Решение № 4711 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2018 г.

Решение № 4711 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от Л. Е. Л., И. К. Н. - Л. и А. М. Т. искане за отмяна на влязло в сила Решение № 14397/27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 8189/2016 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. Молителите предявяват искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, поради наличие на влязло в сила решение, което противоречи на решението чиято отмяна се иска и като такова сочат Решение № 247/20.05.2016 г. по адм. дело № 222/2016 г. на Административен съд - П. и Решение № 2468/07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 6442/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение. Отделно от това излагат доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се претендира поради това, че е постановено при неправилно установена фактическа обстановка, която била напълно изяснена с "финално" Решение № 247/20.05.2016 г. по адм. дело № 222/2016 г. на Административен съд - П.. Претендират отмяна на Решение № 14397/27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 8189/2016 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение и оставяне в сила на Решение № 247/20.05.2016 г. по адм. дело № 222/2016 г. на Административен съд - П., постановено след като делото е върнато за ново разглеждане с Решение № 2468/07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 6442/2015 г. по описа на ВАС. Ответникът - О. П., не взема становище по искането за отмяна на влязло в сила решение. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната по реда на чл. 237 - 244 от АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като хипотезите за това са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК и не следва да бъдат прилагани разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на присъдено нещо на съдебния акт. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С решението, чиято отмяна се иска е отменено Решение № 247/20.05.2016 г. по адм. дело № 222/2016 г. на Административен съд - П. в частта, с която О. П. е осъдена да заплати на И. Н. обезщетение в размер на 21 446,94 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба - 21.02.2014 г., до окончателното заплащане; да заплати на Л. Л. обезщетение в размер на 21 446,94 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба - 21.02.2014 г., до окончателното заплащане; да заплати на А. Т. обезщетение в размер на 1 152,46 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба - 21.02.2014 г. до окончателното заплащане, както и да заплати на тримата ищци разноски по делото в размер на 1 245,46 лева, като вместо това е постановено отхвърляне на предявените искове за присъждане на обезщетение за вреди в резултат на отменената заповед № РД - 12-2889/25.11.2008 г. на заместник - кмета на община П. и бездействието, изразяващо се в неприлагане на задължителни предписания от гл. архитект на община П. в писмо изх. № ТСУиС-944-227-1/18.10.2007 г, както следва: предявения иск от И. К. Н. срещу О. П. за присъждане на обезщетение в размер на 21 446,94 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба - 21.02.2014 г., до окончателното заплащане; предявения иск от Л. Е. Л. срещу община П. за заплащане на обезщетение в размер на 21 446,94 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба - 21.02.2014 г., до окончателното заплащане, както и отхвърлен предявения иск от А. М. Т. срещу община П. за присъждане на обезщетение в размер на 1 152,46 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба - 21.02.2014 г., до окончателното заплащане. В искането за отмяна се твърди противоречието му с Решение № 2468/07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 6442/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е отменено Решение № 182/22.04.2015 г. по адм. дело № 311/2014 г. по описа на Административен съд - П. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по втора касация, с предмет на обжалване Решение № 247/20.05.2016 г. по адм. дело № 222/2016 г. на Административен съд - П., постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му с Решение № 2468/07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 6442/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение. Не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, когато твърдяното противоречие е в рамките на едно и също съдебно производство, т. е. когато противоречие съществува между първоинстанционното решение и касационното решение, постановено по жалба против първото, както и когато съществува противоречие в мотивите на решенията, постановени при първата и втората касация, тъй като безспорно противоречие в диспозитива на двете касационни решения не е налице. С първото касационно решение е отменено решението на административния съд, постановено при първоначалното разглеждане на делото и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, а с второто касационно решение е отменено решението на административния съд, постановено при повторното разглеждане на делото и спора е решен по същество. По общо правило отмяната е допустима само за влезли в сила съдебни решения и противоречието следва да е в диспозитивите на съдебните актове. В разглежданата хипотеза първоинстанционното решение на АС - П., което е било благоприятно за молителите не е влязло в законна сила, тъй като е отменено с решението, чиято отмяна се претендира, а двете касационни решения, постановени в едно и също съдебно производство по първа и втора касация не са в противоречие, тъй като както се посочи с първото се отменя решение на АС - П. и делото се връща за ново разглеждане, без да се решава спора по същество, а с второто касационно решение, се отменя постановеното при повторно разглеждане решение на АС - П. и спора се решава по същество. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че искането за отмяна на влязло в сила Решение № 14397/27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 8189/2016 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 239, т. 4 от АПК е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. От друга страна недопустимостта и незаконосъобразността са основания за касационен контрол на невлязъл в сила съдебен акт, а не основания за отмяна като извънреден способ за ревизия на влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия,