Решение № 4690 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9082/2010 г.

Решение № 4690 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9082/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационните жалби на "Транс Телеком" АД, гр. София и на "Космо България Мобайл" ЕАД, гр. София против решение № 2893 от 4.03.2010 г., постановено по адм. д. № 5218/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд в съответните му части, в които са отхвърлени жалбите им срещу решение № 125 от 9.02.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Наведените доводи са в смисъл, че съдът е постановил своите изводи само въз основа на допълнителната техническа експертиза, без да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства. От страна на жалбоподателя "Космо България Мобайл" ЕАД се претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията, чрез пълномощника си, счита касационните жалби за процесуално недопустими поради отпаднал правен интерес и алтернативно излага становище за тяхната неоснователност по съображения в писмено становище. Касационните ответници "Българска телекомуникационна компания" АД, "Евроком Кабел Мениджмънт", "Некском България" ЕАД, "Спектър Нет" АД, "Орбител" ЕАД, "Кейбълтел" ЕАД, гр. София, "Мобилтел" ЕАД, "България Телеком Нет" АД, "Вестител БГ" АД, "Интерууд България" ЕАД, "Телеком 1" ООД, "СКАТ ТВ" ООД, "Ново" ЕАД, "Ай Ти Ди Нетуърк" АД, "Източна телекомуникационна компания" АД, "Нет Ис САТ" ООД, "Глобъл Комюникейшън Нет" ЕАД, "Интербилд" ООД и "Варна Нет" ООД не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбите. Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Дружествата притежават и доказан правен интерес от касационното оспорване. Предмет на проверка за законосъобразност пред тричленния състав е решение № 125 от 9.02.2009 г. на КРС, с което Комисията приема становище по въпросите, по които не е постигнато съгласие между доставчиците относно съдържанието на Процедурата за преносимост на географските номера, съгласно приложението към това решение. Не се спори, че е налице произнасяне от КРС по отношение на изменение и допълнение на Функционалните спецификации (ФС) за преносимост на номера - решение № 374 от 17.03.2010 г. (ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г.) Безспорно е, че предприятията са подписали допълнително споразумение, с което се въвеждат изискванията на ФС. Действително, с оглед действащата към момента нормативна уредба оспорваната от касаторите т. 1 от становището към решение № 125/2009 г. на КРС се явява неприложима. С изменението на ФС е променен механизмът за осъществяване преносимостта на географските номера както между абонатите и доставчиците, така и между самите доставчици - даряващия и приемащия. Но последващото съгласие при новите условия между операторите не е основание да се приеме, че касаторите нямат правен интерес от обжалване на съдебния акт, с който тричленният съдебен състав се е произнесъл по становището на КРС, прието при действието на Функционалните спецификации преди изменението им. Като провери правилността на обжалваното решение, петчленният състав на Върховния административен съд счита касационните жалби по наведените в тях доводи за неоснователни по същество. Първоинстанционният съдебен състав правилно е индивидуализирал предмета на правния спор спрямо жалбоподателите "Транс Телеком" АД и "Космо България Мобайл" ЕАД, като е приел, че тези дружества оспорват решение № 125/2009 г. на КРС в частта по т. 1 от становището, неразделна част от акта. Изложил е доводи за законосъобразност на административния акт като издаден в съответствие с разписаната в закона процедура, при точното приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона и е отхвърлил жалбите поради тяхната неоснователност. Решението е правилно. С оглед правомощията, определени в ЗЕС и Функционалните спецификации КРС е приела обвързващо становище по въпросите, по които не е постигнато съгласие между предприятията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЕС за съдържанието на процедурата относно реализиране на преносимостта на географските номера. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ФС при непостигане на съгласие между доставчиците по отношение съдържанието на процедурата, Комисията се произнася със становище, което е обвързващо по отношение на въпросите, по които не е постигнато съгласие. По т. I от приложението КРС е постановила, че еднократната първоначална цена за администриране на процеса по пренасяне на номер, която приемащият доставчик заплаща на даряващия доставчик, следва да бъде 25 лв. за номер без ДДС, за всеки пренесен номер, независимо дали се иска пренасяне на номер като единичен или като част от група за пренасяне. Съобразявайки законовите изисквания, КРС е обосновала становище, че еднократното плащане следва да покрива разходите, а не да се определя на принципа на разходоориентираност по смисъла на § 1, т. 59 от ДР на ЗЕС. Изводът на регулатора, че техническата реализация по преносимостта на един номер не се различава от тази за пренасяне на група номера кореспондира с приетите по делото заключения на техническите експертизи. В този смисъл, неоснователни са касационните доводи, че съдът е изследвал възможностите досежно определяне размера на еднократната цена единствено от позициите и техническата база на "БТК" АД, възприемайки в изводите си допълнителното заключение на вещото лице по приетата като неоспорена техническа експертиза. При действащата към момента на издаването на административния акт процедура Комисията за регулиране на съобщенията обосновано е приела, че еднократната цена на групи номера не може да се постави в технологична обвързаност с предоставяне услугата на дребно от страна на "БТК" АД, тъй като това би довело до нарушаване принципа за технологичен неутралитет. Това обстоятелство е изследвано и в приетата по делото първоначална съдебно-техническа експертиза. Както правилно е посочено от първоинстанционния състав, теоретична техническа възможност за промяна на настройките съществува, но не е в правомощията нито на регулатора, нито на съда да задължават монополния оператор на фиксирани гласови телефонни услуги да я осъществи. Аргументиран и в съответствие с доказателствата по делото е и изводът, че при притежавания пазарен дял за предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги на БТК, останалите оператори действително са в неравнопоставена позиция, но при липсата на съгласие и представени доказателства за разходи само от страна на "БТК" АД, единственият законосъобразен извод е в приетото от Комисията мотивирано становище в т. 1. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбите на "Транс Телеком" АД и "Космо България Мобайл" ЕАД, тричленният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Решението в останалата му част, като необжалвано, е влязло в сила. При тези изводи претендирани разноски в полза на втория касатор не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав