Решение № 9171 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 988/2010 г.

Решение № 9171 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 988/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Тихомир Марчев Масалджиев чрез пълномощника си, адвокат Венко Пенчев, против решение № 410 от 30.11.2009 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 616/2009 г, с което се отхвърля жалбата му срещу заповед № 2621 от 09.09.2009 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Хасково. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие съществени процесуални нарушения и необоснованост, изразяващи се в това, че съдът не обсъдил всички доводи и доказателства. Поддържа също така, че е съдът неоснователно е отхвърлил доказателствените искания, насочени към установяване причината за повишената концентрация на алкохол в кръвта на касатора. Ответникът, директора на ОД на МВР - Хасково представляван от юрисконсулт Маринов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. При постановяването на решението съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и всички доводи на страните. Изрично се отбелязва, че съдът обосновано е приел, че заповедта е законосъобразна, като правилно и съответно на доказателствата е прието, че касаторът е управлявал МПС след употреба на алкохол. Фактът, че е изследването на процесната кръвна проба, въз основа на която е намерена точната концентрация на алкохол в кръвта, е изследвана в лаборатория към ОД-МВР-Стара Загора, представителят на прокуратурата счита, за несъществено нарушение на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от касатора в качеството му на главен полицай, категория "Д", младши разузнавач при РПУ - Хасково към ОД на МВР - Хасково, против заповед № 2621 от 09.09.2009 г., издадена от директора на областната дирекция. С посочената заповед, на основание чл. 224, ал. 3 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и във вр. с чл. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, му е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и му е прекратено служебното правоотношение. Съдът от данните по приложената административна преписка е установил наличието на нарушението, посочено в заповедта и изразяващо се в това, че на 22.07.2009 г., около 22,55 часа на ул. "Банска" № 28 в гр. Хасково, касаторът след употреба на алкохол и концентрация на алкохола в кръвта от 0,67 промила, управлявайки лек автомобил, е допуснал пътно-транспортно произшествие (удар в дърво). Съдът е възприел, че деянието представлява, от една страна, нарушение на заповед № Iз-1161/28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи, а от друга че представлява нарушение на т. 17, б. "б" от Етичния кодекс. Тези констатации се покриват изцяло с констатациите на административния орган по отношение на извършеното нарушение, вината и приложимата норма, поради което съдът след обсъждане на всички доводи в жалбата ги приел за неоснователни поради което отхвърлил жалбата. Решението е правилно, като настоящата инстанция споделя изцяло съображението изложение от първоинстанционният съд. Съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и по специално съгласно нейния чл. 15, ал. 1 е предвидено, че пробите от кръв заедно с талона и протокола за медицинско изследване се изпращат за анализ в специализираните химически лаборатории в градовете София, Пловдив, Варна и Плевен или в научно-техническа лаборатория при Столичната или съответната регионална дирекция на вътрешните работи. В случая, анализа на кръвната проба, установяваща концентрацията на алкохол в кръвта на касатора е извършена при научно-техническата лаборатория към ОД на МВР - Стара Загора. Спорът дали процесната лаборатория е "съответна" или не е, следва да бъде разрешен в полза на първото предложение, като ясно бъде заявено, че от данните по делото няма каквито и да било данни, налагащи извод за допуснати нарушение при извършването на химическата експертиза. Под фразата "съответната регионална дирекция на вътрешните работи" следва да се разбира, всяка областна дирекция на МВР, разполагаща с техническия капацитет за извършване на предвидените в наредбата по ред и начин изследвания за концентрация на алкохол в кръвта на водачите. Причината, поради която процесната проба е изследвана в лаборатория към ОД на МВР - Стара Загора, а не от друга такава към друга ОД, е обстоятелство неотносимо към редовно установеното наличие на концентрация на алкохол в кръвта на касатора над допустимите от закона граници. Следва да се подчертае, че не мястото на извършване на изследването, а начинът на извършването му - използваният метод, начинът на вземане, съхранение и ползване на кръвните проби, сроковете за извършване на изследванията - е от значение за действителността на установените показатели. Що се касае до поддържаната теза, че концентрацията на алкохол е следствие от приемането на концентрати на билкови продукти, по повод на назначено лечение на съществуващо у касатора здравословно неразположение, то първоинстанционният съд, правилно респ. обосновано е приел, че с оглед самите изявления на Масалджиев, дадени по време на вземане на кръвната проба (л. 26), твърденията са защитни и не се подкрепят от обективните факти. Безспорно по делото е установено, че приемането на тинктури от глог, лютива мента и валериана може да причини повишаване на алкохолната концентрация в кръвта и в тази връзка исканията на касатора за допускане на ескпертиза не е било необходимо. Същевременно съдът много подробно е обсъдил и по косвен път е отхвърлил твърдението, че именно посочените тинктури са причина за наличието на алкохол в кръвта му над 0,5 промила и по-конкретно, че са приемани от касатора непосредствено преди или по време на управлението на МПС, с което е осъществено процесното ПТП. Прави впечатление, че в своята жалба, Масалджиев не споменава и не сочи горните тинктури като причина за резултата от анализа на кръвната проба, напротив, към онзи момент той твърди, че повишената концентрация е резултат от "медицински манипулации в Бърза помощ". Не на последно място, в обясненията, дадени в хода на дисциплинарното производство (л. 30), се съдържа признание за употреба на алкохол - една бира, три часа преди произшествието респ. управлението на автомобила, което е в пълен разрез с твърдението от жалбата, че "преди произшествието не съм употребил алкохол". По отношение на доводите, че касатора не е бил на работа и не е управлявал служебен автомобил, то същите са неотносими към изхода на спора и не променят крайния извод за извършено нарушение на правилата за движение, от една страна, а от друга, в т. 17 от Етични кодекс изрично е посочено, че забраната за управление, след употреба на алкохол, е относима и за извънработно време. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав