и изхода на делото, касаторката дължи реално направените пред касационната инстанция разноски за адв. възнаграждение от 300 лв по приложения Договор за правна защита и съдействие от 16.08.2019 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение