Решение № 1273 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2014 г.

Решение № 1273 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 323, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба от Мими Иванова Петрова, чрез пълномощника й - адв. Славова, против решение № 6537/15.05.2014 г. по адм. дело № 15724/2013 г., постановено от тричленен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение, с искане за отмяната му и решаване на делото по същество с отмяна на решението на Висшия съдебен съвет. Основните оплаквания на касатора, наведени в мотивираната касационна жалба и в съдебно заседание са за нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд поради приетото редовно провеждане на административното производство пред дисциплинарнонаказващия орган, и приетото за доказано дисциплинарно нарушение от страна на съдия Петрова, което обосновава най-тежкото дисциплинарно наказание. Ответникът - Висш съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Захариева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, 5-петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 323, ал. 4 от ЗСВ. При разглеждането й по същество установи: С обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд, Шесто отделение, отхвърля жалбата на Мими Иванова Петрова от гр. София срещу решение по т. 67 от протокол № 42 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.10.2013 г., с което е прието, че Петрова като съдия в Софийски градски съд е извършила дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 4 ЗСВ, и на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ и е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". За да постанови този правен резултат, съдът приема, че оспореното решение е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от отменителните основания на чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Въз основа на приетата административна преписка и допълнителните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие по искане на страните, съдът отговаря на доводите на оспорващата страна като достига до правни изводи за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 312 и сл. от ЗСВ, както и за доказаност на вменените на Петрова дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 4 ЗСВ, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Съдът приема за неоснователни оплакванията за нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с участието на чл. от състава на ВСС, който установява фактите по дисциплинарното производство от една страна, а от друга чрез жребий е избран и за чл. на дисциплинарния състав, като се мотивира с липсата на законова разпоредба, която да ограничава правото на вносителите на предложения за образуване на дисциплинарно производство да участват и в дисциплинарния състав. Приема спазване на материалния закон при постановяване на решението на ВСС. Установеното в хода на административната процедура пасивно поведение по повод системното неизписване на мотивите към постановените от съдия Петрова присъди обосновава правилния извод на ВСС са осъществен от обективна и субективна страна състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; и т. 4 - действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Съдът отхвърля и оплакването за наличие на невиновно бездействие, като се позовава на изготвения и одобрен план от председателя на СГС за изготвяне на мотивите към постановените присъди, който също не е спазен, както и на изключването на съдия Петрова от разпределението на първоинстанционните дела за определен период от време. Съдът отрича и възраженията на жалбоподателката за големия брой разпределени дела, които са сложни от фактическа и правна страна, многотомни, изискващи достатъчно време за подготовката и разглеждането им. На последно място, решаващият състав приема, че неспазването на процесуалните срокове за написване на делата накърнява престижа на съдебната власт като институция, призвана да спазва стриктно и неотклонно законността. С тези съображения съдът достига до правните изводи за наличие на дисциплинарни нарушения, извършени от М. Петрова, и приема, че определеното й най-тежко дисциплинарно наказание е правилно и съответства на целта на закона, като отхвърля жалбата. Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касатора за проведено дисциплинарно производство пред ВСС в нарушение на основни принципи на АПК и на материалния закон. На съществените доводи и твърдения относно липсата на фактически основания за освобождаването от длъжност, относно личната предубеденост на някои членове от състава на ВСС тричленният състав излага аргументи за спазване на закона в административната процедура, и за наличието на достатъчно правни средства и гаранции, предоставени на жалбоподателката в първоинстанционното производство за защита срещу административния акт, които не се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено обстоятелството, че В. Петров е сред петимата членове на ВСС, които правят предложение за образуване на дисциплинарно производство на основание чл. 312, ал. 1, т. 4 ЗСВ. Те проверяват информацията за дисциплинарното нарушение, събират и проучват материалите, и изготвят доклад за направените фактически констатации, обективиран в предложение до ВСС, в което категорично е изразено становището на предложителите за допуснати от съдия М. Петрова дисциплинарни нарушения, които обосновават налагане на дисциплинарно наказание. След образуване на дисциплинарното производство ВСС чрез жребий избира сред членовете си дисциплинарния състав. В разглеждания случай при спазване на разпоредбата на чл. 316, ал. 3 ЗСВ е определен дисциплинарен състав, в който влиза и В. Петров. Действително, както подчертава и тричленният състав на ВАС в мотивите на обжалваното решение, в ЗСВ няма изрична разпоредба, която да изключва вносителите на предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател от колективния орган при определянето чрез жребий на дисциплинарния състав. Но когато кадровият орган упражнява правомощията си по глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на Закона за съдебната власт, той, по силата на чл. 328, освен правилата, разписани в тази глава, прилага и правилата, и принципите на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед на това, за Съвета е приложима и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 АПК. Нормата изисква изрично органът да упражнява властта си безпристрастно. Разгледаният принцип има две измерения в рамките на административните производства: 1. придържане на водещия процеса орган към предоставената му компетентност и съобразяване на всички други органи с нея и 2. предотвратяване на всеки възможен конфликт на интереси, изразяващ се в евентуална заинтересованост на длъжностните лица от съответната администрация от съдържанието на крайния акт. "Пристрастен" орган е този, който участва в разглеждането на дисциплинарното производство, в нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност, установен в цитираната по-горе правна норма. Ето защо при наличие на хипотезата на чл. 10, ал. 2 АПК, това лице по свой почин, или по искане на някой от заинтересованите, може да бъде отведено. В случая В. Петров участва в дисциплинарното производство насочено срещу съдия Петрова и на двата етапа-проверка, проучване на информацията за извършено дисциплинарно нарушение, и изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание от една страна, от друга-в дейността по самото разследване и фактическото установяване на извършеното нарушение чрез събиране, анализиране и оценка на събраните в хода на производството пред дисциплинарния състав на Съвета доказателства. Следователно така проведената дисциплинарна процедура от Съвета не издържа теста за обективна безпристрастност при упражняване на законовоустановените правомощия да търси и реализира дисциплинарната отговорнoст на жалбоподателката-съдия в СГС. Независимо, че отвод не е поискан на В. Петров в хода на дисциплинарното производство пред ВСС, участието му в посочените етапи на процедурата предполагат, обоснована от предложението за налагане на дисциплинарно наказание, заинтересованост от изхода на производството. Задължението, произтичащо от принципа за безпристрастност, закрепен в нормата на чл. 10, ал. 2 АПК изисква ВСС да работи при най-голяма прозрачност, от което следва, че в конкретния случай членът на ВСС, участвал в изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Петрова е следвало по собствена инициатива да се отведе от дисциплинарния състав, независимо от случайния избор в него. Нарушението на това изискване е съществено и опорочава процедурата пред ВСС до степен на унищожаемост на административния акт, постановен след приключването и. В духа на изложеното са мотивите на решение от 9.01.2013 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото Александър Волков срещу Украйна и извода, направен от съда за нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на принципа на правната сигурност. В решението е прието, че членове на кадровия орган на съдебната власт на Украйна не са могли да действат безпристрастно при разглеждането на предложението от дисциплинарния орган при решаването на делото на жалбоподателя за освобождаването му от длъжност "съдия" поради нарушаване на клетвата, тъй като са взели участие и на двата етапа на административното производство-предложение и разследване. Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че въпросът за дисциплинарните производства пред Висшия съдебен съвет у нас е разгледан подробно в техническия доклад на Европейската комисия до Парламента и Съвета през 2014 г., като изрично в него е подчертано, че процедурата, съгласно която членовете на ВСС инициират и едновременно с това се произнасят по дисциплинарни дела, поражда въпроси по отношение на чл. 6 от ЕКПЧ, който налага разделяне между обвинението и отсъждането. Изразени са опасения, че едни и същи членове на ВСС понякога могат да предлагат и да вземат решения относно дисциплинарни мерки, което внася сериозни съмнения в безпристрастността на членовете на колективния орган. Изискването, произтичащо от принципа за безпристрастност по чл. 10, ал. 2 АПК, членът на колективния административен орган да се отведе от дисциплинарния състав в разглеждания случай не би довело до нарушаване на мандатния принцип и до ограничаване на правомощието му като чл. на Съвета при вземане на окончателното решение в каквато насока е константната съдебна практика и тълкуването, изложено в решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд по к. д. № 6/2011 г. Дори да се приеме, че нарушението в конкретното дисциплинарно производство е несъществено от гледна точка на крайния резултат, т. е. на формираното мнозинство за вземане на решение на колективния орган, то следва да се подчертае, че ВСС е длъжен във всеки случай да гарантира правото на справедлив дисциплинарен процес на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, независимо от липсата на законова забрана за формиране на дисциплинарния състав. Останалите оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на решението, касационният съд намира също за основателни. По отношение на съставомерността на деянието по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. Първоинстанционният съд правилно приема, че за да е налице релевантно за дисциплинарната отговорност неспазване на процесуалните срокове, трябва да е налице системност. В практиката си по повод на такива нарушения, ВАС приема, че в ЗСВ няма легално определение на понятието "системност". Нормативната уредба, касаеща правонарушенията изобщо, използва термините "еднократност", "повторност" и "системност", които именно поради тази употреба, предполагат различното им определяне. Системността, изключва еднократността и повторността на правонарушението, от което се прави извод, че системност е налице при минимум три случая на нарушения, в т. ч. и от дисциплинарен характер. В други случаи се приема, че за да е налице системност на деянието по смисъла на посочената разпоредба от ЗСВ, е необходимо същото да е извършвано редовно, постоянно, за значителна (три или повече) част от актовете, които магистратът постановява. В случая, при наличие на неспазени срокове по чл. 308, ал. 2 НПК, за изписване на мотивите към присъдите по 16 дела, деянието на касаторката е прието за съставомерно по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, поради наличие на "системност". На първо място съдът не отчита обстоятелството, че въпреки множеството дисциплинарни дела против магистрати с просрочено написани, или неизписани мотиви към постановените от тях актове, ВСС досега няма изработена цялостна система за обективна преценка на всички относими обстоятелства, което води и до различни по своя вид дисциплинарни наказания. Сравнителни примери в тази насока са: на първо място решението по адм. д. 1749/2013 г. постановено от петчленен състав на ВАС, с което е отменено решение на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на съдия М. Тодорова- "дисциплинарно освобождаване от длъжност" и делото е върнато на Съвета за произнасяне по въпроса за вида на наказанието. Видно от мотивите по цитираното дело в рамките на дисциплинарното производство срещу съдия Тодорова е констатирано погасяване на наказателната отговорност на подсъдим поради изтичане на абсолютната давност по НК, в резултат на забавено изготвяне на мотивите към постановената присъда. Последвало е налагане на по-леко наказание с оглед указанията на ВАС. В разглеждания по настоящото производство казус ВСС не установява подобни факти от забавеното изготвяне на мотивите към постановените от съдия Петрова присъди за проверявания период, обстоятелство, което не е отчетено при съдебното оспорване на административния акт от тричленния състав на ВАС. На второ място, настоящият състав намира за необходимо да посочи и решението по адм. д. № 10272/2013 г. по описа на ВАС, Шесто отделение. Видно от мотивите на съдебния акт дисциплинарният състав на ВСС с решението си от 1.07.2013 г. предлага на Висшия съдебен съвет да приеме, че Мариян Стефанов Марков - съдия в Софийски градски съд, е допуснал системно неспазване на сроковете по чл. 243, ал. 4 - ал. 7 НПК, чл. 244 НПК, чл. 252 НПК, чл. 308 НПК, чл. 340 НПК, чл. 345 НПК - дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, за които нарушения следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност. Предложението не е възприето от колективния орган и с решението си на съдия Марков е наложено наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ - "понижаване в длъжност съдия в Софийски районен съд за срок от две години". Обстоятелството, че Висшият съдебен съвет не възприема предложението на дисциплинарния състав не води до пороци в административнопроизводствените правила и приложението на материалноправните разпоредби. При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания на магистратите Висшият съдебен съвет действа в условията на оперативна самостоятелност и не е обвързан от предложението на вносителя относно вида и размера на дисциплинарното наказание. Но цитираните примери са в подкрепа на извода на настоящата инстанция относно необходимостта от уеднаквяване на дисциплинарните практики за едни и същи нарушения, тъй като значителното им разнообразие за кратък период от време е в нарушение на принципите на последователност и предвидимост, регламентирани в чл. 13 АПК. Цитираната норма задължава административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняването на своята оперативна самостоятелност по прилагането на закона и постигане на целите му. Спазването на принципа на предвидимост от страна на ВСС ще създаде условия за налагане на дисциплинарните наказания еднакво по отношение на всички субекти при сходни извършени дисциплинарни нарушения. По тези съображения касационният състав намира, че доводът за необоснованост, изложен в насока, че оценката на събраните доказателства и наведените от касаторката доводи пред първата съдебна инстанция остават без правилен отговор е основателен. Обжалваното решение е неправилно и необосновано и в частта на приетото за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ, което накърнява престижа на съдебната власт. Съдът обосновава наличието на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ - действия или бездействия, накърняващи престижа на съдебната власт единствено с неспазването на процесуалните срокове за написване на мотивите към постановените от съдия Петрова съдебни актове. От същите не става ясно, поради наличието на какви безспорно установени факти, е направен извод за съставомерност на деянието на това основание. Действително законодателят въвежда по-високи, изключително строги изисквания към поведението на магистрата и неговия морал, като същевременно изисква въздържане от действия, респективно бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт. Следователно това могат да са действия, които да поставят под съмнение обективността, безпристрастността и независимостта на съдебната власт. По делото не са установени такива факти. Напротив, от доказателствата по делото безспорно се установява признанието за високия и професионализъм и компетентност на съдия Петрова (изказване на председателя на СГС в извлечението от протокол № 7 от заседание на Комисията по дисциплинарни производства на 19.02.2013 г.). Ето защо вероятността от забавеното изписване на съдебните актове престижът на съдебната власт да бъде накърнен не е съставомерна. Включването и на това дисциплинарно нарушение сред доказаните според съда нарушения, само поради възможността да бъде накърнен престижа на съдебната власт, без конкретни мотиви в какво реално се изразява накърняването и как, прави обжалваното решение необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и в тази му част. Съответно на това и оспореното решение на дисциплинарнонаказващия орган, по отношение на това нарушение се явява незаконосъобразно. На последно място при определяна на наказанието, както ДНО, така и съдът не се съобразяват с част от критериите по чл. 309 ЗСВ, а именно: не е отчетен дългогодишният професионален стаж на съдия Петрова, високият и морал и безупречна репутация сред колегите си като професионалист. По изложените съображения обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, Шесто отделение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановена отмяна на решението на ВСС по т. 67 от протокол № 42 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.10.2013 г., с което е прието, че Петрова като съдия в Софийски градски съд е извършила дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 4 ЗСВ, и на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ и е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". С оглед изхода на съдебния спор Висшият съдебен съвет следва да бъде осъден да заплати на Мими Иванова Петрова от гр. София разноски по делото в размер на 707 (седемстотин и седем) лева. Воден от горното, ВАС, петчленен състав на Втора колегия