Решение № 378 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11954/2012 г.

Решение № 378 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11954/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Асенко" ЕООД, гр. Пловдив против решение № 1497/20.06.2012 г. по адм. дело № 746/2012 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 405а, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът правилно е направил съответното разграничение между предоставянето на работна сила за изпълнението на даден вид работа, при което нейният изпълнител се подчинява на определен работен режим и от друга страна когато е по граждански договор, който се сключва с цел постигането на конкретен трудов резултат и при пълна самостоятелност до получаването на крайния продукт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е постановление, издадено на 20.02.2012 г. от Дирекция "Инспекция на труда" - Софийска област за обявяване съществуването на трудово правоотношение на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ между "Асенко" ЕООД, гр. Пловдив и Георги Пламенов Йорданов, изпълнявал длъжността "чистач" на 11.02.2012 г., считано от същата дата. С решение № 1497/20.06.2012 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Асенко" ЕООД, гр. Пловдив срещу процесното постановление, приемайки че е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че на 13.02.2012 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област са извършили проверка на жалбоподателя, осъществяващ дейности по комплексна услуга за почистване на "Логистична база" Лидл България ЕООД & Ко КД, находяща се в с. Равно поле съгласно анекс № 1 към рамков договор № 10 със срок на действие от 01.12.2011 г. до 01.12.2012 г. След приключване на проверката инспекторите са установили, че "Асенко" ЕООД, гр. Пловдив в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е уредил като трудови правоотношения предоставянето на работната сила с Георги Пламенов Йорданов. Видно от представения граждански договор последният е полагал труд (почистване на сняг от покрива на ЦС Лидл) срещу заплащане на 11.02.2012 г., когато е починал вследствие на падане от височина от обекта на който е осъществявал трудовата дейност. Възприемайки по описания начин фактите по спора, първоинстанционният съд ги е изяснил точно, отделяйки спорното от безспорното в съответствие с правилата на логическото мислене и общоприетите правила. Съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е достигнал до правни изводи, които са в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 405а от КТ сочи, че когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи наличието на трудово правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, а с постановлението се определя и началната дата на възникването на трудовото правоотношение. При събраните доказателства, че лицето е изпълнявало работа с определени трудови функции, място на работа и работно време, срещу което се дължи трудово възнаграждение в определен размер, правилно съдът е приел, че е възникнало трудово правоотношение и е приложил точно разпоредбата на чл. 405а от КТ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение